АНКЕТА
[НА СП. "БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА"]

Валентина Райкова

web

1. Според чл. 13, ал. 2, и чл. 14 на Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план държавните образователни изисквания подлежат на актуализация всеки четири години. Какви корекции и промени бихте предложили Вие?

2. Защо е необходим изпит след 7. клас за кандидатстване в профилирани и професионални гимназии?

3. Необходим ли е изпит за завършване на образователна степен?

* * *

1. ДОИ за учебно съдържание определят образователните параметри, насочват към формиране литературните знания и интереси, на хуманистични ценности и на национално самосъзнание. Реформата в средното училище предполага труден образователен процес, основан на традиционното отношение към знанието като ценност и изискващ преодоляване на сегашната понижена мотивация за учене. Образователната практика днес не е достатъчно ефективна, съществуват сериозни пропуски във възпитанието на учениците. Сериозен нерешен проблем, влияещ негативно върху качеството на образованието, е и "качеството" на учителите - мотивацията им за професионален избор, квалификацията им. Необходими са целенасочени действия, за да се приведе образователната система в съответствие с непрекъснато променящите се социокултурни условия. Логично и необходимо е резултатите от образователния процес да се измерват, да се обобщават и да се осмислят при завършване на даден етап на обучение; да се правят професионални обсъждания, анализи; да се ревизират ДОИ от страна на всички заинтересовани - ученици, учители, родители, специалисти. За да се постигнат основните цели на средното образование - развитие на интелектуалните възможности, на комуникативните способности на учениците, формиране на гражданско самосъзнание като важно измерение на демократичното общество, са необходими най-вече усилия по отношение на качеството на образованието. Актуализацията на ДОИ би трябвало да се обвързва с промените в образователния процес в европейски и в световен мащаб. В ДОИ са заложени стандарти за учебно съдържание. Необходима е обаче и система за обективно отчитане на резултатите от обучението, като измерването на знанията да става със стандартизиран инструментариум. Външното оценяване се очаква да разшири функциите си.

Учебният предмет български език и литература представлява самостоятелна културнообразователна област, която определя социокултурните и езиковите компетентности на ниво устно и писмено общуване (български език), съответно социокултурните и литературните компетентности - за общуване с художествената творба, за създаване на устни изказвания и писмени текстове. Заложените компетентности съответстват на поставените цели, но в последната година на основната образователна степен (8. клас) са необходими корекции с цел олекотяване на материала. При сега действащата структура на средните учебни заведения след конкурсните изпити за прием в профилирани училища след 7. клас в 8. клас остават ученици с по-ниски възможности, по-немотивирани за учене. Неравностойна е работата в 8. клас на основното училище и в 8. клас на профилираните гимназии и на професионалните училища. Особеностите в художествения свят на автори като Димчо Дебелянов, Йордан Радичков, Павел Вежинов не достигат пълноценно до всички ученици.

2. Въпросът е така зададен, че утвърждава необходимостта от изпит, и то точно след 7. клас.

"Като се вземе предвид фактът, че подготовката за тях (изпитите след 7. клас - б.м., В.Р.) не е по ДОИ (които са готови, но ще се въведат заедно с учебен план), можем да направим извода, че това оценяване отразява подготовката за самия изпит, а не качеството на образованието в 7. клас." Това мнение е изказано на работно съвещание с началниците на РИО (Трявна, 1-3.09.2004 г.) в доклада "Анализ на дейността на РИО за учебната 2003/2004 г."¹, изнесен от Мукаддес Налбант, директор на дирекция "Координация и контрол в средното образование", МОН. Наистина, сега действащият учебен план е от 1999/2000 г., има нова учебна програма, но липсва изградена система за външно оценяване, която да превърне изпита след 7. клас в проверка на ефективността на целия основен курс на обучение.

Всеобщо е мнението на специалистите - медици, педагози, психолози, че 14 години (7. клас) е най-подходящата възраст за завършване на основно образование. А то непременно трябва да стане след надеждна външна проверка на равнището на знания и умения, на действителното качество на образованието, а не на способностите да се наизустява.

Тестовете са европейска практика. При евентуалното им въвеждане у нас като изпитна форма след завършване на образователна степен са необходими нова организация на учебната практика, нови методи на преподаване. Тестът трябва масово да се прилага в учебната работа, да са заложени достатъчно тестови задачи в учебниците и в учебните помагала. Сериозен проблем е качеството на теста, ясните принципи на изготвянето му. Всички заложени образователни идеи ще се осъществяват пълноценно, ако примерните тестове се изготвят навреме и се апробират, ако има обективни критерии за оценяване, ако учениците и учителите са подготвени за работа в този план, ако са налице достатъчно помощни материали за самоподготовка на учениците.

МОН заяви категорично, че тестът няма да съдържа задача с конструктивен отговор. Дългогодишната ми практика в основното училище обаче ме е убедила в следното:

- Замисленият тип проверка ще лиши учениците от поле за изява на уменията им в създаване на текст, от реализация на езиковата и литературната им компетентност на текстово равнище.

- Съществува опасност учениците да са по-малко мотивирани да четат художествена литература и да я осмислят задълбчено. Тестова проверка, насочена само към знания, но не и към умения, не може да даде детайлна информация за качеството на подготовката.

- За съжаление досега не е обсъждан вариантът за създаване на т.нар. творческо съчинение разсъждение. При работата върху есе учениците се чувстват по-свободни и сигурни да изявят способностите си да създават текст.

- Изпит след 7. клас е безспорно необходим, за да покажат учениците степента на знанията и уменията си и готовността си да продължат своето образование. Точно заради различния характер на учебните заведения, които могат да изберат учениците, смятам, че е целесъобразно изпитите да включват създаване на текст - за училища с езиков и с хуманитарен профил (както и по-разширена, допълнителна проверка на знанията по математика - за училища с природо-математически профил). Тестът за проверка на знанията да остане основна, задължителна форма на изпита след 7. клас за всички училища.

Ако от 5. клас ученикът знае, че знанията и уменията му ще бъдат про-верявани на изхода на образователната степен, той ще учи по-мотивирано.

3. Проектът за нова структура на образователната система включва четири етапа: начален - 1.-4. клас, прогимназиален - 5.-7. клас, с който завършва основното образование, и два етапа на средното образование: първи - 8.-10. клас, и втори - 11.-12. клас.

Обмисля се приемът в специализирани училища да става след 5. клас, в професионални училища - след 6. клас. След 7. клас е заложен "изпит за установяване на равнището на усвояване на общообразователния минимум", след 10. клас - изпит за проверка на "комуникативните умения и изградени граждански ценности", а след 12. клас - "държавни зрелостни изпити за придобиване на средно образование".

Държавните зрелостни изпити са заложени в ЗНП от 1991 г. и оттогава те са сериозен казус, на практика няма приемливо решение за провеждането им. С т.нар. европейски стандарти повече се спекулира - в действителност такива няма, налице са общи тенденции, обвързани с целта за високо качество на средното образование. Логично е тази зрелостна проверка да предостави възможност за постъпване във висши училища. В проекта за нова структура на образователната система е заложено демократично решение - във втория етап на средното училище (11.-12. клас) да се включат тези, които са мотивирани да продължат образованието си, да се явят на зрелостни изпити. Според "Стратегия за развитие на системата на средното образование" (Проект) задължителните държавни зрелостни изпити ще изпълняват функцията на конкурсни изпити.

Мотивацията за необходимостта от изпитите след основно образование (с акцент след 7. клас) изложих като отговор на въпрос № 2.

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. АзБуки, бр. 36, 08.09.2004. [обратно]

© Валентина Райкова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 1
© Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 1.