ПЕТА ВЕЧЕР

Ханс Кристиан Андерсен

web | Албум без картини

Вчера, такива бяха думите на месеца, погледнах към гъмжилото на Париж и един мой лъч проникна в покоите на Лувъра. Някаква стара, бедно облечена женица от простолюдието следваше един лакей в огромната празна тронна зала. Нея искаше, нея трябваше да види. Струваше й сума ти малки подаръци и голямо красноречие, за да се разтворят пред нея вратите на залата. Сега тя сключи молитвено мършавите си длани и се огледа тържествено, сякаш бе в църква.

- Тук е било! - каза тя. - Тук!

Приближи се до трона, от който висеше скъпо, обточено със злато кадифено покривало.

- Тук е било! - Тя падна на колене и целуна пурпурното покривало. И ми се стори, че плаче.

- Но не е било същото кадифе - каза лакеят и тънка усмивка плъзна по устните му.

- Не, тук е било - отвърна жената, - точно така е изглеждало.

- Точно така, но не съвсем - отговори лакеят. - Прозорците са били строшени, вратите разбити и всичко е тънело в кръв.

И все пак тя можеше да каже: "Моят внук умря върху трона на Франция."

- Умря! - повтори старицата.

Не вярвам да размениха повече думи. Скоро излязоха от залата.

Вечерният здрач се сгъсти и моята светлина озари двойно по-ярко скъпото кадифено покривало върху трона на Франция.

Коя, мислиш, бе тази старица? - Ще ти разкажа една история:

Случи се по време на Юлската революция, вечерта на бляскавата победа, когато всяка къща бе крепост и всеки прозорец - бойница. Народът щурмуваше Тюйлери¹. Дори жените и децата бяха сред сражаващите се, които проникваха в залите и покоите на двореца. Едно бедно, дребно момче, облечено в дрипи, се биеше смело редом с възрастните бойци. Смъртно ранено от удари с щик, то падна на пода. Това стана в тронната зала. Положиха тежкораненото момче върху трона на Франция, увиха раните му с кадифето и кръвта затече по кралския пурпур. Каква картина! Разкошната зала, в която отеква шумът на битката, на пода едно разкъсано знаме, трибагреникът се развява над щиковете, а върху трона бедното умиращо момче с бледо, озарено лице, очите му вдигнати към небето, докато тялото се гърчи в борба със смъртта. Голата му гръд и парцаливата дреха, наполовина обгърнати от пурпурното покривало със сребърните лилии. Край люлката на момчето е било пророкувано: "Ще умре върху трона на Франция!" И едно майчино сърце е замечтало за нов Наполеон.

Лъчите ми целунаха лавровия венец на гроба му и челото на спящата старица, понеже в съня си тя виждаше картината, която сега можеш да нарисуваш: "Бедното момче върху трона на Франция".

БЕЛЕЖКИ

1. Тюйлери - френски кралски дворец в Париж на десния бряг на Сена. По време на Френската революция е завладян от народа (10.08.1792 г.). Бел. пр. [обратно]

© Ханс Кристиан Андерсен
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. Варна: LiterNet, 2005.

Други публикации:
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. София: ЛИК, 2005.