ТРИНАДЕСЕТА ВЕЧЕР

Ханс Кристиан Андерсен

web | Албум без картини

Надникнах в прозореца на една редакция, захвана разказа си месецът. Това бе някъде в Германия. В стаята имаше хубави мебели, а по тях бяха струпани планини от вестници и купища книги. Редакторът седеше на бюрото си, наобиколен от неколцина сътрудници. Трябваше да обсъдят две новоизлезли книги, и двете от още млади и неизвестни поети.

- Още не съм прочел книгите, току-що ги получих - започна редакторът. - Оформлението на тази е прилично, какво ще кажете за съдържанието?

- Хм - поде един от сътрудниците, също поет, - съдържанието е добро, малко разводнено, но иначе личи талант. За бога, та авторът е съвсем млад, тъй да се каже, още не е изпипал занаята. Все пак би могъл да спретне и по-хубави стихове. Има доста добри идеи, но малко от тях са негови, дори съвсем малко. Най-сетне... не може всеки да е оригинален! Ами похвалете го, няма да навреди. Не вярвам да излезе нещо от него, ала той е много начетен, владее езици и съжденията му са убедителни. Например критиката, която написа за последната ми книга, бе отлична, направо отлична. Тъй че да сме снизходителни към един млад човек!

- Ама той е истинско магаре! - обади се друг сътрудник. - Няма по-лошо нещо в изкуството от посредствеността. А в най-добрия случай той е посредствен поет.

- Бедното момче! - намеси се трети. - А леля му толкова се гордее с него, сякаш е най-велик гений. Това е същата дама, господин редактор, която направи толкова голяма реклама на последната ви пиеса.

- Ах, тъй ли? Да, спомням си! Твърде одухотворена дама. Вече имам в главата си рецензията: свежа дарба, забележителен талант, китно цвете в градината на поезията, изискано оформление и тъй нататък. Но какво да правим с другата книга? Изглежда е гениален, много го хвалят. Хм...

- Да, мнозина са във възторг от него - отбеляза поетът. - Ала за моя вкус е малко див. Особено що се отнася до препинателните знаци. Ако това е гениалност, притежава я в излишък!

- Така ли? Значи му е нужен плесник, та да поизтрезнее. Иначе може да се главозамае.

- Това е несправедливо - обади се един сътрудник, който досега бе мълчал. - Смятам, че е по-добре да изтъкваме качествата и да отминаваме дребните слабости, вместо обратното. Всички знаем, че този поет е нещо много повече от всеки друг.

- Неправилно! Съвсем неправилно! Ако наистина е гений, трябва да може да понесе и един удар. Ако пък не, няма да навреди. Стигат му хвалебствията на другите. Тъй че да го предпазим от самооблъщение!

Редакторът започна да пише. Изпод перото му заизлизаха фрази като "несъмнен талант" и други подобни. После дойде "критиката", както сам я нарече: "Стилът е малко занемарен, формата - невинаги чиста. На страница двадесет и пета, стих шести отгоре има една стъпка в повече, а на страница тридесет и първа, стих седми отдолу - една по-малко. (Това той откри съвсем набързо.) Препоръчвам на даровития млад поет да изучава класиците..."

Когато прочетох това, побързах да се оттегля - рече месецът, - и надникнах в прозореца на въпросната леля. Да, там бе и възхваляваният поет, хрисимият, който приемаше похвалите на гостите и бе щастлив.

Сетне посетих и другия поет, дивия, който не желаеше да преклони глава пред посредствеността. И той бе сред голяма компания у свой добър познат и разговорът тъкмо се въртеше около стихосбирката на съперника му.

- Ще прочета и вашата книга - рече меценатът, - но честно казано, а знаете, че винаги говоря откровено, не очаквам много от нея. Вие сте прекален фантазьор! Положително сте почтен човек, но поет - в никакъв случай!

А нейде в тих кът седеше младо момиче и четеше в една книга:

На гения не хващат вяра,
прекланят се пред глупостта.

"История това е стара,
но винаги е нова тя!"¹

БЕЛЕЖКИ

1. Последните строфи принадлежат на Хайнрих Хайне. - Бел. пр. [обратно]

© Ханс Кристиан Андерсен
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. Варна: LiterNet, 2005.

Други публикации:
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. София: ЛИК, 2005.