Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗПИТЪТ - "ГОРДИЕВИЯТ ВЪЗЕЛ" В ОБРАЗОВАНИЕТО

Вера Котева

web

1. Според чл. 13, ал. 2, и чл. 14 на Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план държавните образователни изисквания подлежат на актуализация всеки четири години. Какви корекции и промени бихте предложили Вие?

2. Защо е необходим изпит след 7. клас за кандидатстване в профилирани и професионални гимназии?

3. Необходим ли е изпит за завършване на образователна степен?

* * *

Всяко ваканционно лято през последните години - вместо да носи успокоение и отмора след напрегнатата учебна година, се нажежава от тревоги, напрежение и енергична готовност за промяна, каквато и да е. Медиите търсят мнението на всякакви личности, пряко или косвено свързани с проблемите на образованието, и поднасят на обществеността щекотливите проблеми с изпитите между образователните степени. Като се преувеличават неблагополучията сред кандидатстващите ученици, през есента започват една не-предсказуема обърканост, изказвания, извадени от контекста на обществения дебат за образованието и потребностите от промени.

Български език и литература е най-значимата учебна дисциплина в образователната същност на българското училище. В процеса на динамичното общуване с народите от Европа и извън нея познанието на майчиния език в най-висока степен на грамотност съхранява националната идентичност и подготвя подрастващите да градят индивидуални и универсални културни ценности.

Обучението по български език и литература във всички образователни степени на училището е възможност за интегриране на съществуващите етноси у нас. Тази възможност не подлежи на съмнение, тя е безспорна, продуктивността й се измерва и в практиката на другите страни, особено в последното десетилетие на миграция и емиграция. Такава презумпция може би налага и вълнението около проблема за потребността от изпити по български език между прогимназиалната и гимназиалната степен, от матури и многогласното питане какъв да е характерът на конкурсните изпити във ВУЗ. Разнообразните въпроси, свързани с проблема за усвояването на родния език и опознаването на литературните процеси и художествени постижения, на цялостната културна съкровищница на България, поставя три най-често открояващи се въпроси:

Трябва ли да има промени в ДОИ?

Необходим ли е изпит за образователна степен?

Какъв да е изпитът след седми клас?

1. Държавните образователни изисквания, създадени през 2000 г. във връзка с новото учебно съдържание, се отличават с досадната си изчерпателност и многословност. В практиката те се отърсват от апломбността и могат да се прилагат успешно, ако има мотивация и квалитетност при прилагането им. По-скоро може да се твърди, че са занижени компетентният контрол и продуктивната квалификация и развитие на българските учители. В самата си същност ДОИ са самодостатъчни и за краткото време, което отстои от тяхното формулиране, едва ли може да се очертаят ясни и категорични становища и идеи за промяна. Но от известно време с настойчива трескавост се прокламират такива желания, най-често популистки, но с претенция да прокламират необходимостта и наложителността от корекции на нещо, което не е доказало своята несъстоятелност или изчерпаност.

2., 3. „Гордиевият възел“ в обучението по български език и литература се оказват изпитите за завършена образователна степен и в частност изпитът след 7. клас за езиковите и другите профилирани средни училища.

Ранното изучаване на чужди езици доказва нарасналите стремления на младото поколение да общува, опознавайки културата на чуждоезичните народи. Отличното владеене на родния език стимулира разпознаването и овладяването на всеки чужд писмен и устен говор. Ето защо приемът след 7. клас с изпит по български език и литература се наложи от много години като успешна практика. Той стимулира попълването на празноти в обучението, фиксира прага на езиковата компетентност, доказва нивото на създадените умения, гради устойчивост към състезателност.

Години наред форматът на този изпит беше търсен и практиката показа, че най-уместен вариант по отношение на изучаваните жанрове в прогимназията е съчинението разсъждение, защото препитва кандидатите по изучаваните литературни творби, подготвя учениците за тълкуване на литературния текст и за задълбочена аргументация, съпътстваща обучението в по-високата образователна степен. Различни социално-психологически причини пораждат предложенията за промяна, по-точно подмяна на изпита на български език и литература с тестови задачи по няколко изучавани дисциплини. Тестът като форма на изпитване не е новост в българското училище, но все пак няма широко приложение. Досегашните опити да се приложи като вход в средното училище не издържаха и елементарните изисквания. Апробациите в тази насока също констатираха слабости в заложените регламенти и в скалата за оценяване. Създаването на аргументативен текст дава възможност да се провери езиковата подготовка на кандидата, познанието и прилагането на правописните и пунктуационните норми, личната позиция, логично-следствените връзки в интерпретацията на литературни, научни и социокултурни теми и проблеми. Погрешно, дори преднамерено, е твърдението, че екзаминаторите на този изпит поощряват наизустени литературни разработки от помагала, помощни материали или такива, сътворени от частните уроци при специалисти.

Есето е жанр, който също носи значителни предимства за проверка и оценка на познанията по роден език. Но в обучението на прогимназиалната, а и гимназиалната степен то е слабо застъпено, неразгърнато в глъбина в урочната практика. Понятието „есе“ дава широко поле за дискусия, особено когато става дума за ученици на тийнейджърска възраст. Ето защо разумното отношение към този изпит трябва да се гради върху предимствата на познатото, защото целта на изпита е да се повиши степента на грамотност, да се стимулират усвояването, прилагането на книжовните норми, да се приобщават младите хора към необятния свят на българската литература и култура.

 

 

© Вера Котева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 5
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2005, № 2 (63)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 5.