АЛО? ГОСПОДИН РЕДАКТОРЕ?

Антоанета Добрева

web

Ало, господин Редакторе? Ало, ало, чуваме ли се?

Аз съм Захаринка Захариева - всички ме знаят Зинчето. Здравейте, как сте, скъпи господин Редакторе?... Обаждам се да Ви кажа, че Ви получих писмото и ви писах три писма, но още не сте ми отговорили. Иййх, тия пощи. Сигурно не сте ги получили? Пък гледам, оставили сте си телефона, значи, искате да ви се обаждат. Та затова рекох да ви звънна, хем да се чуем, да се запознаем, да си поговорим по човешки...

Ало? Кашляте ли? И аз кашлям. Чай пиете ли? Браво! И аз пия чай... Ало, чуваме си се?...

Господин Редакторе, направо да Ви кажа, малко съм Ви така обидена. Толкова години ви изпращам стихотворения, разкази, гатанки, броилки, рецензии и какво ли не. Как пък веднъж не публикувахте нещо от творчеството ми. 48 стихосбирки имам, утвърдена поетеса съм, детсъвика, само вие ме пренебрегвате. Мъчно ми е, така да се каже... И защо така, господин Редакторе... И какво искате да кажете с това, дето сте ми написали в писмото, че "не са одобрени от редакцията"?... Аха. Разбрах. Не й харесват на редакцията, значи...

Добре де, вие стихотворенията за редакцията ли ги искате, или за хората? Щото хората ги харесват. Аз във Фейсбук като пусна стихотворение, хората се скъсват да го харесват. Докато погледна, по 60 лайка има под творбата. И не само харесват, ами и пишат "докосна ме със стихът си", "респект", "разтресе ме", направо ги втриса от харесване. Ами разбират хората от хубаво, затова... А вий - не и не. Вижте сега да Ви кажа, то тя и Верчето рече, че нямам талант, обаче Верчето от поезия не разбира... А може и да ми завижда, знам ли... Освен това, да Ви кажа още за стихотворенията. В нашия Арт център, понеже ние имаме долу в мазето Арт център, нали кандидатстваме за Европейски вход на културата, та там, в Арт центъра в мазето, като се съберем след събранията на входа и аз като им прочета 15-20 стихотворения, накрая всички плачат.

Ха така, позасмейте се, де... Че то по цял ден четене - то вашето живот ли е... Да Ви питам? Вие пишете ли стихове? Не, нали? И аз така си помислих. Нищо, няма да се притеснявате. То не е за всеки поезията. Талант трябва...

Ами разказите ми? И тях не ги публикувате. И какво не им харесвате на разказите?... Всички ги харесват, само вие не. Да Ви кажа, целият вход чете моите разкази. 10 книги с разкази имам и всички си ги купиха. 15 етажа сме хора, да бяха лоши разказите, все някой щеше да каже. Ама не! Всички споделят, че по-хубави разкази от моите не са чели. Един само Араламбев се изказа, че не стават, ама аз него не го броя. Той нарочно ме нервира. Иначе другите много ме хвалят, тъй да знаете... Ало? Чуваме ли се?...

Сега пък, че много грешки имало... Е, хубава работа, господин Редакторе. Важна е творческата инвенция, детсъвика. Това от Верчето го знам. Тя за стиховете все казва, че нямам талант, шегува се, де, обаче от разкази много разбира. Та инвенцията е важна, а ние сега за едни грешки правим въпрос. Голяма работа! Ами ще ги поправите, що да не ги поправите. От мен таланта, от вас граматиката. Нали така?... Сега какво смешно казах, че се смеете...

Добре де, за грешките се разбрахме. Ами колко рецензии ви пратих - нито една не публикувахте. Какво не им харесвате? Е, кое му е лошото човек сам да си напише рецензия за книгата? Иначе нали все обясняват какво е искал да каже авторът, пък така аз най-добре си знам и обяснявам на читателя. Да не се затрудняват хората... То, верно, че е по-хубаво някой друг да ме похвали... Аз затова й викам на Верчето, щото така де, нали сме приятелки, да вземе да напише една похвална рецензия за мен, пък тя знаете ли какво ми рече. Че покрай моето творчество вече съжалявала, че се е научила да чете... Ха така, посмейте се... Тя много се шегува Верчето.

Та така, господин Редакторе...

Ало? Чувате ли ме?... Само да Ви питам още една работа. Добре де, т’ва редакцията, т’ва стиховете ясно, ама добре де, имате там едно за Културата. Там пък колко съм пращала и не, и не. Нищо не публикувате! И що така? Ние в Арт центъра в нашия вход, нали като Европейски вход на културата, колко изложби, конкурси за изкуство, колко премиери на книги, и не какви да е, ами на мои книги премиери... И пращам, а Вие не и не. Не одобрявате. Ами колко концерти - и тях не. Понеже ние в нашия вход си имаме хор, диригент е бай Киркор. И как пеят, като славеи пеят... Ало? Какво смешно казах сега?

Да знаете, господин Редакторе, там с културата, ако нещо зазлеете, щото с тия дискусии-мискусии, фестивали-местивали и разни изложби-мизложби, дето ги представяте, да знаете за никъде не сте, та ако имате нужда от помощ - насреща съм. Щото аз съм ръководител на културата в нашия вход и много разбирам от култура. И съм с организационен талант! И от изкуство разбирам. И на опера ходих, и на балет, и на една изложба - напълни ми се душата. Едни картини, едно чудо, и като отидох да питам куратора каква е мазилката, и той взе, че се разплака. Трогна се човекът, до сълзи...

Та, детсъвика, не се колебайте, само дайте знак и ще ударя едно рамо на културата. И интервю ще ви дам - да видите що е то изкуство...

Ха така, посмейте се... Та така, господин Редакторе... Много се радвам, че Ви е добро настроението. А пък какво строго писмо сте ми написали. Божкееееееее, да Ви кажа, чак ми се смръзна сърцето... Обаче сега ми олекна, като си поприказвахме... Ха, посмейте се...

Хайде успех, и умната, господин Редакторе! Пък пак ще се чуем! Ако има нещо - обаждайте се! Аз за изкуството и културата душата си давам.

Дочуване, господин Редакторе, поздрави на семейството и до скоро! :)

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.03.2017, № 3 (208)