Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НА ТРИ

web

Защото
винаги си тръгвам, когато се превърна в даденост,
събрах последните си три секунди -
еднакви до припадък,
еднакви три секунди - от миналата сряда и от утре.
Разтеглих ги,
разтегнах си ги до безкрайност,
като неписано излишно правило,
разпънах ги
и с тези три раздърпани секунди
застлах последното кръстовище.

Замислен дъжд припяваше за загуби, които били дар от Бога,
и аз (не знам защо) се впуснах кротко
да му обяснявам нещо за вечно губещите от живота
и без да искам стреснах двата светофара,
и те задумкаха на нощния си тъпан в жълто,
а аз -
накичена с конусовидна шапчица за празник
нелепо заподскачах в транс в средата,
и гледах как
отсреща покривите мушеха небето глупаво,
а по-натам
един поет увлечен, играе сам със себе си на прескочи кобила.

А тъпаните думкаха ли думкаха..
И аз подскачах и бърборих нещо,
после го забравих,
и все така със смешната си шапчица за празник
броих накрая до хиляда,
броих кошмарно бавно - като за последно,
преди опашката на времето да ме удари злобно право през лицето.

Шегувам се, разбира се.
То бяха само три секунди.
Не усетих.

 

 

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.09.2006, № 9 (82)