КОНСУМАЦИЯ

web | Навреме

Искам си моята глътка кафе
от твоята чаша,
искам си моята капчица,
искам си моята част от вкуса върху устните.
Пазя си белега от ръба
на твоята чаша.

Искам си моето връхче от облака,
който прегръща луната,
а луната е твоя.
Искам ръката, която затопля студеното,
искам и тази пътека, която има посока,
а пътят е твой.

Грешка!
Пътят е мой.
И луната.

Твоя е птицата,
която крещи в храсталака от глад
и вика нощта, за да прогледне
и да се нахрани.
Твоя е птицата.
А нощта си е моя.

Мои са сребърните мъниста,
които звънят върху тъмносиния пясък.
Мои са!
Всичко е мое.

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Антоанета Добрева. Навреме. Варна: LiterNet, 2006