Антоанета Добрева

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАВРЕМЕ

web

Запазих си дъжд.
За да премина през тежък площад,
с пукнат от жажда фонтан,
с грозен мрамор,
изгоряла пустиня от писък на птици,
боси ухилени циганчета,
стандартни сергии с пророчества,
сладолед,
мъртви витрини
и клетви на спечени просяци.

Запазих си дъжд.
За да мина през времето и да стигна навреме
до отсрещната сенчеста улица с локви,
при тъмната къща с бръшляна и вечния буден капчук,
когато градският набожен Мунчо
отслужва с Пеперуди тихо закъснял молебен,
а под капчука
измокрени бездомни кучета ме ближат доверчиво по ръцете
и хладните им розови езици сочат -
ей там един несретник ми носи мокро бяло цвете...