ПЕТНАДЕСЕТА ВЕЧЕР

Ханс Кристиан Андерсен

web | Албум без картини

Носех се над Люнебургското поле, започна месецът. Долу край пътя видях самотна колиба, заобиколена от полуизсъхнали храсти, а сред клоните пееше залутан славей. Нощта бе тъй студена, че той загиваше. Слушах предсмъртната му песен.

Зазоряваше се. По пътя се нижеше група изселници. Селяни, които искаха да стигнат до Хамбург, за да поемат оттам с кораб за Америка, където съзираха мечтаното си щастие. Майките носеха дечицата си на гръб, край тях подтичваха по-големите деца. Мършав кон теглеше каручка със сиромашка покъщнина.

Над полето свистеше леден вятър. Децата мръзнеха, а едно малко момиченце се притискаше в майка си, която вдигна взор към мене и мислеше за горчивата нищета, която бе изстрадала вкъщи и за непоносимите данъци, които никога не успя да плати. Същите мисли гнетяха и останалите. Затова зората на утрото бе за тях като благовещение за слънцето на щастието, което щеше да ги огрее отвъд океана. А трелите на умиращия славей звучаха в ушите им като химн на радостта, на безкрайната радост.

Сред воя на вятъра те не можеха да проумеят песента му. А тя означаваше: "Прекоси океана! Дългото пътуване ще ти струва всичко, което притежаваш. Беден като Йов ще встъпиш в обетованата земя. Ще продаваш себе си, жена си и децата си. Но страданията ви няма да траят дълго. Защото зад пищните, уханни листа дебне богинята на смъртта. Нейният дъх ще отрови кръвта ти, а треска ще разяде тялото ти. Пътувай, пътувай през бушуващите вълни!"

Всички слушаха с радост песента на славея, която галеше слуха им като предвестник за щастие. Денят засияваше над облаците, по полския път поеха селяни към църквата. Жени, облечени в черно, с бели забрадки, се носеха като образи от стара икона, слезли сред живите. В далечината се губеше просторната равнина, в която не растеше нищо друго освен сухи пирени, а тук-там сред почернялото поле се извисяваше по някой бял пясъчен хълм. Жените стискаха в ръце своите псалтири и крачеха към църквата. Молете се, жени! Молете се за своите братя и сестри, които ще намерят своя гроб отвъд вечното море!

© Ханс Кристиан Андерсен
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. Варна: LiterNet, 2005.

Други публикации:
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. София: ЛИК, 2005.