|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕДИНАДЕСЕТА ВЕЧЕР Ханс Кристиан Андерсен Видях сватбено празненство, заразказва месецът. Пееха се песни, вдигаха се наздравици, а трапезата бе красива и пищна. Късно след полунощ гостите се сбогуваха, а двете майки целунаха младоженците. Те останаха сами в своята озарена от лампа уютна стая. Завесите на прозореца бяха полупритворени. - Слава богу, че си тръгнаха! - рече момъкът и целуна ръката и устните на своята невяста. Тя се усмихна през сълзи и се притисна до гърдите му, трепереща като лотосов цвят в разлюляна вода. Зашепнаха си сладки, съкровени думи. Сетне той й пожела лека нощ, а тя пристъпи до прозореца и отдръпна завесите. - Виж, колко хубаво свети месецът! - рече тя. - Колко е ведър и благ! После духна лампата. В стаичката притъмня, само очите на момъка грееха като моите лъчи. О, жени, целунете арфата на поета, щом запее за вълшебството на живота!
© Ханс Кристиан Андерсен Други публикации: |