* * *

web

Слепешком подбирам боички
музика
            думи
                        мириси
а после ми става ясно
че нищо няма да се получи все едно
и че обратно
искам да те иззема от лудо-тихите багри
вакханалията на музиката
мъртвите думи
замитащите следите мириси
жарко-пронизващия костите вятър на сънуваните пространства
от изтънелите дъски на тъмни стари перила
захлупени от мръсно-пролетните капки на здрачни ледени висулки

Искам да ти подаря бавния сняг
падащ през всичките тези години без теб
да ти разкажа за замлъкналите брегове на тихата рекичка със зелено-черни разливи
понякога потъващи във езеро
понякога с надигащи се плитчини от камъни във бяло-розово -
там пролетните голи гранки си спомнят миналите ми години
единствено навярно само те си знаят нещичко за нас със тебе
та те разбират
че можем да бъдем с тях
когато няма други на брега

И ако искаш
ще те заведа при бреговете
нежно попиващи тихо преливащата
най-спокойна вода на света
ако искаш
ще ти дам най-търпеливото нетърпение
което можеш да сдържиш и да надмогнеш само ти

Не искаш нищо от това?
уви
аз нямам вече друго
аз имам само живот без любов
и без живот любов

Ти знаеш
че сами по себе си не могат нищо
и много странно е да си ги имаш поотделно

изглежда
и съвсем не са ми нужни

4.3; 12.3; 16.6.79

© Ира Новицкая
© Илиана Илиева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.08.2006, № 8 (81)

Преводът е направен по: Ира Новицкая. Время придвинулось. Книга свободных стихов. Москва: Линор, 1999.