ИЗПОВЕД

web | Български поети от Бесарабия и Таврия

Старинните врати деня затварят
и чувства се как нощните тъми
със вятъра самотен разговарят,
останали и те съвсем сами.

А вятърът във стаите си шета
и като мен се скита вечно сам.
Щом през глава се втурне към полето,
отново с него ще се срещнем там.

Той доверчиво ласкав ме прегръща,
ектении запява като в храм.
Невинен от небето той възвръща
на хората спасителния плам.

Сред птиците, горите, зверовете,
тук, само тук приют намирам аз -
далеч от злобата на враговете
с приятели стоя до късен час.

Със песента си зърно ще посея
във угарта, която съм орал,
сърцето във стиха ми ще живее,
ще жъна туй, което съм посял.

Стихът е звън пулсиращ на звездите,
небето плът е от вселенска дълбина
и винаги открива светлините,
за да дари света със светлина.

© Владимир Калоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.05.2005
Български поети от Бесарабия и Таврия. Антология. Съст. Елена Налбантова. Варна: LiterNet, 2005