Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕВЪОБРАЗИМОТО ПЛЯМПАЛО ДЖАБЪРХУОРЛ КРОНЩАТ

Хенри Милър

web

Този човек, този череп, тази музика...

Той живее в края на една потънала градина, нещо като обрасла с храсти горска поляна, засенчена от стръки и трънища, с хималайски кедри и баобаби, някакво подобие на гнусливо и кекаво приказно градче, повито с надкрилия на бръмбари и платна на фелуки. Минава се покрай караулна будка, където портиерът суче мустаци con furioso1, сякаш се намира в последното действие на "Аида". Апартаментът им е на третия етаж, разположен зад беседка с колони, украсена с филигранно изрисувани кучета болонки с юздечки, мастни липоми и проснати за сушене полици и униния. Над звънеца има табелка: "ДЖАБЪРХУОРЛ КРОНЩАТ, поет, музикант, херболог, лингвист, метеоролог, океанограф, стари дрехи, колоиди." И по-надолу: "Изтривайте си обувките и носовете!" А под табелката виждаш розетка от костюм втора ръка.

- Тука има нещо странно - отбелязвам аз на моята спътница, чието име е Дшили Зайла Бей. - Той сигурно пак е в мензис.

Звъним и чуваме писклив бебешки плач, пронизителен, писклив, покъртителен металически вой, наподобяващ вопъла, с който някой прекупвач на стари коне се пробужда от кошмарен сън.

Най-после Катя отваря вратата - Катя от Хесе-Касел - а зад нея, тъничка и плоска като вафла, стои малката Пинокини с порцеланова кукла в ръце. Пинокини обявява:

- Трябва да влезете в гостната. Те още не са облечени.

Питам дали ще се забавят дълго, защото умираме от глад.

- О, не! Те се обличат от часове - отвръщи Пинокини. - Трябва да видите новото стихотворение, което татко написа днес. На полицата над камината е.

И докато Дшили размотава серпантината на предългия си шал, Пиночини хихика ли, хихика и възклицава:

- О, господи, какво става с този свят, всичко е толкова старомодно! Знаете ли историята за мързеливото момиче, което скрило клечките за зъби под матрака? Много странна история, татко ми я прочете от една голяма желязна книга.

На полицата на камината не виждаме никакво стихотворение, но има други неща - "Анатомия на меланхолията", празна бутилка от Перно Фис, "Опаловото море", парче пресован тютюн за дъвкане, фуркети, справочник на градските улици, окарина... машинка за свиване на цигари. Под машинката има бележки, надраскани върху ресторантски менюта, визитни картички, тоалетна хартия, кибритени кутии... "среща с курцогиня Каткарт в четири"..., "полупрозрачните лиги на Мишле"..., "храчки... семеделни листа... туберкулозни"..., "ако Възкресение Христово попадне в скута на Благовещение, пази се от трипера, стара Английо"..., "от кръвта на боговете произлиза неговият наследник"..., "северният елен, видрата, норката, поровата жаба."

Пианото е разположено в ъгъла до беседката, крехък тъмен сандък със сребърни свещници; черните клавиши са били изгризани от болонките. Върху пианото са натрупани албуми - Бетовен, Бах, Лист, Шопен - издути от пъхнатите в тях квитанции, сметки, отделни прибори от несесерчета за маникюр, шахматни фигури, зарове и топчета за игра. Когато е в добро настроение, Кронщат отваря албума "Гоя" и издрънква нещо само на клавиша "до". Той може да свири опери, менуети, шотиши2, ронда, сарабанди, прелюдии, фуги, валсове, военни маршове; може да свири Черни, Прокофиев или Гранадос, може дори да импровизира и същевременно да подсвирква някой провансалски мотив. Но всичко трябва да бъде в тоналност "До мажор".

Следователно, няма значение колко черни клавиши липсват и дали болонките се размножават или не. Ако звънецът на входната врата е повреден или казанчето на тоалетната излезе от строя, ако стихотворението не бъде написано или свещникът падне, ако наемът не бъде платен или водата спре, ако домашните прислужници се напият или тоалетната е запушена, ако боклукът започне да гние и вони, ако имаш пърхот и леглото скърца, ако цветята плесенясат или млякото прокисне, ако мивката е цялата омазнена и тапетите избеляват, ако новините са остарели и няма трагични произшествия, ако ледът не се топи, ако педалите на пианото блокират, ако имаш лош дъх и влажни/лепкави длани, хич да не ти пука и всеки ден е Великден, защото свикнеш ли да гледаш на околния свят по този начин, всичко ще ти звучи в тоналност "До мажор".

Внезапно вратата се отваря и влиза някакво огромно епилептоидно животно с мустаци, наподобяващи мицелова колония. Това е изгладнелият котарак Джоката, грамаден впедерастен звяр с пухкава сивокафява козина и два черни ореха увиснали под щръкналата му право нагоре опашка. Котаракът обикаля напред-назад като леопард, повдига често-често заден крак по кучешки настрана и почти непрекъснато пикае, като бухал.

- Идвам след малко - подвиква ни Джабърхуорл през завесата на вратата. - Тъкмо си обувам панталона.

Влиза Елза - Елза от Бад Наухайм - и поставя на лавицата на камината поднос с кървавочервени бокали. Звярът вие, мята се, тресе глава, фучи, подскача, мяука: по широкия му, наподобяващ цвят на лилия, мек нос са полепнали няколко прашинки лютив пипер, да, по върха на носа - мек и пухкав като куршум дум-дум. Котаракът вършее насам-натам с типично сиамска ярост и прешлените на опашката му се очертават по-изящни дори от най-прекрасните и гъвкави сардини. Той драска с нокти килима, дере тапетите, свива се и развива като пружина, търкаля се в кръг, разцъфва обърнат по гръб като цвете, изтърсва мицел от мустаците, разчепква възлите по опашката си. Прегризва пода и стига до истинската същност на поемата. Котаракът е в тоналност "До мажор" и е луд колкото си иска. Очите му са пурпурночервени като копчета на старомодна жилетка. Космат е и гладък, сивокафяв като арника и същевременно охрово-зеленикав като Нил; той е капризен, страхлив, закачлив, треперлив, кикоти се пресекливо и дъвчи яростно свещенически филони.

Ето, идва Ана - Ана от Хановер-Минден - и носи коняк, червен пипер, абсент и бутилка уорчестърски сос. Заедно с Ана нахлуват и трите храмови котета: Лахор, Мисор и Конпор. Всички те, включително и майката, са мъжки. Въргалят се по пода със сбръчкани черепи и най-безмилостно се ебат един друг в гъзовете. А сега влиза и самият поет и пита кое време е, макар и времето да е една дума, която той отдавна е заличил от своя речник, времето е брат на смъртта. Смъртта е глухоняма вещица, а времето е неин роден брат и сега времето между действията е съвсем малко, времето е масло, в което обектът на подигравки в нашата драма си приготвя питие, за ускоряване на перисталтиката.

- Време, време! - отбелязва Кронщат, поръсвайки лют червен пипер върху коняка. - Всяко нещо с времето си - продължава той, - въпреки че аз вече изобщо не използвам тази дума. - Докато говори, не престава да разглежда усуканата в някакво подобие на възел опашка на Лахор и, почесвайки собствения си опашен прешлен, добавя, че ако посетим наскоро боядисаната в сребрист цвят тоалетна, ще можем да намерим днешния брой на вестник "Юманите". - Много сте красива - казва той на Дшили Зайла Бей.

В този момент вратата се отваря и влиза Джил с нилскозелена хламида.

- Прекрасна е, нали? - пита Джаб.

Изведнъж всичко става красиво, дори онзи голям впедерастен звяр Йоката с неговите кафяви като канела и меки като памук ташаци.

Духни в раковината и погали вития й конус! Джаб е връхлетян от болки в корема, точно в областта, където би трябвало да изпитва болки жена му. Веднъж месечно, редовно като пълнолуние, го напада тази болка, събаря го и никакви разтривки с мас не му помагат. Нищо друго освен коняк и лют червен пипер - за раздвижване на стомашните мускули и ускоряване на перисталтиката..

- Докато патицата се пече във фурната, ще ти подам три думи - обявява той. - Те са: подпухнал, своенравен, туберкулозен.

- Защо не седнете? - подканва ни Джил. - Него пак го прихваща.

Конпор се е излегнал върху албума "24 прелюдии".

- Ще ви изсвиря една бърза пиеска - подхвърля Джаб, вдига капака от клавиатурата на малкото черно пиано и започва плинк, планк, плонк! - Но като начало ще ви перна едно тремоло - ентусиазирано подвиква Джабърхуорл. Използвайки в бърза последователност всеки отделен пръст на дясната ръка, той чука белия клавиш До в средата на клавиатурата. Шахматните фигури, квитанциите, неплатените сметки и приборите от несесерите за маникюр потракват като пияни пулове от игра на "бълхи". - Ето това се казва техника! - гордо отбелязва той. Очите му са синьозеленикави, леко замътнени и сякаш обрамчени със скреж. - Само едно нещо се движи бързо колкото светлината и това са ангелите. Единствено ангелите могат да летят толкова бързо, колкото светлината. Разстоянието до планетата Уран е хиляди светлинни години, а както знаеш, досега човешки крак не е стъпвал там и в обозримото бъдеще никой няма да стигне до там. Ето това тук е неделният брой на един американски вестник. Направило ли ти е впечатление как хората четат неделния вестник. Първо картинките, по-нататък раздела хумор и сатира, след това спортната страница, после обявите, театралните вести, рецензиите за книги и накрая заглавията на статиите. С две думи: онтогения-филогения3. Дефинираш ли точно твоите условия, никога повече няма да използваш думи като време, смърт, душа, свят. Всяко изказване или твърдение съдържа една малка грешка и тя става все по-голяма и по-сериозна, докато накрая твърдението загуби смисъл, докато най-после змията бъде смачкана. Стихотворението е мрежа, която поетът изтегля от собственото си тяло, в съответствие с логаритъма на своето предчувствие. А предчувствието обикновено е съвсем точно, защото поетът винаги започва от центъра и продължава в посока навън...

Телефонът звъни.

- Питагор е бил прав... Нютон е бил прав... Айнщайн е прав...

- Вдигни слушалката, ако обичаш! - подканва го Джил.

- Ало! Oui, c'est le monseur Cronstadt. Et votre nom, s'il vous plait4. Бинберг? Слушайте, нали говорите английски? И аз също... Какво? Да, апартаментите са три, под наем или за продан. Какво? Да, има баня, кухня, тоалетна също... е, най-обикновена тоалетна. Не в хола, а в апартамента. С тоалетна чиния и седало. В сребристо ли я искате или в златисто? Какво? Не, тоалетната! Тук имам един човек от Мюнхен, бежанец. Бежанец! Хитлер! Хитлер! Compris?5 Да, точно така. Той е с татуирана свастика на гърдите, в синьо... Какво? Не, изобщо не се шегувам. А вие сериозно ли? Какво? Слушайте, ако ще говорим делово, това означава пари в брой... Пари на ръка!Трябва да имате пари в брой. Какво? Е тъй стават нещата тук. Французите нямат вяра на чековете. Миналата седмица един човек опита да ме завлече със седемстотин и петдесет франка. Да, американски чек. Какво? Ако не ви харесва този апартамент, има един друг за вас, с кухненски асансьор. Сега не работи, но може да бъде поправен. Какво? О, около хиляда франка. На най-горния етаж има билярдна зала... Какво? Не... не... не. Тук няма такива неща. Слушайте, господин Бимберг, трябва да разберете, че сега сте във Франция. Да, така е... Когато си в Рим, прави като... Слушайте, нали ще ми се обадите утре сутринта. В момента съм на вечеря. Вечеря! Храня се. Какво? Да, пари в брой... Довиждане!

- Ето тъй работим в тази къща - заявява Джаберхуорл, оставяйки слушалката. - Бързо и ефикасно, нали? Недвижими имоти. Вие, хора, живеете в страната на феите. Мислите, че литературата е всичко. Вие ядете литература. А в тази къща например ние ядем гъска. Да, вече е почти опечена. Ана! Wie geht es? Nicht fertig? Merde alors!6 Три момичета... бегълки. Не знам откъде точно са. Някой им дал нашия адрес. Чудесни момичета. Напети, здрави, енергични, червени като ябълки, бели като мляко. И за тях няма място в Германия! Айнщайн е зает да пише стихове за светлината. А тези момичета трябва да си намерят работа, квартира. Да знаеш някой да търси прислужница? Високо образовани. Но трите заедно едва могат да сготвят една манджа. От трите Катя е най-напред с материала: умее да глади. Ето онази, Ана, вчера ми взе пишещата машина... заяви, че искала да съчинява стихотворения. Не те държа тук, за да пишеш стихотворения, казвам й. В тази къща аз пиша стихотворенията, ако изобщо има стихотворения за писане. Научи се да готвиш, да кърпиш чорапи. Тя се нацупи. Слушай, Ана, ти живееш в някакъв въображаем свят, викам й. На този свят не му трябват повече стихотворения. Светът има нужда от хляб и масло. Можеш ли да произведеш повече хляб и масло? Ето от това има нужда светът. Научи френски и ще ми помагаш с недвижимите имоти. Да, на хората са им нужни къщи, в които да живеят. Смешно, нали. Обаче тъй е устроен светът сега. И винаги е било така, само че хората изобщо не са го вярвали преди. Светът е създаден за бъдещето... за планетата Уран. Никой няма да успее да стигне до Уран, обаче това няма значение. Хората трябва да живеят в къщи, да ядат хляб и масло. Това е в интерес на бъдещето. Така е било в миналото. Тъй ще е и в бъдещето. Настоящето ли? Няма такова нещо като настояще. Съществува една дума, наречена Време, обаче никой не е в състояние да й даде точно определение. Има минало, има бъдеще и Времето преминава през него като електрически ток. Настоящето е въображаемо състояние, илюзия... оксиморон7. Ето това е дума, която можеш да използваш. Подарявам ти я. Напиши стихотворение за нея. Аз съм прекалено зает... Търговията с недвижими имоти е нещо много ангажиращо, постоянно съм под напрежение. Трябва да ям гъска с боровинков сос... Слушай, Джил, що за дума беше онази, дето я търсех вчера?

    • Омонимия8 - моментално отвръща Джил.
    • Не, не тази. Омо... омо ...
    • Омфалос9?
    • Не, не. Омо... омо...
    • Сетих се! - победоносно вика Джил. - Омофагия10!

- Точно така, омофагия! Харесва ли ти тази дума? Вземи си я, все за теб! Какво има? Ти не пиеш. Джил, къде по дяволите е шейкърът за коктейли, който намерих онзи ден в асансьора? Представяш ли си, шейкър за коктейли! Както и да е, вие, хора, изглежда, смятате, че литературата е нещо жизнено необходимо. А тя не е. Това е просто литература. Аз също бих могъл да създавам литература, ако не ми се налагаше да храня тези бегълки. Искаш да знаеш какво е настоящето? Гледай в онзи прозорец, ето там. Не, не там... по-горния. Там! Всеки ден седят там и играят карти, само двамата. Тя е винаги с червена рокля. А той винаги размесва картите. Това е настоящето. А добавиш ли още една дума, става подчинително наклонение...

- Господи! Отивам да видя какво правят тези момичета - заявява Джил.

- Не, няма да ходиш! Те само чакат да отидеш и да им помогнеш. А трябва да им стане ясно, че това е истинският, реалният свят. Искам да го осъзнаят. Когато го разберат, ще им намеря работа. Имам на разположение много служби. Но нека първо ми сготвят една манджа.

- Елза казва, че всичко е готово. Хайде да влизаме.

- Ана, Ана! Внеси тази бутилки вътре и ги сложи на масата!

Ана гледа безпомощно Джабърхуорл.

- Виждаш ли! Още не са научили английски. Какво да правя с тях? Ана... hier! 'Raus mit 'em! Versteht?11 И не мигай като идиотка, ами налей и на себе си.

Трапезарията е осветена в мека, ненатрапчива светлина. На масата има свещник и сервизът блести. Точно когато сядаме, телефонът звъни. Ана подхваща кабела и премества апарата от пианото чак до бюфета, непосредствено зад Кронщад.

- Ало! - изкрещява той, разтърсвайки дългия кабел, за да го поразхлаби. - Точно като червата на... ало! Oui! Oui, madame... Je suis le Monseur Cronstadt... et votre nom, s'il vous plait? Oui, il y a un salon, un entresol, une cuisine, deux chambres à coucher, une salle de bain, un cabinet... oui, madame... Non, ce n'est pas cher, pas cher du tout... on peut s'arranger facilement... . comme vous voulez, madame... A quelle heure? Oui... avec plaisir ... Comment?Que dites-vous? Ah, non! Au contraire! Ça sers un plaisir... un grande plaisir... Au revoir, madame!12- Трясва слушалката. - Kiss die Hand, madame!13 Бихте ли искали да ви почеша гърба, мадам? Кафето с мляко ли го пиете, мадам? Бихте ли...?

- Коя беше тази жена, по дяволите? - сърдито го прекъсва Джил. - Нещо много й се мазнеше. Oui, madame... non, madame!14 Тя май обеща да те почерпи, а? - Обръща се към нас: - Можете ли да си представите, вчера поканил някаква актриса тук, докато аз бях в банята... някаква раздърпана уличница от "Казино де Пари"... тя го извела навън и го напила...

- Не преиначавай нещата, Джил. Съвсем не беше така... то как стана. Завеждам я аз да види един прекрасен апартамент, между другото с кухненски асансьор, и тя пита, защо не ми покажете вашите стихотворения - poésie15... на френски звучи по-хубаво - ...та доведох я тук и тя казва, ще ви уредя да ги публикуват на белгийски.

- Защо на белгийски, Джаб?

- Защото тя е белгийка. Както и да е, има ли някакво значение на какъв език са отпечатани? Нали трябва да бъдат публикувани, иначе никой няма да ги прочете.

- Но защо е трябвало да го предлага...? Тоест, защо така направо?

- Знам ли! Сигурно защото са хубави. Иначе какъв е смисълът хората да искат да ти публикуват стихотворенията?

- Глупости!

- Чуваш ли я? Тя изобщо не ми вярва.

- Разбира се, че не ти вярвам! Хвана ли те още веднъж да водиш тука някоя примадона или балерина или акробатка или каквото и да е френско с пола, здравата ще си изпатиш. Особено ако предлагат да ти публикуват стихотворенията!

- Виждате ли каква е - въздъхва Джабърхуорл и синьозеленикавите му очи проблясват. - Ето затова съм в бизнеса с недвижими имоти... А вие, приятели, продължавайте, яжте... Аз ще гледам.

Той размесва нова порция коняк и пипер.

- Мисля, че пи достатъчно - отсича Джил. - Господи, сигурно цял ден се наливаш!

- Странно - отбелязва Джабърхуорл. - Колко хубаво я оправих преди половин час, тъкмо преди да дойдете вие, а не мога да оправя себе си...

- Божичко, къде ли е тази гъска! - страдалчески въздъхва Джил. - Извинете ме. Ще отида да видя какво правят момичетата.

- Никъде няма да ходиш - заявява Джаб и леко я побутва обратно на стола. - Ще седим тук и ще чакаме... ще чакаме да видим какво ще стане. Може би гъската изобщо няма да дойде. Ще седим тук и ще чакаме... ще чакаме до безкрайност... ето така, със свещите и празните супени чинии и завесите и... представям си как седим тук, а някой отвън зида стена около нас... Седим тук, чакаме Елза да донесе гъската, а времето минава, навън се стъмва и ние седим тук с дни и седмици... Виждате ли тези свещи? Ще ги изядем. А онези цветя там? И тях ще изядем. Ще изядем столовете, бюфета, котките, будилника, приборите и тапетите заедно с дървениците под тях... ще изядем собствените си лайна и прекрасния нов зародиш, който е в корема на Джил... ще се изядем един друг...

В този момент влиза Пинокини, за да ни пожелае лека нощ. Тя е свела някак особено глава и скептично наблюдава цялата компания.

- Какво ти е тази вечер? - пита я Джил. - Изглеждаш разтревожена.

- О, нямам представа какво ми е - отвръща момиченцето. - Искам да ви питам нещо... Ужасно сложно е. Даже не знам дали ще мога ли да изразя точно това, което искам да кажа.

- И какво е то, дългоноске моя? - пита Джаб. - Кажи го пред дамата и джентълмена. Ти го познаваш, нали? Хайде, изплюй камъчето!

Момиченцето продължава да стои със сведена глава. Поглежда с ъгълчето на очите срамежливо баща си и внезапно изтърсва:

- Ами, какво представлява светът около нас? Защо сме дошли на този свят? Трябва ли да владеем света? Нашият свят единственият ли е или не и ако е единственият, защо е така? Ето това искам да знам.

Ако Джабърхуорл Кронщат бе донякъде удивен, той изобщо не го показа. Взе небрежно чашата с коняка, добави малко лют пипер и отвърна весело:

- Слушай, детето ми, преди да отговоря, разбира се, ако държиш да отговоря на този въпрос, първо трябва да ми кажеш условията си.

В същия момент от градината прозвуча продължително остро изсвирване.

- Маугли! - високо прошепва Кронщат. - Кажи му да се качи тук.

- Ела горе! - вика застаналата до прозореца Джил.

Никакъв отговор.

- Май си е отишъл - обяснява Джил. - Не го виждам вече.

Сега отдолу долита женски глас:

- Il est saoul... completement saoul.16

- Прибери го вкъщи! Кажи й да го прибере у дома! - вика Кронщат.

- Mon mari dit qu'il faut rentrer chez vous... oui, chez vous.17

- Y'en a pas!18 - долита от градината.

- Кажи й да внимава да не загуби моя екземпляр от "Песните" на Езра Паунд - изкрещява Кронщат. - И повече не ги кани тук горе... Няма място при нас. Тук имаме място само колкото за немските бегълки.

- Просто безобразие - въздъхва Джил, връщайки се до масата.

- И отново не си права - заявява Джаб. - Така е много добре за него.

- О, ти си пиян! - нацупва се Джил. - А къде е тази проклета гъска? Елза! Елза!

- Остави на мира гъската, миличка! Това е една игра. Ние ще седим тук и ще издържим по-дълго от тях. Правилото е: сладко утре, сладко вчера, само не и сладко днес... Няма ли да бъде прекрасно, ако хората се разположат тук просто така, както вие седите, и аз започна да ставам все по-малък и по-малък... докато се смаля до една съвсем дребничка, микроскопична прашинка... така че, за да ме видите, ще ви трябва лупа? Ще се превърна в една точица върху покривката и ще повтарям: Тимур... Ти-мур! А вие ще попитате къде е той? И аз ще отговоря: Тимур, гликофосфати, Биланкур, думосъчинителство, Ти-мур... бръщолевене сред солената папрат... О, Тимбус е в Индия... вие ще кажете...

- Господи, ами че ти си пиян! - въздъхва Джил.

А Джабърхуорл се кокори пиянски развеселено и облещените му като на бухал очи шарят насам-натам с възбуден, присмехулен блясък.

- След малко ще му стане студено - пояснява Джил, надигайки се да потърси испанската пелерина.

- Точно така - потвърждава Джаб. - Каквото и да каже тя, все е правилно. Сигурно ме мислите за много противоречива личност. Ти, - обръща се Джаб към мен, - ти с твоите монголски глаголи, твоите преходни и непреходни, не осъзнаваш ли колко приветливо същество съм аз? Непрекъснато дърдориш за твоя Китай... ето това е Китай, не разбираш ли? Това... това какво? Подай наметалото, Джил. Студено ми е. Ужасен студ... чудовищен, ледников студ! На вас ви е топло, обаче аз просто замръзвам. Усещам как ледените шапки отново рухват. Наистина. Всичко върви прекрасно, доларът пада, апартаментите са дадени под наем, на всички бегълци е предоставено убежище, пианото е настроено, сметките са платени, гъската е опечена и какво очакваме ние? Следващият ледников период! Той настъпва, утре сутрин ще бъде тук, при нас. Отивате до прозореца и виждате, че всичко е замръзнало, като стъкло. Никакви проблеми повече, никаква история, никакво нищо. Ще седим тук, точно тъй както сме се разположили сега около масата, в очакване Ана да донесе гъската и внезапно ледът ще ни затрупа. Предусещам още отсега ужасния студ, хлябът целият в ледени висулки, маслото станало на камък, гъската вкокалена, стените в налудничаво бяло. И онова ангелче, онова чисто ново ембрионче, който Джил носи в корема си, ще замръзне в утробата, ще се превърне в коагулирал белтък, пустото му глупаче, с ледено студени крилца и змийски устни. Б-р-р-р, б-р-р-р и всичко ще бъде тихо и спокойно. Кажи нещо топло! Краката ми са просто вкочанени от студ. Херодот пише, че фениксът балсамира тялото на умрелия си баща в слепен от миро пашкул и веднъж на около 500 години пренася този миров пашкул от арабската пустиня чак до храма на слънцето в Хелиополис. Това харесва ли ти? Според Плиний в даден момент може да съществува само един такъв пашкул и когато птицата усети, че краят й наближава, тя построява гнездо от слепени с тамян канелени съчки и умира в това гнездо. От тялото в гнездото се ражда червейче, което по-късно се превръща във феникс. Оттам произлиза и бену19, символ на възкресението. Как ви се струва това? Имам нужда от нещо по-горещо. А ето ви и още един пример... В България съществуват тъй наречените нестинари - танцьори върху огън. На двайсет и първи май, тоест на празника на Света Елена и Свети Константин, те играят и подскачат върху огъня. Танцуват върху нажежени въглени, докато лицата им посинеят, а после изричат какви ли не пророчества.

- Това е голяма идиотщина - заявява Джил.

- И аз казвам същото - съгласява се Джаб. - Пò ми харесва историята за мъничката душа-червей, която отлита от гнездото и се отправя към своето възкресение. Джил също има едно такова червейче в корема си... то напъпва и расте ли, расте. Не може да бъде спряно. Вчера беше попова лъжичка, утре ще бъде орлов нокът. Още не мога да кажа какво точно ще излезе... засега. Всеки ден то умира в гнездото и на другия ден се ражда отново. Долепи ухо на корема й... ще чуеш пърхането на крилата му. Фъррр... фъррр. Без мотор. Прекрасно! Джил има милиони от тях в себе си и всички те напират да излетят. Фъррр... фъррр. Само ако пъхнеш една игла вътре и пробиеш мехура, всички те ще излетят навън... представяте ли си... един огромен облак от души-червеи ... милиони... и роякът е толкова гъст, че няма да можем да се виждаме един друг... Точно така! Какъв е смисълът да пишеш за Китай? Пиши за това! За това, което е вътре в теб... главоломното роене на прешлените... за зооспорите и левкоцитите... за алдехидите и кетоните... всяко едно от тези неща е поема. Медузата също е поема и то от най-хубавите. Ръчкаш я тук, ръчкаш я там, тя се приплъзва, тресе и разпльоква, тя е треперлива и на цвят като разредено перно, а понякога дори прилича на разсипано кисело мляко,има дебело черво и тънки черва, възстановява като червей откъснатите си части, тя е някакво вездесъщо желе. А Маугли, който подсвирква от градината за наема, също е една поема, клепоуха кандилкаща се поема с разнебитен вестибуларен апарат. Ушните му раковини са овални, все едно гледаш кръгли малиновочервени рюшове, зейнали като открити файтони. Маугли се клатушка сред предизвикващата гадене земна кора и изприщени морски охлюви му намигат, о, той върви на зиг-заг и разпръсква своите отвратителни човечета ... Маугли... угли... мълчаливо дъвчи наденица, докато играе вист...

- Той започва да губи разсъдъка си - отбелязва Джил.

- Отново грешиш - възразява Джабър. - Току-що го намерих, само че това е един по-различен от твоите представи разсъдък. Ти смяташ, че стихотворението трябва да бъде скрито зад параван. В момента, в който напишеш нещо, стихотворението спира. Стихотворението е настоящето, което не се поддава на определение. Ти го изживяваш - и стихотворението, и настоящето. Всяко нещо е стихотворение, ако съдържа време в себе си. За да напишеш стихотворение, не трябва да хващаш ферибота или да ходиш в Китай. Най-прекрасното стихотворение, което изобщо съм изживявал, беше една кухненската мивка. Разказвал ли съм ви някога за нея? Тя имаше две кранчета, едното се наричаше Фруа, а другото - Шо20. Фруа водеше напълно пълноценен живот с помощта на закрепения към накрайника му гумен маркуч. Шо беше умен и скромен, обаче капеше непрекъснато, сякаш имаше трипер. Всеки вторник и петък Шо ходеше в джамията, където имаше лечебница за кранчета, страдащи от венерически болести. Вторник и петък Фруа трябваше сам да върши цялата работа. Той беше много трудолюбив - за работа бе готов да наебе в гъза дори баща си. Целият свят за него се заключаваше в думата "работа". От друга страна, Шо все трябваше да бъде гален и увещаван. Ако забравиш да го предупредиш "не толкова бързо", ще те залее с вряла вода, направо ще ти смъкне кожата. От време на време Фруа и Шо работеха заедно, но това се случваше рядко. В съботните вечери, когато миех крака в кухненската мивка, аз се замислях колко идеален бе светът, над който тези двамата властваха. Чугунената мивка, двете кранчета и нищо друго. Без начало и без край. Шо-алфа и Фруа-омега. Вечност. Съзвездието Близнаци властва над живота и смъртта. Алфа-Шо минава през всичките градуси на Фаренхайт и Реомюр, просмуква се през магнитните стърготини и опашките на комети, през врящия котел на Мауна Лоа и капе върху сухата светлина на терциерната луна. Омега-Фруа прекосява Гълфстрийма, излива се на мочурливото дъно на Саргасово море, протича през двуутробните животни и едноклетъчните и многоклетъчни амебоидни организми, през млекопитаещите китове и полярните пукнатини, през островните вселени, изтощинини катоди, мъртвите кости и сухата плесен, през фоликулите и пипалата на още необразувани светове, недостигнати светове, невидими светове, неродени и навеки изгубени светове. Алфа-Шо капе ли, капе. Омега-Фруа работи ли, работи. Ръце, крака, лице, коса, чинии, зеленчуци, измита и отмита риба; досада, любов, отчаяние, ревност, омраза, престъпления... капе ли, капе. Аз, Джабърхуорл, и моята съпруга Джил, а след нас легиони и легиони... всички сме наобиколили чугунената мивка. Надолу в канализацията отиват семена, пъпеши, тикви, хайвер, макарони, жлъчка, рибени кости, плюнки, зелеви листа, храчки, лют устършърски сос, прокиснала бира, съсирена кръв, урина, соли за вана, овесени ядки, тютюн за дъвчене, цветен прашец, смет, мазнина, вълна, памучни конци, кибритени клечки, живи червеи, кадаиф, варено мляко, рициново масло. Семената на разточителството непрестанно потъват надолу и непрестанно се връщат като чисти и незамърсени глътки чудотворна химическа субстанция, която отказва да бъде наименована, класифицирана, описана, анализирана, или изтърбушена и разчекната. Непрекъснато се връща като Фруа и Шо, като непобедима истина. Можете да я използвате гореща или студена, а ако желаете и хладка. Можете да си миете краката или да правите гаргара с нея; да отмиете сапуна от очите си или да изплакнете марулените листа от песъчинките; можете да къпете пеленаче или да изчистите вкочанените крайници на мъртвец; можете да наквасите хляб за фрикаделки или да разредите виното. Начало и край. Еликсир. Аз, Джабърхуорл, отпивам от еликсира на живота и смъртта. Аз, Джабърхуорл, съставен от отпадъци и H2O, от горещо, студено и всичките междинни стадии, от люспи и сбръчкана кожа, от най-фината, най-миниатюрната и непреходна и неуловима субстанция, от солидни черепни шевове и плътни кости, от ледени пукнатини и тъканни култури в епруветки, от семенна течност и яйцеклетки разтворени, смесени и разпръснати от гумен маркуч и месингов кран, от умрели катоди и гърчещи се микроскопични едноклетъчни животни, от марулени листа и бутилирана слънчева светлина... Аз, Джабърхуорл, седнал до чугунената мивка, съм объркан и въодушевен, никога по-малко и никога повече от едно стихотворение, една желязна строфа, един горещ фоликул, един изгубен левкоцит. Чугунената мивка, в която аз изплюх моето сърце, където обливах моите нежни стъпала, където държах моето първородно дете, където миех възпалените си венци, където пеех, пея и ще пея завинаги като костенурка с черупка на ромбове, въпреки че водопроводната тръба е запушена и кранчетата ръждясват, въпреки че времето изтича и аз ще бъда настоящето, миналото и бъдещето. Пей, Фруа, пей преходно! Пей, Шо, пей непреходно! Пейте, Алфа и Омега! Пейте, Алилуя! Извикайте: о, мивка! Пейте, докато светът потъва ...

И, пеейки високо и ясно, ние го полагаме на леглото като ранен и умиращ лебед.

 

 

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. Яростно (итал.). [обратно]

2. Шотиш - шотландски танц в такт 2/4; музиката за този танц. [обратно]

3. Онтогения (онтогенеза) - историята на развитието на даден организъм от неговото зараждане до зрелостта му; Филогения (филогенеза) - историческото развитие на родов вид или расова група. [обратно]

4. Да, аз съм господин Кронщат. А вашето име, ако обичате? (фр.) [обратно]

5. Разбирате ли? (фр.) [обратно]

6. Какво става там? Още ли не е готова? По дяволите! (нем., фр.) [обратно]

7. Стилна фигура, при която се свързват логически изключващи се противоположности, напр. много малко, бързай бавно, тъжна радост (гр.). [обратно]

8. Съвпадане по форма на думи с различни значения (гр.). [обратно]

9. Пъп (гр.). [обратно]

10. Ядене на сурово месо (гр.). [обратно]

11. ...ето! Отнеси и тези! Разбираш ли? (нем.) [обратно]

12. Да! Да, мадам... осподин Кронщад е на телефона. А вашето име, моля? Да, хол, антре, кухня, две спални, една бяня, един кабинет... да, мадам. Не е скъпо... общо не е скъпо... това може лесно да се уреди... както желаете, мадам... В колко часа? Да, с удоволствие... Какво? Какво казвате? А, не! Напротив! Ще ми бъде много приятно... с най-голямо удоволствие... Довиждане, мадам! (фр.) [обратно]

13. Целувам ви ръка, мадам (англ., нем., фр.). [обратно]

14. Да, мадам... не, мадам! (фр.) [обратно]

15. Поезия (фр.). [обратно]

16. Той е пиян... много пиян (фр.). [обратно]

17. Мъжът ми казва да го заведете у вас..., у вас (фр.). [обратно]

18. Хайде, върви! (фр.) [обратно]

19. Птицата бену представлява египетското съответствие на феникса и се смята, че в нея е превъплътена душата на Ра - Бог на слънцето. [обратно]

20. В оригинала на френски: Froid - студен, Chaud - горещ (фр.). [обратно]

 

 

© Хенри Милър
© Красимир Желязков, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2007, № 7 (92)

Из предстоящото издание: Хенри Милър. Черна пролет. София: Фама, 2007.