 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла планина: нито бор
да привлече окото, както огън в нощта
го привлича, нито сова слуха да събуди.
Бяло небе: то започва,
където планината свършва, или
обратното, не е лесно да проумееш.
Ако човек някой е минал оттук,
или сега мине, той би отминал
не по-мъдър, или само малко:
окото му не ще забележи нищо,
ухото му, и колко малко познание
тези снежинки ще предадат на кожата му.
© Дърк Уинанд
© Лина Бакалова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.12.2005, № 12 (73)