Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТЕАТРАЛНА КЛУБНА ДЕЙНОСТ В УЧИЛИЩЕ

Валентина Райкова

web

Няма истински живот без изкуство.
Еврипид

Обществено-политическата действителност през последните години у нас поставя сериозни проблеми пред образованието и културата, извежда на преден план по-прагматични интереси. Общественият педагогически ангажимент за възпитанието на децата нараства и става все по-сложен. Приоритет на съвременното българско училище е гражданското образование, основна същност на което е възпитаване на нравствени ценности. Един от пътищата за това е диалогът с изкуството. Бездуховността на едно общество е най-страшната му присъда, особено за младото поколение. Животът жестоко потвърждава мисълта на Вл. Соловьов - Седой, че "хората не се раждат с лош вкус, лошият вкус се придобива с течение на времето".

Съвременните постижения на цивилизования свят родиха компютърното поколение. Отмина приказният свят на "Имало едно време...", децата не четат, играчките са други, игрите им - понякога жестоки... А човек е най-вече такъв, каквото е детството му. По-човечен и добър ли е животът на съвременното дете? Спомага ли той за изграждането на красив, добър нравствен свят? Компютърни игри, филми, музика, улица формират детското съзнание на "автопилот". Общуването на младите с най-добрите им компютърни приятели ги лишава от живия контакт с околния свят, представя им друг, условен свят. Безспорна е полезността на интернет в съвременния живот, но за по-малките компютърът е предимно напрегната агресивна игра. Компютърният свят е необратим. Но хуманните отношения, човечността все повече отстъпват място на агресията в отношенията между младите. Грубите игри, жестокостта в реалния и във виртуалния свят, в който участници са и деца, ни плашат.

Нараства отговорността на училището да съхрани чисти душите на децата, да им разкрие красотата на изкуството. Диалогът с него, облагородяващото му въздействие, ценностните му послания са безспорен извор за нравствено възпитание. Всеки учебен предмет има своето място в системата за нравствено гражданско възпитание на младите. Естествено е най-голяма роля да имат дисциплините от хуманитарен и художествен характер. За изкуства като музика, изобразително изкуство учениците добиват основни познания от съответните учебни предмети. Място за общуване с театралното изкуство има основно в часовете по литература. Много от изучаваните български и чужди автори са свързани с театъра, творили са и за него. Сцената обогатява представите на учениците за личността на такива писатели, за творческия им свят. Голямо е значението и на системата за възпитателна работа в часовете на класа. Но най-благодатна почва за развитие на художествено-естетическото и нравственото възпитание на учениците дава извънкласната дейност. И за учителя - творец, и за възпитаниците му училището би трябвало да е тясно за изява.

Преди няколко години в ОУ "Софроний Врачански" - Варна, се роди идеята да привлечем в клубна дейност младите приятели на театъра. Клуб "Мелпомена", уникален по характера на дейността си, е звено към Държавния театър "Ст. Бъчваров" - Варна, който стана творчески партньор на клуба.

Варна е град с богати театрални традиции. Младите дарования са приобщени в редица детски театрални школи и младежки формации: "Щурче" - през времето на братя Райкови, "Златното ключе" на К. Папазова, "Палечко", "Фют", "Арлекин", Детска опера - повечето от тях към Общинския детски комплекс, и мн. др. Теоретичната театрална култура, подготовката за изява на сцена са необходими за младите хора с актьорска нагласа. Клубната дейност в "Мелпомена" цели не толкова създаване на бъдещи професионалисти, а по-скоро възпитаване на интерес към изкуството, на усет и разбиране на ценностите му, на необходимост от общуване с театъра. Приехме за своя философия истината, че изкуството облагородява човека, и се заехме с възпитаване на разбираща, обичаща театъра публика.

Възрастта между 10 и 15 г. е вакуум по отношение на общуването с театъра. Кукленият театър приобщава по-малките. Ако след това интересът към театъра не се поддържа, той губи голяма част от бъдещата си публика. Тежка е истината, че има хора, които по различни причини не са влизали в театър. В горната училищна степен учебната програма включва изучаване на драматически произведения от българската и световната класика. Осмислят се различни естетически категории и жанрови разновидности - комедия, трагедия. Учебно-възпитателният процес обаче би бил много по-ефективен и приятен, ако още в основната училищна степен у учениците е изградена потребност от съприкосновение с магията на театъра и е натрупан зрителски опит.

За клубната дейност на "Мелпомена" привлякохме деца с желание да общуват и да се занимават с театрално изкуство. Пикасо казва: "Детето отива при изкуството, както стомната отива при извора". Важното е да покажем извора, от нас зависи с каква вода ще се напълни стомната. Нашият извор стана театърът. Той е синтетично изкуство - предстоеше ни да опознаем спецификата на различните професии - драматург, режисьор, сценограф, актьор; да проследим пътя на една пиеса; да се докоснем до магията на театъра.

Идеите за дейности и изяви се пораждаха спонтанно, ставаха все по-разнообразни. През годините изградихме своя система на работа: посещения и опознаване на театъра; запознаване с художествения оригинал на дадена театрална творба - прочит на литературния вариант, на сценария; проследяване на творческия процес по създаването на един спектакъл - репетиционен период, премиерно, пресконферентно представяне; подходящ подбор на репертоарни заглавия и активно отношение към готовия сценичен продукт; творчески срещи със създателите на спектакли (провокирали най-голям интерес сред младите театрали); проучване, събиране на публицистични материали, свързани с дейността на театъра, на клуба - обогатяване на музейната експозиция, на печатните издания на клуба.

Интереса към театъра в началото провокирахме с опознаване на храма на Мелпомена. Възползвайки се от поканата на актьора Свилен Стоянов, се разходихме из залите, гримьорните, ателиетата. Нашият домакин сладкодумно разказа за зараждането на древното изкуство - театъра, също и за историята на варненския театър. Децата с интерес разгледаха всичко, което публиката не вижда. Опознаването на дома на театъра се превърна в традиция за всеки випуск.

Много важно е при първата среща с големия театър спектакълът да привлече вниманието на младата публика. Подборът на подходяща постановки винаги е бил сериозна задача. Репертоарната политика на държавния театър "Ст. Бъчваров" винаги е давала богати възможности за избор в съответствие с различните възрастови групи - 7-11 г., 12-13 г., 14-15 г. В началото на организираната си дейност имахме щастието за среща с един великолепен спектакъл - "Вещиците" на Владимир Люцканов, по едноименния роман за деца от Роал Дал. Първите ентусиазирани млади приятели на театъра от нашия клуб са вече единадесетокласници. Знаем, че никога няма да забравят този спектакъл. С "Вещиците" поставихме някои от нашите клубни традиции. Прочетохме литературната творба, което провокира интереса на децата към спектакъла. Младите читатели откриха за себе си един нов автор. Потърсиха и прочетоха и други негови творби - "Матилда", "Господин Г.Д.В." и др. След като гледахме спектакъла, направихме сравнение между литературния и сценичния вариант, разсъждавахме върху спецификата на двете изкуства. Спектакълът представи сериозни възпитателни проблеми - взаимоотношенията между родители и деца, ценностите в живота. "Вещиците" роди една трайна наша "парола" - мъдрото послание на спектакъла: "Няма значение кой си и как изглеждаш, ако някой те обича истински". Тази чудесна житейска позиция първите театрали завещават на по-младите си приятели. Спектакълът имаше странна съдба, предизвикана от варненската училищна публика. Една реплика, изведена от контекста и фетишизирана от част от публиката, стана повод за злонамерени коментари: "Вещица може да бъде твоята съседка, учителката ти...". Това се оказа в състояние да спре спектакъла. Докато ние, в разговорите си с децата по време на творческата среща, отминахме тази реплика с чувство за хумор, постарахме се да оценим стойностните, истинските послания на творбата. Така и до днес си повтаряме красивото: "Няма никакво значение кой си...".

Всички наши първи впечатления от театъра, от различни негови спектакли се оказаха свързани с актьора Свилен Стоянов. Той пръв дойде при децата с отворена душа, с желание да покаже на младите си приятели красотата на своята професия. Той бе мъдрият и сладкодумен събеседник, който увлече младите в своя красив творчески свят и ги направи свои приятели. Свилен Стоянов се превърна за младите театрали в лице на варненския театър. Той стана инициатор на много от дейностите, подпомогна постоянните контакти с театъра, съдейства за организацията на редица интересни срещи с видни театрали от града. Истински уроци по нравственост, човешки добродетели, любов към професията, към изкуството бяха беседите, сърдечните срещи на Св. Стоянов с нашите ученици. Моралното признание към една личност, обичта на децата към един актьор прерасна в творческо приятелство между две институции. И досега остава практиката ни да ходим на представление като подготвена публика - прочитаме литературния вариант ("Момо"), обогатяваме познанията си за изучаван автор ("Милионерът" - Й. Йовков, "Двубой" - Ив. Вазов, "Януари" - Й. Радичков, "Човекоядката" - Ив. Радоев, "Хамлет" - Шекспир). Проследяваме творческия процес при подготовката на даден спектакъл - посещаваме репетиции, пресконференции, премиери ("Момо", "Двубой", "Учителят" и др.). Особено съпричастен стана клубът към спектакъла "Учителят" от Жан Пиер Допан, постановка на Станчо Станчев. Спонтанно се роди желанието да спонсорираме спектакъла с част от реквизита, от което децата бяха много горди, почувстваха се трогнати от благодарността и симпатията на творческия екип. По време на срещата - обсъждане на спектакъла, бяха респектирани от приятелското отношение на режисьора Ст. Станчев, на С. Папазова - драматург, на актьорите Б. Луканов, Св. Стоянов. Възпитателният ефект от един закупен и подарен глобус се оказа изключително голям. В "Учителят" участват двайсетина млади актьори - непрофесионалисти, ученици от различни варненски училища - "класът." Нашият клуб реши да подпомогне морално творческите усилия на връстниците - ученици, стана съпричастен към сътворяването на един театрален спектакъл.

В традиция се превърнаха диалози с любими, интересни гости от театъра в навечерието на светли духовни празници - Денят на народните будители - 1 ноември, Международният ден на театъра - 27 март, Денят на славянската писменост - 24 май, когато връчваме специални членски карти и грамоти на най-изявените си почитатели. Общуването с изкуството провокира у младите театрали необходимостта сами да творят. Така се роди детският спектакъл от игри и наричания "Две петлета се скарали" по музика от аудиокасетата "Песенни вълшебства" на батко Свилен (Св. Стоянов). Чест беше за децата да участват в промоцията на втората му аудиокасета - "Звъннали чудеса". По-големите се вълнуваха от драматичната любов на Яворов и Мина, за която разказа спектакълът "Две хубави очи". Ще се запомни и юбилейното честване на 150-годишнината от рождението на Ив. Вазов: с гостуването на нашия съгражданин и родственик на Иван Вазов - Кирко Вазов, с авторския спектакъл на Св. Стоянов "На теб, Българийо свещена!", с изложбите и празничните часове, посветени на Патриарха на българската литература - всичко организирано от клуб "Мелпомена".

Със своите инициативи, със съпричастието си към репертоарната политика на варненския театър клубът активно се включи в разнообразните дейности за активен контакт на драматичните актьори с младата публика на града. Проверените в практиката на клуба идеи постепенно се превръщат в творческа провокация към политиката на театъра, насочена към ученическата аудитория. Търси се нашето мнение, разпространява се нашият опит (при областното обсъждане на Националната програма за артпревенция на рискови за младите хора обществени фактори, с предложение до Министерството на културата - 2002 г.). Клуб "Мелпомена" е активен партньор в редица проекти на варненския театър, адресирани към ученическата публика: "С мама и татко на театър", "Театърът - артпревенция на наркомани", "Театърът - от художественото възпитание към социална адаптация", "Театрални светове за млада Варна".

В проекта "С мама и татко на театър" се включихме подготвени, защото и преди реализацията му сред варненската театрална публика в клуба имахме такава практика. Винаги чрез децата сме приобщавали в диалога с театралното изкуство и техните родители, близки, приятели. Практиката показва, че най-отзивчив е приятелският кръг. Децата най-много вярват на връстниците си. Възрастните се приобщават по-трудно по различни причини - нямат навика и интереса да ходят на театър, не предпочитат детската компания, нямат материална възможност и т.н. А някои спектакли е необходимо да се видят от родители и деца, да се обсъдят в семейството. Възпитателният процес е особено резултатен, когато диалогът между родители и деца, между учители и ученици е заложен в самия спектакъл. Децата се чувстват пораснали, с гордост споделят, когато в семейството им е имало такива разговори - в делника им се е случило нещо по-различно.

Проектът "Театърът - артпревенция на наркомани" включва постановки, представящи основни житейски ситуации. Комедията "Д-р" на Бр. Нушич, постановка на Д. Стоянов, се превърна в любим спектакъл на варненската публика, особено на младите - привлечени са от интригата, от породените емоции, от великолепната актьорска игра. Младата аудитория обича комедийните спектакли. Бр. Нушич е познат на учениците от 5. клас ("Автобиография" - "Урок по география"). На децата допада изключителното чувство за хумор на автора. "Д-р" е жизнерадостна комедия, поставяща сериозни проблеми: взаимоотношенията между деца и родители, образованието на децата, нравствените ценности на различните поколения, силата на любовта и т.н. Няколко години този хитов спектакъл е повод за дискусии по проблеми на нравствеността в часовете по литература, в часа на класа, при творчески срещи. Учениците обогатиха представата си за автора и за творчеството му.

"Театърът - от художественото възпитание към социална адаптация" е най-богатият проект. Той съдържа шест модула и е насочен към представяне на образци от различни жанрове, на знания за драматическото изкуство. Художествените достойнства на творбите подпомагат нравственото възпитание. Социалната адаптация на подрастващите се реализира чрез стимулиране на обществената им активност и интеграция. Повечето от спектаклите в съответните модули са любими на варненската публика: "Женско царство" от Ст. Костов - фарс; "Милионерът" от Й. Йовков - комедия; "Рибарски свади" от Карло Голдони - комедия дел`арте; "Игра на любов и случайност" от П. дьо Мариво - движенчески театър; "Църква за вълци" от П. Атанасов и "Скъпа Памела" от Дж. Патрик - драми. Проектът показва целенасочената репертоарна политика на варненския театър, стимулираща интереса на младите към изкуството на театъра, към художествените ценности на българската и световната литературна класика. "Милионерът", "Женско царство", "Църква за вълци", "Двубой" от Ив. Вазов, "Човекоядката" от Ив. Радоев (последните два извън проекта) са спектакли, които обогатяват представите на учениците за изучаваните автори, за развитието на българската драматургия през различни периоди. Те станаха повод за нравствени беседи, за творчески срещи - обсъждане на вълнуващи за учениците теми - за материалните и духовните ценности, за взаимоотношенията в семейството, за диалог между различните поколения, между родители и деца. Комедията "Рибарски свади" завладя младата публика със заразяващ хумор, с виталността, която струи от спектакъла. Любовните интриги са външният повод чрез смях и симпатия младите да осмислят сериозни нравствени проблеми. Интересът към "Скъпа Памела" показа, че до сериозни размисли може да доведе и една класическа постановка, стига да е с добра драматургия. При творческата среща със създателите децата развълнувано обсъждаха съдбата на героите, представените в спектакъла проблеми за смисъла на човешкия живот, за човешкото достойнство, за цената на приятелството и др.

Дейността на нашия театрален клуб беше успешно провокирана и обогатена от спектаклите по проекта "Театрални светове за млада Варна". Наименованието на проекта и разделите му съдържат ясни послания: "Театър - Училище", "Дебюти", "Играем за деца". Инициативите по особен начин се обвързаха със спектакъла "Учителят" от Жан Пиер Допан ("Театър - Училище") заради изключително актуалните му послания. Изтъкнатият варненски режисьор Станчо Станчев направи спектакъла с много професионализъм и любов към младите. Проблемите за взаимоотношенията ученици - учители, деца - родители, училище - общество не може да не провокират зрителския интерес. В спектакъла учениците виждат себе си, от сцената се изричат истини за училището, за учителската професия. Един красив свят за млада Варна откри спектакълът "Момо" ("Дебюти") - младежка продукция с точен адрес. По романа на Михаил Енде за деца и юноши "Къде си, Момо" Ина Божидарова създава сценария, който младият гост режисьор Вл. Димитров - ученик на големия варненски режисьор Стоян Камбарев, претворява на сцената. Съвременният мултимедиен образователен спектакъл допадна на компютърното поколение не само заради оригиналните си технически ефекти, но и заради вълнуващите си човешки послания. Децата прочетоха книгата на М. Енде, подготвяйки се за срещата си в театъра. Допаднаха им посланията на автора, философията на малката Момо. По нравствените си внушения Момо много напомня Малкия принц на Екзюпери. И романът, и спектакълът създават един приказно красив, поетично-философски свят. Това направи "Момо" един от любимите спектакли за младите театрали от нашето училище.

Най-малките приятели на клуб "Мелпомена" всяка година с голям интерес очакват коледните спектакли на варненския театър. Традицията за коледни срещи в театъра е обновена от проекта "Театрални светове да млада Варна" - "Играем за деца". Представят се образци на детската литературна класика - "Коледните приключения на Червената шапчица" от П. Панчев (2001), "Снежанка и седемте джу..." на Д. Петков (2002), "Когато куклите не спят" по Леда Милева, постановка на актьора Ст. Радев (2003). След срещите си в Кукления театър, където основно играят кукли, общуването е предметизирано, на голямата сцена децата виждат своите любими приказни герои, изиграни "наживо". Възхищение породиха чудесните превъплъщения във вълка от "Червената шапчица", в котките и куклите в "Когато куклите не спят". Предмет на обсъждане след спектаклите бяха проблеми на грима, костюма, музиката. Спектакълът "Когато куклите не спят" се превърна в чудесна илюстрация за обучението по музика на тема "Мюзикъл".

Проектните заглавия реализират идеята младата аудитория да опознае и приеме театъра като лично пространство, като шанс да осъзнае индивидуалния си интерес към театъра, да развие естетическия си вкус и евентуалните си театрални заложби. Повече от двайсет заглавия от афиша на театъра са провокирали през последните години интереса на нашите ученици. По-малките харесват приказните сюжети. Всички обичат комедийните спектакли. Добили навика да общуват с театралното изкуство и да го разбират, те са готови да осмислят и по-сериозен репертоар.

В процеса на разнообразната ни дейност наред с утвърдените в практиката форми изградихме система за профилиране на клубните занимания през всяка отделна година. Репертоарната политика на театъра определя спецификата на нашите задачи: опознаване на различните професии в театъра - срещи с драматурга на театъра С. Папазова, с режисьора Ст. Станчев, с актьори; проследяване на творческия процес на даден спектакъл: "Учителят", "Двубой", "Момо". През последната учебна година основен обект на интереса ни бяха спектаклите "Човекоядката" и "Песове" (бъдещ). Срещата с актьорите, играещи главните роли в "Човекоядката" - Георги Велчовски (Тупузов) и Св. Стоянов (Редосеялко), обогати представата ни за Г. Велчовски - автор на "Песове". Запознавайки се с литературния и със сценичния вариант на творбата, бяхме готови за наблюдения над репетиционен период. С нетърпение очакваме предстоящата премиера и ще следим с интерес сценичния живот на спектакъла, поставящ сериозни екзистенциални въпроси.

Сполучливо избраните спектакли допринасят много за обвързването на учебния процес с възпитателната работа в училище. "Театър на маса", сцена "Слово" станаха наши отлични помощници.

За да умее да се наслаждава на театъра, човек трябва да е художествено образован. При първата среща на учениците с театъра възприехме възклика: "О, театър!", а не "У-уф, театър!". Всяка постановка поражда желанието за други. Мотивираме възпитаниците си като добра публика с максимата, че едно произведение самт говори за себе си, ако има на кого, ако аудиторията слуша активно. Изкуството трябва да достига до душите на младите, но и душите трябва да са готови за това - тогава диалогът е пълноценен. Театралите казват, че театърът обича всички и ги чака в залата. Театърът става и помощник при обсъждане на житейски въпроси. Театърът възпитава своята публика, но и искрената, правдива, чиста детска публика възпитава актьорите.

Общуването с театрални дейци убеждава учениците в правотата на много театрални истини - че няма малки и големи роли; че големият актьор може да направи всяка роля стойностна; че актьорът не трябва да бъде само изпълнител, но и вдъхновител на сцената; че дори ролята му да е без текст, той е длъжен да каже нещо на публиката. По различен начин срещите ни с театъра са потвърждавали мъдростта на Хендел: "За мен би било досадно, ако доставях на хората само удоволствие. Моята цел е да ги направя по-добри". За възпитателния ефект от диалога ни с театъра принос имат творческите полети, човешката топлина, усмивките, успехите на Асен Ангелов, Панчо Панчев, Елена и Кръстю Лафазанови, Стоян Алексиев, Грациела Бъчварова, Станчо Станчев, Борис Луканов, Сия Папазова, Свилен Стоянов, Георги Велчовски, Юлияна Чернева, Милена Кънева, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Емилия Стойнова, Жоро Атанасов и др. Всички те красноречиво доказваха казаното от Св. Стоянов: "На приятелите ми от клуб "Мелпомена", за да съхранят и развият обичта си към това чудо, наречено театър... Да съхранят и развият изкуството в себе си, за да живеят в хармония с красивото и доброто... С усмивка за светли хоризонти и сбъднати мечти. Вярвайте и ще успеете... Щастливи открития. С много топлина и светлина"; от Гр. Бъчварова: "С благодарност за мисията, която изпълнявате. С признателност"; от Б. Луканов: "Обичайте театъра!"; от Ж. Атанасов: "Театър, моя любов! Какво ли щеше да бъде животът без театъра и толкова ли силна щеше да бъде истинската любов без него? Нека да обичаме"; от Ю. Чернева: "Обичайте театъра и идвайте при нас"; от Ем. Стойнова: "На клуб "Мелпомена" пожелавам да бъдат все така взискателни към нас. Това ни помага".

Особено вълнуващи са онези моменти, в които децата изричат осмислени от тях важни истини за изкуството, нравствени послания, които са им направили впечатление в процеса на общуване с театралното изкуство. В устни диалози, в творчески съчинения те често споделят: "Изкуството ме изкушава: музиката, от която блика настроение; театърът, който показва като в огледало колко тъжно и смешно е понякога в човешкия живот. В литературния свят съм се губил неведнъж. Изкуството няма граници. С него можеш да освободиш духа си, да заживееш истински. Там слънцето и луната се преливат и се получава красота" - Боян Доцев, 8б клас; "Изкуството може да промени човека. То промени и мен - станах по-чувствителен, гледам от добрата страна на нещата..." - Спиро Василевски, 8б клас; "Изкуството съхранява духовните ценности на един народ. То предава на поколенията създаденото във времето" - Милена Иванова, 8а клас. Потвърждение на хуманните послания, които харесахме във "Вещиците", срещаме в размислите и на следващи поколения млади театрали: "Хората не се раждат равни, не започват живота си от равен старт. В това се убедих и от разговорите с артисти при една творческа среща - обсъждане на спектакъла "Човекоядката". Не трябва да се човекоизяждаме! Парите променят хората, но освен тях има други, по-стойностни неща, които правят живота красив! Не е важно кой си и колко си богат, важното е да си човечен!" - Боян Доцев, 8б клас. Осмисляне на нашата клубна парола "О, театър!" намираме в искрените размисли на София Хундадзе, 8б клас: "Изкуството, което най-добре разбирам, е театърът. Изпитвам особено влечение - когато съм в театъра, аз изпадам в приятно настроение: натъжавам се, развеселявам се - преживявам, чувствам! За всичко това е нужно да ги има творците ... Когато за пръв път отидох на театър, не бях много убедена, че ще ми бъде приятно. Стана така, че когато има ново представление, аз съм отново в театъра. Според мен човек, който поне веднъж не е отишъл на театър, е лишен от приятното усещане от досега с изкуството".

Голямо е удовлетворението, че нашите възпитаници изпитват потребност от общуване с театъра, че без театър вече не искат да живеят.

"Станете наши приятели" е ученическо печатно издание в две книжки годишно, издавано с финансовата подкрепа на община Варна, дирекция "Образование, младежки дейности и спорт", пред която защитихме проект. Призивното заглавие е достатъчно красноречиво и загатва за богатия ни опит. Това, което не можем да покажем в брошурите, е в музейната експозиция. Клубът музей представя историята на дейността ни, той е уютно място за творчески срещи, за извънкласна дейност. Вече имаме и медиен опит - интервюта в Радио Варна, в ВТV - "Искрено и лично", в РТЦ - Варна, във Варна - Кабел, в Ефирна телевизия Варна и др. Повече от 15 журналистически материала разказват за "Мелпомена" - в сп."Театър", във вестниците "Аз Буки", "Учителско дело", "Морски труд", "КИЛ", "Черно море", "Черноморие", в сп. "Всичко за Варна". Съхраняваме най-интересните си изяви в аудио- и видеозаписи, в богат снимков материал. През 2004 г. имахме възможността да споделим своя шестгодишен опит на национална конференция в Шумен, на Международната конференция "Хуманизъм и прагматизъм в образованието на 21. век" - Варна.

Осъзнаваме, че през последните години постигнахме успех. Той е резултат от благоприятните условия в училище - подкрепа и разбиране на ръководството, подходящ микроклимат в педагогическия колектив; от отзивчивостта на верните ни приятели от театъра; от стимулиращата подкрепа и оценка на общината - дирекция "Образование, младежки дейности и спорт". У децата остава траен интерес към театралното изкуство. Сред театралната общност се създаде трайното впечатление за културна, разбираща публика в лицето на нашите ученици. Клуб "Мелпомена" увлича все повече любители на театралното изкуство и театърът като институция ни е благодарен за това. Уверили сме се в безспорната целесъобразност на клубната ни дейност за нравственото възпитание на подрастващите. Театърът предлага привлекателен хуманен свят, до който е необходимо да се докосне всеки млад човек. Перифразирайки мисълта на Еврипид: "Няма истински живот без изкуство", отправяме своето хуманно послание: "Да живеем истински!".

 

 

© Валентина Райкова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 4
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2005, № 10 (71)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 4.