Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕКОИ ПРОЕКТИ ЗА СПАСЯВАНЕ НА КУЛТУРАТА

Антоанета Добрева

web

Хайде, съседи, да започваме събранието... Само да видя кой тук и кой го няма. Верчето е на концерт, обаче аз после ще й разкажа. Илиева тръгна за село, Хаджиев е на работа, не виждам Иванова от десетия. Стоянов излезе с кучето, ще дойде след малко. Така... гледам почти всички сме тук. Който го няма, аз ще мина да му обясня допълнително... Тончева, ти мини малко по-напред, Рибарова, ела тук до мен, ето ти тая тетрадка, ти ще водиш протокола. Нищо, че не знаеш, виждала съм те, че пишеш хубаво, значи ще записваш всичко, което си говорим сега на събранието. Николов, мини малко по-назад, че ми пречиш да виждам. Ха така, иди до Банков. Банков, ти мини по-насам. Застани до Ковашка. Така сега е добре. Чувате ли ме всички? Започваме събранието. Рибарова, пиши!

Скъпи съквартиранти, скъпи съседи,

Беше обявено, че събранието днес ще бъде за общите топломери и етажната собственост. Обаче излезе един спешен въпрос, който трябва да се реши сега. За топломерите ще се съберем утре, а сега трябва да спасим културата! Въпросът не търпи отлагане. Пишеш ли, Рибарова?

Откривам културния сезон в нашия вход!

Сега, съседи, да ви кажа за какво става дума. Онзи ден гледам по телевизията един поет ли беше, художник ли, така на възраст човек, преди много го даваха, сега къде се загуби... и много беше разтревожен, щото културата умирала. Брех, викам си! Как умира? Веднага тичам при Верчето и й разправям, така и така каза човекът, пък тя: Остави ги, вика, те все така си говорят от едно време... Ма Верче ма, сакън! Да не вземем да я изтървем! Давай да я спасяваме културата. Пък тя се смее. Ми така де - ей го сега например нашия вход - 15 етажа - я колко народ сме, всеки по едно стихотворение да напише - и ето ти - ударихме едно рамо на културата.

Щото, както знаете, Верчето много разбира от изкуство, а пък аз от Нова година насам пиша стихотворения и другия месец ще издам и книга. Та така сега, искам да зарадваме Верчето и както сме се събрали - да ви кажа какво съм решила. Един мой проект, дето му викат сега. От нас зависи да спасим културата, съседи! Щото много се беше разтревожил онзи човек по телевизора, събрали се били и писмо даже щели да пишат - за спасяването на културата. До кого ще е писмото, не разбрах. То и аз писах едно писмо до журито на конкурса, ама не ми отговориха. Та сега и тия - кой ще им спасява културата?... Коцева, стига вече с тоя телефон... Викам й аз тогава на Верчето - ми дай ние да се намесим, те като не знаят как, то само с писма не става тая работа. Пък тя се смее... Обаче сега много ще се радва.

Тя Верчето преди малко отиде на концерт и затова я няма на събранието. Обаче като се върне и като разбере, че сме открили културния сезон във входа, много хубаво ще й стане... Питам я, къде ма Верче си тръгнала, щото като се отваря вратата и аз поглеждам да видя какво що. Нали съседки сме, врата до врата, пък и приятелки сме с нея, за изкуство си говорим, то и аз вече нали човек на изкуството, та питам я: Къде, ма Верче? На концерт отивала, в някакъв салон. Леле, Верче, ма верно я е закъсàла културата. Вече и в зала България щом не ви пускат, ами се събирате по разни стаи и салони, лоша работа...

Пък онзи ден отивам у тях, тя си пуснала музика. Какво е т'ва, ма Верче? Музика било. Истинска музика - Стравински. Не е чалга. Така ми вика. Иска да каже, че аз чалга слушам..., ама не е верно. Позаслушах се малко така в Стравински, обаче си мисля: Добре де, Верче, ами вие, дето закусвате със Стравински, къде бяхте, като тръгна чалгата? Тя чалгата да не падна от небето? М? Тя си вървеше още от едно време. По кръчмите и по механите какво се свиреше, ма Верче? Да не би Шостакович? Ами сръбско и циганско, и гръцко се свиреше. И стари градски песни. Това харесват хората, това им свирят. Ми вий къде бяхте през т'ва време? Дето разбирате от изкуство? Затворихте се в зала България и оставихте простотията да си цъфти. Пък сега мрънкате чалгата това, чалгата онова... Ама това не й го казах аз на Верчето, да не вземе нещо да се разсърди. Обаче Верчето много разбира от изкуство. Пък и аз така нали вече, като поетеса, и аз от културата съм един вид... Николов, ами не ме прекъсвай, де.

Та драги съседи, аз, щото съм с организационен талант, да ви кажа сега какво ще направим! Всички трябва да се включим в спасяването на културата. Всеки, кой с каквото може, да помага. Маринова, ти къде тръгна? Не сме свършили още.

Положението с културата е трагично. Така каза онзи човек. Затова сега, в началото на културния сезон, ще организираме един конкурс. За нашия вход. Всички ще участваме. Кой с каквото може. То ще е конкурс за изкуство. За всякакво изкуство. За да не се чудите какво и що - ето какво съм решила... Илиева, ти като не разбираш от изкуство, не се обаждай! Нали те гледам как си хвърляш фасовете от балкона!

За протокола. Обявявам конкурс за изкуство в нашия вход. Рибарова, записваш ли?

Сега ето какво за конкурса. Регламент, детсъвика. От първи до пети етаж всички ще пишат стихотворения. От пети до десети етаж - всеки да напише по един разказ. От десети до петнайсти етаж - други изкуства. Щото някой може да иска нещо да изпее или да изсвири, или изиграе нещо например. Така съм го намислила. Ето Трифонова от дванайстия етаж знам, че играеше народни танци, тя може например да изиграе една ръченица. По избор, детсъвика. Ето например Алиев от десетия, дето има сладкарница, може да не пише разказ, ами да завие един кадаиф. Или от малките баклавички. Щото и това е изкуство. Една яхния човек да сготви - пак е изкуство. Кой каквото може. Това е конкурс за всякакво изкуство. Може например и да нарисува някой нещо, примерно един пейзаж. Само да не е по стените, че чистачката много се сърди. Важното е да спасим културата!

Така. Има ли нещо неясно? Няма. Значи, разбрахме се. Всеки да се захваща с изкуство и това е. До две седмици трябва да сме готови. Работата не търпи отлагане. Културата загива и ще вземем да я изтървем, драги съседи... Ааа, не, Цветкова, участието е задължително. Който не участва, ще плаща двойна такса за входа.

Сега да кажа и журито на конкурса. Председател ще съм аз, Захаринка Захариева или както всички ме знаете - Зинчето. Щото Верчето каза, че съм майстор на късия разказ, пък съм и с организационен талант. Членове на журито са: Верчето, щото тя много разбира от изкуство, и бай Киркор, понеже пееше в арменския хор. Пък и много ми хареса тая рима. Аз нали, покрай стихотворенията, така някак римите отвътре ми идат.

Драги съседи, имаме две седмици на разположение, по-другия петък ще се съберем и ще отчетем резултатите от конкурса и официално ще открием Културния сезон. Наградите са следните: Първата награда е опростяване на таксата за входа за 1 месец. Втора награда - за половин месец, трета награда е опростяване на таксата за един месец - за кучето на спечелилия. Ако има куче. Ако няма куче - само ще го поздравим.

Важното е да спасим културата! Ей, ама как само ще се зарадва Верчето, като разбере...

Хайде сега да си вървим, че почна Биг Брадър. Тя Верчето каза, че било зловещ експеримент, някаква книга имало, тя нали все по книгите, някаква година, ама не разбрах коя. Викам й аз: Ма каква година, каква книга, ма Верче! То си е животът т'ва, ма Верче - все едно нас си гледаме. Ей тук сега да сложат по една камерка и да почнат да ни гледат - същите сме си като тия от къщата. Пък тя се смее...

Хайде сега, и утре по същото време - за топломерите и за общите части. Закривам събранието. Рибарова, ти записа ли всичко?

 

 

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.10.2008, № 10 (107)