ВЕЧЕРЯТА НА ИВАНОВИ

Антоанета Добрева

web

Иван Иванов се беше излегнал на дивана и чакаше вечерята. Котката спеше отсреща на фотьойла.

В кухнята жена му уютно потропваше около печката и гледаше сериал. Не точно гледаше, по-скоро слушаше. Телевизорът там гърмеше. Слушаше и Иванов. Героите от филма водеха тежък диалог:

- Какво искаш да кажеш? - той.

- Нищо повече от това, което казах - тя.

- Все пак искаше да ми кажеш нещо... - след малко пак той.

- Нищо вече няма значение... - пак тя.

"Какво им гледа на тези" - помисли си Иванов и извика към кухнята:

- Тия са малоумни, ма! И вчера пак това си говореха! Махай ги!

Жена му намали звука и продължи да тропа с тенджерата.

Иванов включи телевизора в хола. Кипра репортерка интервюира жена в черно:

- Ъъъ... как се почувствахте, когато... ъъъ... разбрахте, че детенцето ви е убито?

Жената се разплака, а Иванов превключи на друг канал. Там предизборен дебат и двама млади активисти се надвикват:

- ...защото ние смятаме, че предпоставките за това са определено подходящи... - дудне важно единият.

- Вие не отчитате това, че взаимодействието между институциите... - опитва се да го прекъсне другият.

- ...и в същото време ние не спираме да разчитаме на подкрепата на... - продължава невъзмутимо първият.

"Тъй, тъй... Ние, вие, те... Араламбене му е майката" - помисли си Иванов в Радичков стил и превключи на друг канал, където дядо с насинено око и бинтована глава лежи в болница и млада репортерка го пита кахърно:

- Как се почувствахте, когато Ви нападнаха, пребиха Ви и Ви взеха цялата пенсия?

"Ами как да се почувства, направо на седмото небе се е почувствал, как иначе" - измърмори Иванов и щракна на следващия канал. Там пък млада партийна функционерка говори нахакано:

- ...защото обществото не може да се обновява без критика и самокритика, затова и ние отчетохме грешки в някои наши действия... В платформата ни са залегнали основни цели и приоритети, например да се повиши ролята на държавата, чиято функция е да пази общата собственост, както и равенството на труда. Ние ще воюваме за по-добър живот - за нашите родители, за нашите деца, за всички слоеве на обществото и това е единствено правата линия, това е наш приоритет...

- Тъй, тъй... Само забрави работническо-селската интелигенция! И Интернационала, и пролетариата забрави да споменеш! - изкрещя Иванов и хвърли дистанционното.

Дистанционното уцели котката, котката се стресна, скочи и избяга към кухнята, спъна г-жа Иванова, тя залитна и изтърва чинията със салатата. Чинията се разби на плочките и Иванов дотича веднага.

- Как се чувстваш? - попита загрижено. Жена му не отговори.

- Трябва да ти кажа нещо - каза тихо Иванов. - Комсомолът е жив! И единствено правата линия е жива!

- Какво искаш да кажеш? - промълви жена му.

- Нищо повече от това, което казах.

- Все пак искаше да ми кажеш нещо - изхлипа жена му, докато правеше опити да се повдигне.

- Вече няма значение. И Ленин е жив! - тросна се Иванов и започна да събира салатата от пода.

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.05.2017, № 5 (210)

Други публикации:
Стършел, бр. 15, 14.04.2017.