А., КОЯТО СЪБИРА ДУШАТА СИ

web | Навреме

Понякога е топла топка,
понякога бодлив триъгълник
(остро сгърчен),
понякога е ледена кристална сфера -
звъни усмихнато,
а въздухът е... (ох!)
неумолимо стръмен.

Друг път просто намига момичешки
или се разтваря
в мънички прозрачни капчици
сред чувствени пухкави облаци
(бели)
и съвсем неочаквано -
режеща линия в свистящо зелено,
бебешко гукане и старчески клетви
(едновременно).

Такава.

А.
слиза често на дъното,
свива се тихо от болка
(сама и за малко),
после капризно
(чисто по женски)
се изплъзва от тъмното,
заиграва се с гълъби
(преоблечени ангели)
и отново събира душата си
някъде горе - на върха на иглата.

И така...

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Антоанета Добрева. Навреме. Варна: LiterNet, 2006