Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МИНКА И МИЛИНКИТЕ

Антоанета Добрева

web

Здравей, Минке,

Такова нещо от теб не съм очаквала! Пратих ти новите си стихотворения да ги видиш какви са хубави и да ме похвалиш. Пък ти ми пишеш, че от всичките стихотворения най-много ти харесало това за милинките. Как можа, Минке! Такова нещо да ми кажеш! Ами то това за милинките не е стихотворение. То е една рецепта за сливенски милинки, дето Верчето ми я беше дала и аз по погрешка съм ти я пратила и нея със стихотворенията. Не, че ти се сърдя, Минке, ама мъчно ми стана и това е. Ти уж разбираш от хубаво... Ами не видя ли, че нито рима има, нито нищо. Да знаеш как се разстроих... И като казах на Верчето, тя пък колко много се разсърди... Това било стара сливенска рецепта за милинки, получила я по наследство от прабаба си и само на мен я била дала. Викам й, недeй така, ма Верче, случва се, сбъркала съм, без да искам, съм я пратила на Минка. Няма сега за едни милинки да си разваляме приятелството. Пък тя - не било за милинките, ами за принципа. Е, принцип, принцип, ама какво сега да направя. Това е положението. Пък тя млъкна и три дена не ми говори. Тъй като млъкне - сърцето ми се къса...

Обаче Минке, вчера ти като ми писа, че от всичките ми стихотворения най-много си харесала това за милинките, веднага отидох да й кажа на Верчето и тя много се смя. Така като се смее, не я знам какво мисли, ама зарадвах се, де, олекна ми. Та, Минке, Верчето ти праща много поздрави. Аз на нея не й ги показвам вече стихотворенията, щото тя всеки път все ми казва, че нямам талант, обаче аз не й се сърдя, понеже тя от поезия не разбира. Иначе от изкуство и от разкази много разбира. И сме големи приятелки, затова така се натъжих, че заради едни милинки без малко да си развалим приятелството. Обаче от тебе не очаквах така да ми кажеш... Да ми сбъркаш ти поезията с рецепта! Нейсе... няма сега зарад’ едно тесто да се караме, я. Нищо. Ти не се притеснявай, аз пак ще ти пратя стихотворения...

Минче, ние тука сме добре. Вие как сте там? Сложихте ли зелето? Ние тука вече по веднъж го преточихме и даже открихме културния сезон във входа. Събрахме се така, нали долу в мазето направихме арт център, та там организирах поетична вечер. Викам им, драги съседи, стига вече с туршиите, сега малко култура. И им прочетох новите си стихотворения - тия, дето и на тебе ти ги пратих, пък ти, дето каза, че най ти харесало това за милинките. Ма хубави са ми стиховете, нали, Минче? Особено онова за луната и тревата, а? Много ме бива в римите. На него стихотворение бай Киркор се разплака. Пък Костова от осмия етаж каза, че съм й била загубила времето. Викам й - абе Костова, ти като си проста, не се обаждай! Като че ли не ти виждам захабеното пране, дето го простираш! Строго така й го рекнах и тя млъкна. Пък Верчето каза, че по-големи глупости не била слушала. Моля ти се! Това от приятелка да го чуя! И пред всички. Жива да не бях...

Мисля си аз една работа, Минче, ама между нас да си остане. Верчето дали пък не ми завижда, а? Не вярвам много, обаче взех да се чудя. Щото ето на - книги имам вече колко, дето съм ти казвала, в съседния блок в мазето има издателство, там ми ги издават, харесват ме хората, уважават ме, детсъвика утвърдена съм вече. Сега например съм поканена в Овча купел на поетичен фестивал - почетен гост! Дето има една дума, тачат ме, хвалят ме, пък Верчето вика, че нямам талант. Тъй пък как не й се обърна устата, един път да ми каже добра дума за творчеството... Може и да ми завижда, а? Не ми се вярва, ама знам ли... Ти как мислиш?

Минче, прощавай, че така накратко ти пиша, обаче много съм заета. Нали съм и домоуправител, и касиер, и ръководител на културата в нашия вход. А и хем за фестивала се готвя, хем вече почнахме и конкурса за къс разказ, посветен на нашия вход, а пък ние с Верчето сме жури. Тя от поезия не разбира, ма пък от разкази много разбира, щото все като й заразказвам и все ми вика: „Зинче, майстор си, майстор си ти на късия разказ”. И се смее, ама по това я познах, че разбира от разкази. Та Минче, ако имаш и ти някой кратък разказ, що не вземеш да участваш в конкурса? Хем както си в чужбина, ще го казваме международен. А може и награда да ти дадем. Само не знам сега, като не си тук във входа, как ще стане. Щото наградите са като за съседи, ама ти, като бивша съседка, ще измислим нещо. Пък и приятелки сме, нали така... Иначе от апартамент по един разказ може. По регламент, детсъвика. И всички казаха, че ще участват. Който не участва, през зимата ще чисти снега пред входа. По регламент.

Сетих се пак за милинките. Знаеш ли какво? Аз я питах Верчето дали ще се сърди, ако се пробваш да ги замесиш по нейната рецепта. Пък тя се смя много, ама каза, че нямала нищо против. Та, Минче, да ми пишеш после как са станали милинките, понеже аз съм много заета и нямам кога да ги меся, ами поне да знам, че и на Верчето да й кажа.

Накрая само да те питам една работа. Онзи ден, както си говорим нещо с Верчето, не помня точно за какво, за изкуство нещо ще е било, и какво стана дума, и тя ми вика: „Зинчеее, Зинче, ти си единица мярка, Зинче!” И се смее. Не я разбрах сега какво иска да каже с тая единица мярка. Обаче не вярвам да е нещо лошо... Ти как мислиш, Минче? Мен на хубаво ми изглежда, а?

Хайде сега и пак ще си пишем. Децата са добре? Гледам ги на снимката, много пораснали. Брей, как върви времето. Минче, тая кола ваша ли е?... И за милинките да не забравиш!

Твоя приятелка
Захаринка Захариева-Зинчето

 

 

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.11.2011, № 11 (144)