Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ВЕЧЕР

Ханс Кристиан Андерсен

web | Албум без картини

Това се случи във Франкфурт, подхвана месецът. Там зърнах странна картина. Погледът ми се спря на една стара къща. Ала не беше родният дом на Гьоте, нито старото кметство със зарешетените прозорци, зад които все още висят рогатите черепи на биковете, опечени на шиш при коронацията на кайзера. Не, това бе най-обикновена, боядисана в зелено буржоазна къща, разположена в близост до тясната "Еврейска улица". Беше домът на Ротшилд.

Погледнах през отворената врата. Стълбището бе ярко осветено. По стъпалата стояха лакеи, в ръце държаха тежки сребърни светилници с пламтящи свещи и дълбоко се покланяха пред една стара дама, която слуги снемаха в кресло по стълбите. Господарят на дома бе застанал долу гологлав и почтително целуна ръка на старата дама. Това бе майка му. Тя кимна любезно към него и лакеите, а слугите я отнесоха до една скромна ниска къща в тясната мрачна уличка. Тук тя живееше. Тук бе родила децата си и оттук бе разцъфтяло тяхното щастие. Ако напуснеше презряната уличка и малката си къща, щастието също щеше да я напусне - тя твърдо вярваше в това.

Месецът не разказа нищо повече. Тази вечер той ме посети съвсем за кратко. Ала аз дълго размислях за старата дама в тясната тъмна уличка. Само една дума - и тя щеше да има бляскав дом на брега на Темза! Само един знак - и най-разкошната вила край Неаполския залив щеше да бъде нейна!

"Ако напусна простата малка къща, от която поникна благополучието на моите синове, ще угасне и тяхната щастлива звезда." - с тази вяра тя изживяваше дните си. Суеверие? Може би. Ала все пак суеверие от особен вид. Ако познаваш историята и имаш пред очи картината, която ми нарисува месецът, ще са достатъчни две думи, за да разбереш нейния смисъл:

"Една майка!"

 

 

© Ханс Кристиан Андерсен
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. Варна: LiterNet, 2005.

Други публикации:
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. София: ЛИК, 2005.