КАК МАКЕДОНСКАТА БАБА ЦАНА ПЛЕНИ ЦЯЛА БЪЛГАРСКА БРИГАДА

Постмодерен документален разказ

Веселин Натев

web

Тази история е истинска, колко е истинска цялата македонска история.
Разказът е постмодерен, оти съм използвал мотиви от героичния летопис
на югославския партизански епос

В далечната 1943 г. в китното македонско село Сръбска Кукувица, разположено в полите на Шар планина, баба Цана биеше масло за македонските шумкари. Миналата неделя тези юнаци й бяха дошли на гости. Старата жена ги нагости с вкусна манджа и блага македонска ракия. Партизаните цяла нощ се веселиха и пяха революционни песни. Най-хубав глас имаше Йованка. Смелата партизанка изпя с пълен глас адаптацията на българската песен за крал Милан, където обаче крал Милан бе заменен с цар Борис, а бугари с македонци:

Хай Борисе, цар Борисе,
с коя глупос ти си пошел
да се бийш с македонците.
Ако да им надвийеме,
нищо не че да здобийеме:
сва фашиска Европа че ни сапре;
ако ли ни па надвия,
срам че ни е дур до века.
Не знаеш ли македонците,
че са тийе твърдоглафци,
твърдоглафци, инатлии,
тъй са неска на бой силни,
не знаеш ли, ка се бихме,
ка се бихме сас Турция?

Партизаните бурно аплодираха изпълнението на Йованка и взеха да вдигат наздравици за Тито и Сталин (тогава маршалът и генералисимуса още не бяха се сдърпали). Командирът вдигна чашата:

- Хайде момчета, дано да имаме късмет, та да се изправим лице в лице с бугарските фашисти, стига са се крили от нас - изрева Степан, здраво и право момче от Крагуевац. Имаше наистина основание за подобно пожелание. Откакто бе създадена 4-ти македонски отряд партизаните не бяха влизали в бой с българския окупатор. Най-дръзкият военен успех на партизаните се състоеше в това, че откраднаха пушката и манерката на един български войник, заспал на пост. Иначе партизаните отбиваха времето си в македонските кръчми и манастири. Играеха табла и карти, но люто се заканваха на бугарския душманин! Поради липса на бойни действия по едно време сътвориха и македонско писмо.

Степан вдигна пак чашата. Този път за здравето на Южна Сърбия. После се обърна към домакинката и заръча:

- Бабо Цано, да ни направиш масло от онова хубавото... македонското! То ни дава мъжка сила да трепем бугарските татари!

- Ами в Македония ке прави македонско масло, какво друго - татарско ли да правим - намуси се баба Цена и се усмихна хитро, по македонски.

Баба Цана бе антична македонка. В селото и викаха Цана Антиката. Кукувичани обаче се смятаха за сърби, защото попът им доказа, къде със сопа, къде с блага дума, че са прави сърби. Някъде към 1929 г. патриаршията от Печ докара в селото нов поп - Радован. Като първо той изгори църковната книга.

- Ами сега, какво ще правим - вайкаха се селяните. Не знаем кой кога е роден, кой кога е умрял.

- А бе прости селяни - нахока ги отец Радован. И продължи тържествено:

- Книгата е написана на татарски, а вие сте сърби! Сърби сте, сръбска майка ви е родила, поради что се срамите да се зовете сърби? През 1691 г. когато нашият патриарх Арсений повел сръбския народ да бяга от османците на север, един калугер на име Слободан от Рашко, дето трябвало да предвожда вашите деди от село Косовска Кукувица, така се натряскал вечерта с гъсто манастирско вино, че сутринта се объркал и вместо на север повел хората на юг. И така сте попаднали на Бугарско, не бе... исках да кажа в Македонско.

Радован погледна победоносно селяните и попита едно младо момче: Как се зовеш?

- Милан - срамежливо рече младото българче.

- А, Милан, като сръбския крал Милан, дето здраво натупа бугарите при Сливница! Коя българска майка ще кръсти отрочето си на сръбския крал! А ти дядо как се казваш?

- Милош!

Отец Радован почна да трие доволно ръце:

- Опааа! Като нашия Милош Обренович? Знаете ли изобщо кой е този велик сърбин?

Тоя номер със сходството на имената имаше винаги поразителен успех сред по-необразованите люде. Отец Радован бе научил този похват от един хърватски йезуит. Само едно момче от селото се запъна и твърдеше, че не е кръстен на Стефан Душан, а на първия християнски мъченик свети Стефан, оня, дето е убит с камъни под стените на Йерусалим, но Стефчо го биха със сопи три дена и нощи и накрая той призна, че не е бугарин, а чист македонец.

- Отче, да ги бием ли още, един ден му трябва и ке стане от македонец прав сърбин? - питаха мъчителите на Стефчо.

Радован се замисли и почна да глади побелялата брада. Отецът знаеше, че най-трудно се става от бугарин македонец, после от македонец лесно се става сърбин. Радован се сети, че ако няма македонци в селото Кукувица сръбската Патриаршия в Печ ще съкрати на дядо Радован бюджета са ограмотяване на Южна Сърбия. Отец Радован се изкашля и каза бавно:

- Надайте да го закачате повече. Аз като Божи служител прилагам насилието само като крайна мярка! Трябва все пак да уважаване самоопределието на мирянина Стефчо! За другото има време. После е лесно...

Големите преломи в историята стават понякога тихо, по терлички. Народи изчезват, сменят доброволно вярата, езика си, други народности изведнъж се появяват. А за това понякога има съвсем елементарни обяснения. После летописците ще си чудят какво да пишат, историографите ще правят симпозиуми, конференции и конгреси и ще спорят как това станало така, как онова станало иначе, но нямат логично обяснение за повелята на историческия процес, този дух на историята е неумолим. Във всеки случай селяните от Кукувица намериха най-после мир със себе, взеха да се чувстват сърби, даже имаше предложение да кръстят селото си на Сръбска Кукувица, но дойдоха бугарските фашисти и от тая идея нищо не излезе...

Сигурно ще попиташ, любезни читателю, как баба Цана от сръбското село Кукувица стана все пак антична македонска. Това стана съвсем случайно. Ако Радован беше срещнал първо баба Сийка, комшийката на баба Цана, античната македонка на с. Кукувица щеше да се казва Сийка. А това стана така. Веднъж дядо поп се връщаше развеселен от църква. Беше дошла мома Гергана да му се изповядва. Страшни грехове имаше това момиче! Отец Радован й подаде грехомера си та да изкупи грешницата всичките си грехове. И сега дядо поп бе в много добро настроение, оти избави клетото дете от всички грехове. Зърна Цана и направо я попита:

- Здраво Цано! А бе ти имаш ли роднина в Битоля?

- Имам, дядо попе, имам братовчедка, зове се Клеопатра!

- А! Надумай ма, Цано, леле... ами ти знаеш ли... леле... ами пра- пра-баба ти е била дворцова дама по времето на Ацето!

Радован сръчно почна да се рови в родословното дърво на баба Цана, но нямаше никакво съмнение, че жената произхождаше от знатен македонски род! От този ден баба Цана стана антична македонка и когато се налагаше да общува с татари в погледа й се появяваха антични пламъчета. Разчу се в селото мълвата и хората и кукувичани взеха да й викат баба Цана Антиката. Даже по едно време мина един пътешественик от Милано през селото. Срещна баба Цана и я попита за произхода й. Разказа му тя за знатния си произход. Ученият после написа в студия - хората от Сръбска Кукувица се самоопределят като наследници на Ацето. Години по-късно учените от МАНУ направиха през 60-те години симпозиум.

- Абе надайте така бе хора, едно време е нямало социологични анкети - възразяваха татарските учени - минал някой пътешественик, попитал гръцкия поп какви се чувстват хората, а той естествено казал, че местните се самоопределят като гърци - айде! Пътешественикът после пише в дневника: в тоя край живеят само етнически гърци... Някой пък монах бил пиян и написал вместо цар Асен цар Хасен - айде! Ето го ислямския елемент в татарската история! Така не се пише история!

Така протестираха бугарските академици, ама няма кой да ги чуе! В безпристрастния пътепис пише черно на бяло - хората от Сръбска Кукувица се самоопределят като антики... Отиди после да разправяш и да доказваш, че от сръбското село само Стефчо и баба Цана са македонци!

Да, сложна материя е това историята, си мислеше баба Цана и биеше масло за титовите партизани. Ала баба Цана дори и не подозираше колко е заплетена историята. Прав е този Хегел, дето твърди, че в историята има каузалност на случайността. Ако оная палава мома Гергана не беше направила грях, нямаше да се налага да се изповяда пред дядо поп. Отец Радован нямаше да вади грехомера и нямаше после да е в добро настроение. Нямаше да метне баба Цана, че уж е антична. Пътешественикът нямаше да пише тая глупост за античните македонци в село Сръбска Кукувица и македонските учени нямаше да правят конгреси и да ядосват българските си колеги. Виж един грях какви работи повлича....

По едно време се дочу тътен. Баба Цана се загледа в друма. В първия момент реши, че идват партизаните, но уви, като видя парцаливите униформи и разбитите редици веднага схвана - идваше българската окупационна войска. Баба Цана се намръщи. Първото съприкосновение с татарите й доведе куп неприятности. Не мина и една седмица откакто българите бяха влезли в чуждата земя и една сутрин пристигна в селото камион Опел Блиц с войници. Влязоха в училището и събраха всички книги. Хвърлиха ги в двора и ги запалиха. На клада горяха трудовете на Ст. Новакович, В. Тръбич и др. велики сръбски мислители.

- Ей, татарино, оти гориш книгите? - озъби се баба Цана.

- А бе лелке, тея книга са сръбски - каза равнодушно младия войник.

За един момент баба Цана не знаеше как да реагира. Тя все пак бе антична македонка и не знаеше дали е редно да защитава сръбската кауза. Но какво да прави, когато разумът мълчи, а сърцето се гневи, баба Цана не издържа и се развика:

- А бе варварино! Ти знаеш ли какво е казал великият македонски писател Стефан Цвайг? Който гори книги, после гори хора!

Сега пък войничето се развесели:

- Хайде де, Стефан Цвайг бил македонец! Кой ви пълни главата с тези глупости?

Баба Цана му рипна:

- Това не са глупости, а самата истина! Когато Стефчо Цвайговски пристигна за първи път, на гара Скопие го посрещна огромно мнозинство. Стефчо се качи на един куфар, извади една смачкана хартия и прочете: “Их биин айн Мекедоняр!” Същият номер го повтори президентът Кенеди в Западен Берлин: “Ай биин айн Беер - линер!”

А берлинчани се лупаха в гърдите, че имат нов съгражданин. Това е, татарите не уважават самоопределението на хората, било пропаганда...

Българската войска се доближаваше. Ала изведнъж лицето на баба Цана се разведри. Тя се усмихваше под мустак. Това бе същата усмихва, с която Ацето преди всяка битка посрещаше неприятеля. Баба Цана имаше коварен план...

В далечната 1943 г. в китното македонско село Сръбска Кукувица, разположено в полите на Шар Планина, баба Цана биеше масло за македонските шумкари. Ала изведнъж селският друм се изпълни с грохот - придвиждаше се войска! Баба Цана първо помисли, че идват титовите партизани, но като видя разбитите редици, мърлявите, отчаяни и унили войници, веднага се досети - идват бугарските окупатори! А българската войска се познаваше още отдалеч! От времената на Омуртаг славяните вървяха в първите бойни редици, а българите, тъмни и кривокраки, маршируваха най-отзад. В този боен ред на пехотата имаше коварна азиатска хитрост: бугарите даваха най-малко жертви, а освен това контролираха другите етноси. Иначе предните редици отдавна щяха да хванат гората! Баба Цана зърна конските опашки на бугарите. Между славяните и българите крачеха други нации и народности - македонци, тракийци, тюрки, монголоидни, хуни. Имаше и такива, които тичаха ту с хуните, после пък с македонците, после пък се определяха като готи.

Баба Цана биеше масло за македонските партизани и разсъждаваше философски: Каква е материята, която сплотява тая паплач? - И сама намери верния отговор: Само романтичните митове, култове, заблуди и манипулации... Защо бугарите не са учат от чужденците? Защо татарите не са обективни и безпристрастни или казано съвременно - коол? Баба Цана нямаше предвид македонската история, където всичко е точно и ясно. Баба Цана владееше няколко европейски езика и имаше предвид французите и немците. Биеше Цана македонско масло и си думаше: Да вземем френско-пруската война от 1871. Голям пердах ядоха французите! Ама германските историчари после един век се извиняваха на френския народ за тая беля! Баба Цана си спомни какво бе прочела при академик фон Реклингхаузен: ”Германците грабнаха незаслужено победата. Крепостта Седан не трябваше да пада! Всичко се дължеше на досадно недоразумение. Вечерта преди битката един от командващите френска армия - маршал Ле Пън - цяла нощ лудуваше с едно селско момиче на име Натали. Естествено, сутринта военноначалникът се успа и забрави да вдигне войниците си. Крепостта Седан стана лесна плячка на трите немски армии, които съвсем нахално плениха на всичко отгоре френския император!” Е, вярно, имаше там в Германия и няколко изкуфели историци от по-старото поколение, които бяха още в плен на романтичната историография. Те твърдяха, че Натали била изпратена на маршал Ла Пън от пруския генерален щаб, но това се оказа долна манипулация. А френските историографи бяха безпристрастни както немските си колеги, макар че те много-много не тематизираха историята с онова курве Натали: “Германците бяха високо мотивирани! Крепостта Седан е триумф на немския дух и оръжие! Нашите войски бяха морално разложени, командирите глупави, а френските войниците бяха лениви!” Да, мислеше баба Цана, няма никаква самокритичност у тея татари! Бугарите търсят вина винаги в другите, никога не търсят причините в собствената си общност... Ето - вземи евреите - говореше си Цана. Техните историографи пишат, че вина за погромите в Русия и Испания носят самите евреи! Същото се отнася и за холокоста! А как подробно в турските учебници е описан геноцидът над арменците!!! Ех, татари, татари, учете се от другите народи. Добре, че от време на време у вас в Татарско се появяват разни философчета, дето не говорят чужди езици и от Калотино пò на запад не са стъпвали, та ви пляскат по някое шамарче, разклащат вашите романтични митове, култове и манипулации.

Войниците от Трета пехотна бригада изполягаха на къра. Към баба Цана се приближиха трима офицери и един фелдфебел - командирите на бригадата.

- Добър ден! Как си бабо? - попита майор Тошев.

- Добър ден да е за Македония! А ти войниче как се чувстваш в чужда земя? - засъска баба Цана Антиката.

- Защо в чужда бе, бабо? Аз съм родом от Тетово. Капитан Шарков е от Серес. Поручих Григоров пък е родом от Струга. Цялото командване на бригадата е македонско! Само фелдфебелът Пешо е от Старозагорско. Ама той е пò македонец от нас! А знаеш ли колко командири с потекло от Македония има в нашата дивизия? Защо да сме с чужда земя? - зачуди се Тошев.

Баба Цана се обърка за един момент. Наистина - как една армия може да е хем окупаторска, хем в нея да гъмжи от македонци. Ала баба Цана бе антична македонка и бързо се опомни! Македонците никога не се задълбочаваха в чужди мнения, никога не преосмисляха и преоценяваха собствената си позиция, а я караха през просото.

- Може и да има македонци в бугарската войска, ама те са манипулирани и не са наши! - каза важно баба Цана. После обаче се сети, че имаше хитър и коварен план. Преправи си бързо гласчето:

- Е, щом сте дошли, влезте, момци! Ама нямам нищо с какво да ви нагостя!

В очите на баба Цана весело горяха антични пламъчета. Коварен бе наистина планът на Баба Цана! Никой още не подозираше, че македонската баба Цана щеше да обърне хода на новата българската история...

Войниците от Трета пехотна бригада на Пета българска армия бяха налягали на къра край къщата на баба Цана и дремеха. Бойците бяха уморени. Цяла седмица лъскаха автогарата на Тетово. Беше дошъл Борис ІІІ, видя тая кочина, откъдето тръгваха автобусите за всички краища на отечеството, и като се развика Кобурга: “Каква е тази мръсотия? Такова чудо не съм виждал и в Африка!” - та после цялата дивизия чисти и лъска. Дремеха горките войничета и не подозираха, че само след половин час самите те ще пишат най-срамната страница в историята на българската армия!

В дома на баба Цана се бяха отпуснали офицерите на бригадата.

- Отивам до кокошарника за яйца - каза баба Цана и хукна към двора.

Старата жена обаче не влезе при кокошките, а се запъти право към Милош и Зоран. Синовете на баба Цана носеха тези хубави македонски имена. Бяха в гората за съчки и сега редяха съчките в долапа. Баба Цана трескаво им обясняваше нещо. После бързо се прибра дома.

- Няма яйца - рече тъжно баба Цена - откакто бугарската армия влезе в Македония, кокошките се травматизираха и не снасят!

- Не се безпокой, бабо Цено! Ние си носим провизиите. Имаме си сиренце, кашкавалец, люти чушленца, имаме си всичко - рече майорът.

- Само пиенето не си носим - ухили се Пешо, фелдфебелът.

- А виното е от мен! Като имам такива... скъпи гости! - каза Цана и хукна с две дамаджани до бъчвата в избата. Наля гъсто македонско вино, огледа се крадешком, извади от пазвата си две пликчета с английска сол и ги изсипа грижливо във виното. Като млада невеста припна по стълбите.

- Ето ви хубаво македонско вино! Пийте юнаци! - взе да се преструва хитро, по македонски баба Цана.

Българите си хапнаха, пийнаха вино, взеха да вдигат наздравици, па после им се доспа. По едно време Пешо взе да се гърчи и хукна към клозета. Пустата врата обаче нещо не се отваряше! Фелдфебелът не издържа шмугна се в храстите и си свали гащите. Да знаеш, читателю, че няма по-беззащитна поза от това да си свалил гащите и да си клекнал. Може като Ацето да командваш легиони, може да си маршал, може да си Рокфелер, но като смъкнеш, гащите си никой! Фелдфебелът се облекчаваше, когато от храстите изведнъж изкочи Зоран и опря овчарската си пръчица в тила на Пешо и изрева: Горе ръцете, мамка ти фашистка!

Фелдфебелът вдигна ръце. Зоран и Милош му взеха карабината и го вързаха в обора. После изскочи поручик Григоров.

- Горе ръцете, мамка ти татарска - изрева пак Зоран.

Вързаха и него в обора. После дойде ред на капитан Шарков. Най-издръжлив се оказа майор Тошев, но и той по едно време хукна да дриска в храстите. И него плениха. Докараха го вързан на баба Цана. А тя му нарежда:

- Кажи на войниците да съберат оръжието и да го предадат тук в двора. Иначе ще ви заколя саморъчно! Мамка ви татарска!

Майор Тошев заповяда на войниците да предадат оръжието си на баба Цана. Войниците се чудеха, чудеха, ама събраха оръжието. На заповед на командира не се умува!

Сега баба Цана се провикна:

- Внимание, татари! Командването поемам аз, баба Цана! Строй се в редица по десет! След това си хвърлете мундира! Искам ви голички, така както майка ви е родила!

Войниците се съблякоха. Милош и Зоран събраха мърляви потници, миризливи партенки, мръсни шинели, па после вързаха бойците на бригадата с дълго корабно въже - крак за крак, ръка за ръка.

Баба Цана сложи ръце на кръста и изкомандва:

- А сега, татари, слушай командата ми: Кръгоом! Хооодом марш към Татария!

Тръгнаха войниците от Трета бригада на славната Пета армия голи и боси, така както майка ги е родила. Вървяха мълчаливи и с наведени глави, минаваха по македонските села и паланки, а македонците им се смееха. Момите си шушукаха: “Виж, виж - татарите са не само дребни и кривокраки, ами и пишлетата им са къси! Ха-ха-ха”.

Срам и позор! Тези ли войници бяха потомци на Калоян, на Симеон Велики или на Асан ІІ? Майка България бе навела срамежливо глава! А татарските бойци вървяха и плачеха.

Като видя Цар Борис разбитата си войска, се хвана за сърцето и след два дена умря.

Такава смърт сполетя Кобурга! Българските историчари обаче от срам въртяха, сучеха, някакви теории измислиха, че уж Хитлер отровил Борис монарха, после Сталин, ама истината беше друга и горчива! Бугарите не смееха да признаят, че македонската баба Цана прати Кобурга на оня свят! Само Симеон в едно интервю се изпусна и каза, че Македония е донесла много неприятности на семейството му!

Подвигът на баба Цана обаче не се раздуха в Югославия. Нямаше песни, филми и приказки за героичното й дело. Тито недолюбваше баба Цана Антиката. Маршалът не допускаше други герои до себе си. Вождът има само съратници - нищо повече. Е, вярно, Тито връчи на баба Цана някакъв орден. Покани я в резиденцията си на остров Блед. Направиха си цветна снимка. Тито в снежно бяла маршалска униформа с очила и захапал хаванска пура, а до него на дивана се гуши скромно баба Цана. Баба Цана окачи снимката в хола. Хвала на маршал Тито - той все пак осигури на баба Цана партизанска пенсия! Зоран и Милош завършиха академията на УДБА. Ала и баба Цана, и синовете й недолюбваха тоя надут пуяк Тито. Но когото Йосип Броз се помина, баба Цана и синовете й плакаха дълго и искрено...

Дори и след толкова години, когато Шар планина утихне, балканът запява хайдушка песен за македонската баба Цана!

Край

© Веселин Натев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.07.2005, № 7 (68)