ДВАНАДЕСЕТА ВЕЧЕР

Ханс Кристиан Андерсен

web | Албум без картини

Искаш ли да видиш картина от Помпей? - запита месецът. - Тогава слушай:

Преминах над покрайнините на града и озарих с лъчите си пътя край гробището. Там се издигат красиви паметници, а някога на това място весели момци, увенчани с рози, танцуваха с прелестните сестри на Лаис¹. Сега тук цареше покоят на смъртта. Немски войници на неаполитанска служба охраняваха развалините и играеха на карти и зарове. Неколцина чужденци от държава отвъд планините, придружени от стража, бяха дошли в града. Искаха да зърнат в моята светлина неговото възкръсване от гроба. Показах им следите от колела по покритите с вкаменена лава улици, показах им имената на портите и гербовете, които все така висяха пред домовете. Те се взираха в малките дворчета, в украсените с раковини и цветни камъчета корита на фонтаните, ала нито водни струи бликаха от тръбите, нито песен се носеше от богато изписаните покои, пред чиито врати бдеше бронзово куче.

Това бе град на мъртвите. Само Везувий боботеше своята вечна песен, чиито строфи хората наричат изригвания. Придружих туристите до изградения от бял мрамор храм на Венера. Над широките каменни стъпала се извисяваше главният олтар, а между колоните му растяха плачещи върби. Въздухът бе чист и прозрачен, тъй че в далечината можеха да се различат черните очертания на планината, от която извираше огнена струя, грациозна и стройна като ствол на пиния. Отгоре виснеше като корона облак дим, плътен и кървавочервен.

Сред чужденците бе и една певица, известна примадона. Самият аз съм свидетел на нейните триумфи из най-големите градове на Европа. Когато групата стигна до древния театър, всички насядаха по наредените в полукръг каменни стъпала, тъй че както преди много, много столетия една малка част от амфитеатъра бе запълнена отново с посетители. Сцената с иззиданите кулиси бе напълно запазена. През двете арки прозираше в далечината същия декор, както някога: хълмовете между Сорент и Амалфи.

Певицата на шега се качи на античната сцена и запя. Мястото, на което се бе възправила, придаде на гласа й магическа сила. Тя пееше тъй леко и пламенно, че си представих благороден арабски жребец, препускащ с развяна грива в далечината. В песента й се долавяше тъй дълбока и искрена болка, че сякаш зърнах скърбящата майка под кръста на Голгота. И както преди хиляди години в амфитеатъра избухнаха аплодисменти и ръкопляскания.

- Щастливка, благословена от небето! - ликуваха всички.

След няколко минути сцената опустя, гостите се бяха разотишли, а звуците - стопили. Изчезнаха като привидения! Само развалините стърчаха непроменени, както ще стоят там още столетия наред, когато никой вече няма да помни великата певица, нейната усмивка, нейната песен и аплодисментите, които тук тя пожъна. Всичко ще бъде минало и забравено. Дори у мен времето ще заличи този спомен!

БЕЛЕЖКИ

1. Лаис - име на няколко знатни куртизанки в древна Гърция. Бел. пр. [обратно]

© Ханс Кристиан Андерсен
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. Варна: LiterNet, 2005.

Други публикации:
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. София: ЛИК, 2005.