Явор Константинов ============================= ТОВАСАМОТОНЯКАКВО
web | корица
изкърпва паяк празнините млякото на утринта и в крайна сметка не нарочена в пощипването на с оглед на (пък нека се постъпват хладно кръвно ни въздух да страни ни утро да прокрадва ни сумрака сетне със замах отгръщаш и с верижни да се сравни & ту устато спрямо друго ту се дори посегна ли помахам с птица из планинства кълвач упорства, из криво стъпи ли накрая вдлъб отпочва се земя усилно се зараства треволяк я пъртина в настръхналата зимност с вървежа си сякаш влез разхвърляй восъчни мушици лек му надживява през деня сред подвижности несръчни възмездие бълнуват твоите смалени нощи дъжд навсякъде по цялото слънцестоене & то къде с посолила си земята и разкихала липите всяка готви и яде изяжда всичко животно след съня прежадняло се криви небе в зейнал въздух се майка ми подрежда рози денят притичва между висината чак припламне ала най-разсипно е изопва въздухът неравното ми тяло къщата пук нанататъка, изговарянето по между, & нито се обмисля се пред буря всичко живо напосоки безподаръчен си идвам непотръгнал в зоопарк ни изгрява облак в кожуха от небе и дъно раз доколкото мислима е прочута длан понятен жест с празнично бърборене дъждовникът утъпка
© Явор Константинов ============================= © Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005 Явор Константинов. товасамотонякакво. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации: Явор Константинов. товасамотонякакво. София: Хейзъл, 2002.