ОСЕМНАДЕСЕТА ВЕЧЕР

Ханс Кристиан Андерсен

web | Албум без картини

Неотдавна ти разказах за Помпей, започна месецът, за мъртвия град. Но зная и друг, още по-чуден град. Той не е мъртъв, ала е призрачен...

Винаги, когато фонтан заромони в мраморно корито, струва ми се, че слушам приказката за този плуващ град на привиденията. Водната струя ми мълви за него, а крайбрежните вълни ми напяват историята му.

Над морето понякога се стеле мъгла, това е неговото вдовишко було - годеникът на водата е мъртъв, а дворецът и градът са неговата гробница. Познаваш ли този град? Той никога не е чувал громол на колела, нито тропот на конски копита. По улиците му се стрелкат риби, а черни гондоли се плъзгат като привидения по зелените вълни. Погледни форума на този град - най-обширния му площад, и ще повярваш, че с магическа пръчка си пренесен в приказна страна! Между широките плочи расте трева, а на зазоряване хиляди питомни гълъби запърхват около високата открита кула. От три страни те заобикалят аркади. Долу кротко е седнал турчин и подръпва от наргилето си, красив гръцки момък се е облегнал на една колона и гледа замислено дългите мачти, трофеи, припомнящи някогашна мощ и величие. Знамената висят като траурни ленти. Недалеч си отдъхва уморена девойка, оставила е на земята тежките, пълни с вода ведра, а кобилицата, с която ги е носила, лежи още на рамото й - тя самата се е опряла на триумфалната мачта.

Това, което съзираш пред очите си, не е замък на феите, а катедрала. Златните куполи и блестящите им върхове просветват под моите лъчи. Великолепните бронзови жребци са обиколили целия свят, подобно на железния кон от приказката. Първо са дошли тук, после са препуснали надалеч, накрая отново са се върнали. Виждаш ли разкошните стенописи, многоцветните стъкла на прозорците? Сякаш гений е украсил този чуден храм, следвайки прищевките на дете! Виждаш ли крилатия лъв върху онази колона? Все още блести, сякаш е от чисто злато, но крилете му са преломени - лъвът е мъртъв, понеже кралят на морето е мъртъв. Просторните зали са празни, а където някога са висели малки прекрасни картини, днес зидовете разкриват гол камък. Просяк спи под арката, където преди е стъпвал само крак на благородник. От дълбоките кладенци и оловните килии край Моста на въздишките долитат вопли, гласове на спомените от дни, когато из пъстрите гондоли е проехтял звукът на дайре, понеже един венчален пръстен е полетял от златна ладия във водите на Адриа - кралицата на моретата. Потъни в мъгла, горда Адриа! Покрий се с вдовишкото си було и в гънките му скрий гробницата на твоя годеник - мраморната Венеция, призрачния град!

© Ханс Кристиан Андерсен
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. Варна: LiterNet, 2005.

Други публикации:
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. София: ЛИК, 2005.