Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДВИЖЕНИЕ ЗА СПАСЕНИЕ "ЗАХАРИНКА". ДА НАПИШЕМ ПО ЕДИН РОМАН!

Антоанета Добрева

web

Драги съседи,

Днешното събрание на входа е извънредно. Работата не търпи отлагане. Събрали сме се да обявим създаването на Движение за спасение "Захаринка". Движението е кръстено на мен, понеже аз съм най-известна - като поетеса, писателка, известна съм и с организационния си талант, освен това съм ръководител на културата в нашия вход, а и както казва Верчето, аз съм генератор на идеи и съм единица мярка - едно Зинче. Нали така, Верче?... Значи, един вид патрон съм на движението и естествено, аз съм ръководител...

Василева, стига с тоя телефон! Пречиш на хората да слушат... Та казвам, че аз съм ръководител на Движението за спасение "Захаринка" и сега ще...

Илиева, не ме прекъсвай! Какво пак не си разбрала? Ами нали минах по етажите? Всички подписаха, и ти си подписала. Мълчи сега и слушай, после ще питаш. Моля тишина. Изключете телефоните...

Та значи, драги съседи, ето каква е работата. Покривът тече, вертикалните щрангове трябва да се сменят, водопроводът трябва да се смени, асфалтът пред входа се е напукал, дограмата на стълбищните прозорци трябва да се сменя, асансьорът има нужда от ремонт, а пари няма.

Как ще се справим? С култура и изкуство. Затова създаваме и Движение за спасение... Как кого ще спасяваме бе, Илиева? Нас си ще спасяваме. Тихо сега.

Драги съседи, най-първата работа е да станем Европейски вход на културата! Що се смееш, ма Верче? Какво смешно казах сега?...

Ами щом има Европейска столица на културата, защо да няма и Европейски вход на културата? Не е ли така, Верче? Кой друг вход има хор? Кой друг вход има Арт център в мазето? Ами конкурсите? Няма друг такъв вход. Ето защо ние всички трябва сега да впрегнем, детсъвика, творческия си потенциал и да станем Европейски вход на културата! Защото го заслужаваме. Това е голямата цел. И като ни обявят за Европейски вход на културата, оттам насетне лесна работа. Сега ше ви кажа как ще станат нещата. Ха така, посмейте се, то смехът е здраве... А и с тоя грип...

Какво бе, Ганева, се обаждаш? Ти по-хубаво да си мълчиш, че всички те видехме на телевизора как ядеш кебапчета на Бузлуджа. Начи, за едната аванта можеш да прашиш по баирите, а като те викаме за градинката - боли те кръстът. Е, какво като ви карали с автобуси. Яде ли кебапчета на Бузлуджа? Яде. Мълчи сега и повече не се обаждай. В нашето движение "Захаринка" аванта няма. Който иска кебапче, отива и си купува. Ако иска да почерпи комшията, ще почерпи. Ако не иска, няма да черпи. Аванта няма. Разбра ли, Ганева.

Продължавам, значи, с концепцията, дето има една дума. Ние пари от държавата няма да искаме, щото колкото пъти сме поискали, толкова пъти не са ни дали.

И за санирането колко ходих, дето имаше разни фондове - нищо. Останали само за културни институти. Като че ли ние не сме. Не само, че сме културен институт, ами, както казва Верчето - направо сме институция. И за оная дупка пред входа, дето я изровиха от кабелната - колко ходих в Общината, не било тяхна работа. Накрая всичко сами си поправихме. Ето затова сега сами ще се спасяваме. Важно е да станем Европейски вход на културата. Как ще стане това? Сега ще ви кажа:

Първата ни работа е да напишем по един роман! От телевизора ни канят всички да напишем по един роман. Канят ни хората, не можем да откажем.

Какво бе, Велкова, се обаждаш? Хората по десет романа написаха, ти за един правиш въпрос.. То ако беше трудно, щяха ли хората да ни канят? Ами нямаше да ни канят. Нали така, Верче. Добре де, що се смееш сега... Ето на, аз миналата седмица чух и вече съм до средата на романа. Щото то не е казано да напишеш голям роман, някой кой знае какъв голям роман - важното е да освободиш писателя в себе си. Така казаха. Искат да кажат, че всеки държи у себе си един писател вързан. Например... Виж бе, Велкова, с тебе няма повече да се разправям. Омръзна ми от тебе. Сто пъти ти казах да не си хвърляш фасовете през балкона! Сядаш и пишеш роман. Толкоз.

Важното е, драги съседи, всички да участваме. 15 етажа сме, дайте да впрегнем творческия си потенциал. И сега внимание! В началото на романа, най-горе, след заглавието, всеки да си напише името и под него - "В подкрепа на кандидатурата на вход 3 за Европейски вход на културата". Например аз ще напиша Захаринка Захариева-Зинчето, няма да пиша ръководител на културата от скромност, пък и те може да ме знаят, но обезателно "Романът е в подкрепа на кандидатурата на вход 3 за Европейски вход на културата"!

И после, като ни видят на всичките адреса и ще разберат - 15 етажа романисти!

И сме готови за "Вход на културата". После хората от голямото европейско семейство ще дойдат и ще ни се възхитят, понеже ние ще им попеем, ще порисуваме, стихотворения ще им прочетем и - защото хората разбират от хубаво - ще ни отпуснат пари и за покрива, и за санирането, и за водопровода. Григорова, ти като не разбираш от изкуство, не се обаждай... Щото хората тачат културата... Нататък ще видим. То ще е туризъм, ще идват японци, ще щракат с апаратчетата, пък интервюта, пък телевизии, ще станем известни по цял свят! На другото събрание ще ви кажа как ще върви работата.

Сега е важно първо да напишем всички по един роман! Това е първата стъпка, драги съседи.

Иска ли някой да се изкаже?

Аааа, Араламбев, на теб няма да ти дам думата. Ти сега като завалиш, та отиде цяла неделя... Нямаме време да се занимаваме с тебе. Онзи ден те слушах, един час се обясняваше по телефона за някой си Тишо, дето се съгласил с теб. Тишо, та Тишо. И как ти казал "Прав си, Араламбев", пък после "Имаш право, Араламбев"... Голямо чудо, голяма радост. Няма да ти дам думата и това е!... И какво като е доцент? Да ти кажа аз на тебе, тоя Тишо ли, Тишев ли, така като се съгласява, в скоро време чакай го професор, че и академик... Бе не ми се обяснявай бе, Араламбев, няма да ти дам думата, хич не викай! Ти всеки път ме нервираш, на всяко събрание. И с всички комшии си се изпокарал. Язък, че ти дадохме награда от конкурса за изкуство. Ама друга награда ще видиш ти друг път... И я да не ми викаш?... Много важно, че няма да участваш! Плащаш тройна такса за входа и на добър час!... Така, така, говори, говори, хоп! - още 10 лева за обида на съсед. Можеш да протестираш колкото си искаш. Айде, прав ти път! Довиждане.

Някой друг да иска да се изкаже? Няма желаещи, нали? И аз така си мислех... Ха така, посмейте се, че то за едното настроение живеем.

Леле, Араламбев, ти що се връщаш? То събранието свърши... Няма какво да ми обясняваш на мен. Видя ли? Аз като ти казвам, че ще пишеш роман, ти не ми вярваш. Хайде успех в творчеството! Обаче десетте лева глоба за обида на съсед си остават, да знаеш...

Сега, драги съседи, всеки да си обмисли романа и другата седмица - пак събрание, да видим кой докъде е стигнал. Някой ако има нужда, хора сме, ще си помагаме... На добър час в романизма, скъпи съседи! Хаирлия да е!

 

 

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2015, № 2 (183)