Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЪГАТА И ГОСПОЖА Ю.

web

На Н. Нанков

Госпожа Ю., мила дама с добро сърце и червило в тон с цвета на колата, обиколи за втори път паркинга, с надежда да намери по-подходящо място за паркиране. Всичко е заето и единственото свободно място е до препълнената кофа за боклук. Всъщност г-жа Ю. никога не би казала "кофа за боклук", а разбира се, "контейнер за смет". Защото г-жа Ю. вярва в добрия тон и добрите маниери. Светът на г-жа Ю. е красив и хармоничен, а разпръснатите отпадъци смущават доброто й чувство за хармония, но накрая г-жа Ю. се примири и се насочи към празното място до контейнера за смет. В последния момент забеляза стара обувка, изви добре волана и успя да спре колата така, че обувката остана между колелетата. Г-жа Ю. остана доволна от добрата маневра.

Докато внимателно пристъпва сред отпадъците, разхвърляни около контейнера, г-жа Ю. дочу тихичко котешко мяукане. Доброто сърце на г-жа Ю. веднага откликна, тя се огледа за котето, не видя нищо, в това време мяукането спря, и г-жа Ю., леко озадачена, се запъти към сградата. Там г-жа Ю. трябва само да получи един документ. Идва за трети път, но проявява разбиране, тъй като чиновниците навярно са претоварени.

В залата е почти празно, г-жа Ю. поздрави учтиво на гишето и попита за документа. Готов е, служителката намусено й подаде лист, изгледа я мрачно и измърмори нещо. Г-жа Ю. не я разбра, усмихна й се топло, благодари, прибра листа в папката и се замисли какво ли се е случило на жената. Може би не й е добре, може би я боли зъб? А може би детето й е болно? Ооо, доброто сърце на г-жа Ю. се сви, тя си представи болното детенце на служителката, погледна я със съчувствие, благодари още веднъж, пожела й спокоен ден, тръгна си и забрави папката със скъпоценния документ.

Щом стигна до паркинга, душата на г-жа Ю. отново се сгърчи. Отчаян котешки плач, някъде изпод колата, раздра сърцето й. Г-жа Ю внимателно изтегли автомобила назад и видя: о! - от старата обувка се подава котенце. Съвсем мъничко, жълтичко, коте-бебе, с нежно пухкаво челце. Ужас сграбчи доброто сърце на г-жа Ю., щом си представи, че можеше да прегази това нещастно мило създание. Нали в последния момент видя обувката. Мили Боже! И как се е озовало това котенце в тази обувка? А можеше да не види... Оооо! И г-жа Ю. взе в шепа треперещото котенце, душата й преля от нежност, а котенцето, затоплено, спря да мяука.

Точно тогава отнякъде изникнаха три деца. "Госпожо, госпожо..." Гласовете им са режещи, децата искат котето, г-жа Ю. се колебае. "Деца, деца... това малко създание. То... ох!..." Душата на г-жа Ю. е настръхнала от тревога. Госпожо, госпожо... - децата искат котето, децата протягат ръце. О, да, те ще се грижат за него. Да, това малко невинно котенце, толкова е сладко, да, госпожо! Ще се грижат, ще се грижат, да, те ще се грижат, ще го вземат вкъщи. Те обичат котенца.

В доброто сърце на г-жа Ю. изведнъж изгря дъга, тя гушна котенцето за сбогуване и им го даде.

Какви добри деца, мисли си г-жа Ю., докато шофира плавно към дома си. Дали ще се грижат за котенцето? Доброто сърце на г-жа Ю. отново се сви, като си представи какво можеше да направи. Слава Богу, че видя в последния момент тази обувка. А можеше да мине през нея... Но колко добри бяха тези деца, изгря отново дъгата в душата на г-жа Ю... И ах, какъв ден! Първо детенцето на служителката, сега това мило, нещастно, уплашено и беззащитно котенце. Реалната съдба на котето беше изместила от сърцето на г-жа Ю. въображаемото болно детенце на служителката, но сега тя пак се сети и потъна в печал. Но пък радостното е, че взе документа... Г-жа Ю. погледна на седалката, видя, че е забравила папката и реши да се върне веднага. Веднага.

Г-жа Ю. даде ляв мигач, смая всички шофьори зад и пред себе си, и направи обратния завой на хилядолетието. Движението рязко спря, въздухът се сгъсти от клаксони, шофьорите нещо й казаха, но г-жа Ю. не ги разбра, усмихна се, помаха с благодарност на всички и потегли обратно.

На паркинга мястото до контейнера за смет беше пак празно, г-жа Ю. се засили уверено, в последния момент видя обувката, не можа да я избегне, прегази я и паркира спокойно.

 

Г-жа Ю. нямаше как да знае, че през това време децата бяха напъхали котето отново в обувката и само я бяха преместили малко по-наляво. Всъщност този път г-жа Ю. мина точно където трябва.

 

Г-жа Ю. ведро премина през боклука и се забърза към сградата, а децата излязоха от храстите.

 

 

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.03.2010, № 3 (124)