Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Явор Константинов
=============================
ТОВАСАМОТОНЯКАКВО

web | корица

Корица на първото издание - Явор Константинов. товасамотонякакво. София: Хейзъл, 2002   изкърпва  паяк  празнините  млякото  на  утринта
  и в крайна сметка не нарочена в пощипването на
  с оглед на (пък нека се постъпват  хладно  кръвно
  ни  въздух  да  страни  ни  утро  да  прокрадва  ни
  сумрака  сетне  със  замах  отгръщаш  и с верижни
  да  се  сравни  &  ту   устато  спрямо  друго  ту   се
  дори  посегна  ли помахам с птица из планинства
  кълвач  упорства, из криво стъпи ли накрая вдлъб
  отпочва  се  земя  усилно  се  зараства  треволяк я
  пъртина  в  настръхналата  зимност  с вървежа си
  сякаш  влез  разхвърляй  восъчни  мушици  лек му
  надживява през деня сред подвижности несръчни
  възмездие  бълнуват  твоите  смалени  нощи дъжд
  навсякъде  по  цялото  слънцестоене  &  то  къде с
  посолила  си  земята  и  разкихала   липите   всяка
  готви  и  яде  изяжда  всичко  животно  след  съня
  прежадняло  се  криви  небе  в  зейнал  въздух   се
  майка  ми  подрежда  рози денят притичва между
  висината   чак   припламне   ала   най-разсипно  е
  изопва  въздухът  неравното  ми  тяло  къщата пук
  нанататъка,  изговарянето  по   между,  &  нито се
  обмисля  се  пред   буря   всичко   живо  напосоки
  безподаръчен си идвам непотръгнал в зоопарк ни
  изгрява  облак   в   кожуха   от   небе   и   дъно  раз
  доколкото  мислима е прочута длан понятен жест
  с   празнично   бърборене    дъждовникът   утъпка

 

 

© Явор Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Явор Константинов. товасамотонякакво. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Явор Константинов. товасамотонякакво. София: Хейзъл, 2002.