Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АКО БЯХ БОНОБО

Лиа Калò

web

Как искам да съм Бонобо!

Да, точно маймуна Бонобо.

И понеже съм жена, бих била екземпляр с авторитет, защото при тези животни женските заемат водещите позиции. Стоят си спокойно и наблюдават групата, и само ако някой прояви безпокойство, нерви или агресивност - хоп! - придърпват го и в следващия половин час му се посвещават. Тоест, правят любов. Да, точно това правят. Ей така - просто любов, за да се разтоварят, да им стане хубаво, да доставят удоволствие, да утешат или намалят напрежението, да вдъхнат ентусиазъм. Правят го свободно и безцеремонно, пред всички, в храсталака, по поляните. Където се случи. Където и когато има нужда. Където и когато имат желание.

Ако бях Бонобо, днес щях да отида при него, да звънна на звънеца му и сигурно нямаше никой да ми отвори веднага. Е, това нямаше да бъде странно, защото последния път му затворих телефона, а предния път му бях тряснала вратата под носа. А преди това му бях хвърлила в лицето касовата бележка от хотелската стая за двама, която напипах в джоба му, докато се прегръщахме на гарата и му говорих колко ми е липсвал.

Ако бях Бонобо, днес щях да позвъня на вратата му и той не би ми отворил. Много ясно, откъде може да знае, че съм Бонобо. Тогава бих потърсила резервните ключове в чантата и бих влязла.

Може би ще го намеря опънат на леглото или на дивана, зает да чете вестник. Или на телефона.

Да, ще бъде с гръб към мен, но от гласа му ще разбирам, че се усмихва, а от думите - че говори с нея. Усмихва се, говори с нея, усмихва се, говори с нея, с нея... Бих усетила как страните ми пламват и дишането ми се накъсва. Усещам някакъв възел в гърлото и шаря с поглед наоколо за нещо чупливо, което да трясна и разбия шумно на хиляди късчета в пода.

Но после бих си спомнила, че съм Бонобо и бих го приближала. И бихме се озовали в леглото.

- Коя е тя?

- Коя тя?

- Знаеш коя.

- Моля те, нали не започваш пак?

- Не бе, не, сега не ревнувам. Сега съм Бонобо.

- Какво си?

- Зарежи... хайде, защо не ми кажеш коя е? И без това ще разбера.

- Голям инат си.

- Точно, вярвай ми.

- Тя е само така... без значение.

- Да, разбира се. Не се и съмнявах... и все пак как се казва?

- Патриция.

- Патриция?! Новата ти колежка? Боже... какъв фалш...

- Ти настояваше да го чуеш. Сега какво мислиш?

- Искам да я срещна.

- Ти не си в ред.

- Защо не? Има си връзка с теб...

- Не сме имали никаква връзка, във всеки случай всичко приключи.

- ...След като сте имали история, това означава, че е жена, която си струва, затова искам да се запозная с нея.

- Какви ги разправяш? Не мога да те позная.

- Не се будалкам, сериозно.

Ако бях Бонобо, щях да се облека тихичко, докато ти си спиш, и да изляза, затваряйки леко вратата след себе си.

Знам къде живее Патриция. Не ме питай как и от кого. Тези Бонобо имат невероятен нюх и се ориентират в гората спокойно и безпогрешно. Ясно им е, че са част от общност и ако срещнат друга групичка, някое друго семейство, те се докосват и прегръщат, трият се един в друг и си делят храната.

Аз и Патриция бихме си разделили храната, ако бяхме Бонобо.

- Здравей, може ли? Знам, че не се познаваме, но имаме нещо общо.

- Нещо общо? Ние двете?

- Да. Един мъж.

- Аах!

- Да.

Ако бях Бонобо, щях да разгледам спокойно жената пред мен и да й се усмихна. Щеше да ме развълнува нейното смущение, бих я доближила и погалила по лицето. Бих докоснала косата, която покрива челото й като на дете. После бих прокарала пръсти по миглите й и тя би затворила очи, да се успокои.

Бих продължила с показалец по нейния профил, по носа, по контура на устните, по брадичката, по шията й. Продължавайки по ключицата и надолу, по гърдите. Бих усетила как нейното тяло се отпуска от недоверието и страха, как се приближава, как се притиска в мен и ме лъхва ароматът на кожата и косите й. Ръцете ми щяха да обгърнат талията й, а нейните ръце - моите рамене. Ако бях Бонобо, бих погалила бедрата и после...

Ако бях Бонобо, нашите ръце нямаше да знаят срам. Телата ни биха се отъркали едно в друго, щяхме да си доставяме удоволствие, да се наслаждаваме заедно. Нашият съюз би станал страшен, силен. Бихме се превърнали в едно и нямаше да се страхуваме от загубата, нямаше да се борим, за да я предотвратим.

Ако бях Бонобо, нямаше да нося чанта, в която да ровя за острото си ножче за моливи.

Ако бях Бонобо...

Но не съм.

 

 

© Лиа Калò
© Веселина Николова, превод от италиански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.02.2006, № 2 (75)