* * *

web

Вълк ябълка гризе - животът ми е това.
Почти година зимата лежа наежена,
но пролетта дойде, димът дими едва
и нощем пак ми се присънват ябълки.
На сутринта прозорецът брадичка клати,
приветства тихо неизмитите тигани,
небето и земята и лъчите слънчеви.
Но всяко съчетание около мен е диво,
сякаш живея на земята вече не
от двадесет години, а сутринта съм се родила
и с удивен вик будя всички - вълк ябълка гризе.

© Юлия Немирова
© Магдалена Костова-Панайотова, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.02.2005, № 2 (63)