MISTY

web | Навреме

(по Е. Гарнър)

Исках да кажа...
Не,
да преразкажа онова -
неподдаващо се,
като сън,
мистично, неясно,
неописуемо,
уж прозрачно като тънък шал,
който прелива от кафяво към синьо,
мъгливо...

Да, от кафяво към синьо.
Точно така.
Бавно.

Представи си и слушай:

"Да - каза тя и приглади полата си -
смятах, че изглежда разумно...
Мислех си...
да приключа ли с всичко?
Шапката,
перлите,
чашата,
ах, тази покривка..."

Не знам защо океан
или вятър, отнесъл нанякъде някаква тъмна мечта...
Няма нужда да бързаш.
Слушай и следвай умерено мъгливите сводове...

"Да - каза тя и разроши косите си...
(не много, обаче.)
Харесва ли ти тази прическа?...
Всъщност...
загубих си гривната, някъде в пясъка..."

Красота.
Няма удар, само пулс, 4/4 сиво,
има дъх на мъгла,
или мъка,
или бегло докоснато съжаление,
или смътно гръбначно желание.

Полунощ е,
разтворена пясъчна лилия пие от конус бемоли,
обещаната чаша (умалена)
разлива смеха си по кожата,
а после разсеяно плаче нон прес...

Представи си...
Чу ли мъглата?
Moderato...
От кафяво към синьо - най-коварния преход...

После пита:
"А защо таралежите са хронично настръхнали?
Знаеш ли?
Аз не знам...

Слушай сега.
След това ще говорим за смисъла..."

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Антоанета Добрева. Навреме. Варна: LiterNet, 2006