|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АЛБУМ БЕЗ КАРТИНИ Ханс Кристиан Андерсен Ах, колко странно! Изпитам ли дълбоко и силно чувство, ръцете и езикът ми сякаш се сковават и не мога нито да нарисувам, нито дори да изкажа онова, което тая в себе си. И все пак аз съм художник. Казват ми го моите очи, а и всички, които са виждали скиците ми, го признават. Беден съм като църковна мишка и живея в една съвсем тясна уличка. Ала светлина не ми липсва, понеже стаичката ми е на високо и имам гледка над всички покриви. През първите дни, откак дойдох в града, се усещах много самотен и угнетен. Вместо гората и зелените хълмове, сега пред очите ми се извисяваха към небето само опушените комини. Тук нямах приятели и не срещах нито едно познато лице... Една вечер бях облегнал морно чело на прозореца. Отворих и погледнах навън. Ах, каква радост ме обзе! Очите ми внезапно зърнаха един близък образ - насреща ми се усмихваше кръглият лик на моя най-добър приятел от далечната родина. Това бе месецът, добрият стар месец, с нищо непроменен, досущ като някога, когато ми смигаше през върбите край езерото. Пратих му въздушна целувка, а той озари и най-тъмното кътче на моята стаичка и ми обеща, че всяка вечер, щом поеме по своя път, ще ми идва на гости. И месецът удържа на думата си! Жалко само, че винаги разполага с толкова малко време! Всеки път, когато се появи, той ми разказва какво е преживял предната или същата вечер. - Нарисувай моите истории - каза ми той при първото си посещение, - и ще имаш чудесен албум. И ето че изобразих много вечери. По свой си начин бих могъл да създам нова "Хиляда и една нощ" в картини, ала това ще да излезе много дълго. Историите, които тук ви предлагам, не са подбирани, а следват реда, по който месецът ми ги разказа. Може би някой гениален художник, поет или музикант, ако пожелаеше, би създал нещо по-велико. Тук са събрани просто бегли скици и тук-там само изразявам по някоя собствена мисъл. Понеже не всяка вечер месецът ме спохождаше. Понякога облаците го скриваха под своите воали...
© Ханс Кристиан Андерсен Други публикации: |