ДВАДЕСЕТА ВЕЧЕР

Ханс Кристиан Андерсен

web | Албум без картини

Идвам от Рим, рече месецът. Навярно си чувал за седемте му хълма. На един от тях стърчат развалините на цезаровия дворец. Сред порутените зидове растат диви смокини, с широките си зелени листа те скриват голите камъни. Магарета пасат между лаврови дръвчета и трънаци, цъфнали край отломките и разрушенията. Тук, откъдето някога бе излетял римският орел за своето "дойдох, видях, победих"¹, сега между две мраморни колони личи входът на бедняшка, измазана с кал къщурка с едно-едничко криво прозорче. Отгоре като надгробен венец се вие лозница. Там живее старица с малката си внучка. Днес двете са владетелки на цезаровия дворец и показват на чужденците порутените съкровища. От разкошната тронна зала е останала само гола стена, а с дългата си сянка тъмен кипарис посочва мястото, където някога се е издигал тронът. Цяла педя отпадъци се стелят върху разбития под.

Когато вечерните камбани бият, често зад вратата в къщурката присяда на трикракото си столче малкото момиченце - сегашната принцеса на цезаровия дворец. Тя смята отвора на ключалката за своя наблюдателница, понеже оттук може да вижда половината Рим, чак до величествения купол на църквата "Свети Петър".

Снощи, както винаги, там цареше мъртва тишина. Лъчите ми озаряваха Земята. Видях да се задава детето. На главата си носеше антична глинена делва с вода. Нозете на малката бяха боси, полата и ризката - скъсани. Погалих нежните й рамене, черната й коса и целунах тъмните й очи. Тя се изкачваше по стръмните стъпала, направени от мраморни отломъци. Пъргави гущери се стрелкаха покрай нозете й, без да я уплашат. Тя вдигна длан, за да подръпне звънчето. Заешка лапичка, вързана с връв, бе сега шнурът на камбанката в цезаровия дворец. Но момиченцето отпусна ръка и се замисли за нещо. Навярно си припомни красивия, облечен в злато и сребро Младенец, изписан долу в параклиса, където в сребърни светилници блещукаха свещи, а нейни дружки пееха хорала, който и тя знаеше. А може би си мислеше за нещо друго? Не зная. Тя направи рязко движение и залитна. Глинената делва падна от главата й и се разби върху камъните. Малката избухна в сълзи. Прекрасната принцеса от цезаровия дворец плачеше за счупената делва. Хълцаше, а босите й нозе трепереха и тя не намираше смелост да дръпне връвта със заешката лапичка - шнура на камбанката в цезаровия дворец.

БЕЛЕЖКИ

1. "Veni, vidi, vici" (лат.) - "дойдох, видях, победих" - знаменити думи, с които Юлий Цезар съобщил на римския Сенат за бързината, с която спечелил победата при Зала над понтийския цар Фернак. Бел. пр. [обратно]

© Ханс Кристиан Андерсен
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. Варна: LiterNet, 2005.

Други публикации:
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. София: ЛИК, 2005.