Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЕЗСМЪРТИЕ
web
Едно момиче със очи красиви
прострелян гълъб под сърцето скри.
А той не диша, под крилата сиви
като под пепел огън-кръв искри.
О, колко обич бяла е раздал той
като посланец, идващ с дъх крилат.
Стоял е уморено на дланта ми,
дарявал е със нежност моя свят.
Самотна, неговата гълъбица
във небесата дълго ще кръжи...
Момичето в ръцете си държи
простреляния дъх на тая птица.
© Владимир Калоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2016, № 5 (198)
|