Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БАЙ ДЖЮЙ
=============================

Бай Джюй (772-846), познат също като Бо Джюй и По Чюй, поет и държавен служител, е един от най-великите писатели от периода на китайската Танг династия. Той е роден в Тай-юан в Шанси, после се установява в Чанг-ан, близо до северозападната граница. Заемал е длъжностите дворцов библиотекар и губернатор на няколко провинции, през 806 г. е приет в престижната академия Ханлин, събрала най-добрите писатели. Многократно му е забранявано да критикува политиката на правителството. През 832 г., на средна възраст, той се оттегля в манастира Ксианг-шан (Благоуханния Хълм), близо до източната столица Лю-янг и се отдава само на писане. Там прекарва последните си години, като приема поетичния псевдоним Пенсиониран Учен от Благоуханния Хълм. Бай Джюй е един от най-продуктивните китайски поети, но е по-известен с късите си стихове, написани на прост и лесен за четене език, верен на принципа си: "Ако прислужницата ми не разбира моята поема, изхвърлям я.". Въпреки че поезията му създава общо впечатление за лек характер, той е доста язвителен срещу управлението на правителството, нехаещо за съдбата на обикновените хора, и смята, че законите би трябвало да бъдат на страната на човека. В един от ранните си протести той пише дълъг меморандум, критикувайки продължителната война срещу дребно погранично племе. Антивоенната му сатира привлича вниманието върху радостта да си жив и безполезната загуба на човешки живот във войната. Острото му перо се проявява и в кратките сатири на философска тематика и за ползата от учението. В по-леките си стихотворения поетът пише за събития от ежедневния живот, собствени преживявания и размишления върху смисъла на живота. Той отбелязва как скъпоценно е времето, когато си стар, учудва се защо сади дръвче, след като няма да го види да порасте. В късните си години е парализиран и трудно се движи, но бодро понася парализата и зове приятелите си да не го съжаляват. Седейки нощем край реката, гледайки тъмното течение, осветено само от един лъч, той мисли за самотата и величието на вечната природа.

ПОЕЗИЯ

Стихове

В превод на Лина Бакалова

  Тъга по божурите
  Спомняйки си реката на юг
  Песен за залеза над реката

В превод на Анатолий Буковски

  Разцъфнал цвят не е...

 

 


© Електронно издателство
LiterNet, 2005
Електронно издателство LiterNet