Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
FACILE
web
Искам вече
като глупав балон да се рея в пространството,
да подскачам плавно по вятъра,
звънкопейно чуруликаща птичка захласната
да хихикам на гледките -
грозно следствие от шегите на хромозомите.
Искам да пуша уверено,
да не знам за предсърдно мъждене,
да не съм чувала за партитури,
искам да съм слънчогледовогледаща,
да участвам в кръжоци,
искам с поглед нагоре премрежен
семиструнно да квакам quasi любовни романси.
Нека някой ми каже
как живеят точно картофите
и когато им дойде реда да се вадят
в техните дупки картофени
да заровя дълбоко хиатуси, структури,
еволюция, рондо, осмоза, концепции,
постмодернизъм,
невми, религии, жанрове, факти и фикции,
после нека някой горе от чигите
да полее arpeggiato земята
и така
ще се ширнат ажурни лехи, подредени,
наторени и полети обилно с... апосиопеза.
След това ще засея весели репички.
Толкова!
Получава се.
Ето -
дори не разбирам какво съм написала...
© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.09.2006, № 9 (82)
|