Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗЕЛЕНОТО ОКО

Тони Теллалов

web

Някакъв човечец си стоял вкъщи и го боляла глава. Боляла го, защото си чакал късмета. Вече бил на 50, а той все не идвал. Решил, че за пореден път, вместо с късмет, ще се лекува с хапче и се заровил в домашната аптечка. А там, между блистерите с всякакви лекарства, се търкаляло едно самотно хапче, изпаднало от някъде и някога. Човекът нямал представа какво е. Дали лекува кръвно, запек или безсъние. Поразгледал го, повъртял го в ръката си и съвсем озадачено, го изпил. После запалил цигара и се загледал през прозореца.

Когато изгасил втората си цигара, изведнъж се почувствал странно. Имал усещането, че недовижда. Разтъркал си очите. Били си съвсем наред и разкопчал ципа на анцуга си, защото го сърбели гърдите. Точно тогава непозната светлина изпълнила същността му. Сигурно защото по средата на гърдите му, вместо процъфтяващото окосмяване, се било отворило едно голямо трето око.

Скочил тогава този човечец и хукнал шашардисан към огледалото в коридора. Застанал пред него и се загледал. На гърдите му действително се мъдрело едно красиво зелено око.

- Ти да видиш - рекъл си, - ма що зелено, бре, моите очи са си кафяви!?

Окото му намигнало с половин клепач и се затворило. На човека му станало чоглаво и няколко идеи по-тъмно. Направил крачка встрани. Окото се отворило. Върнал се пред огледалото. Затворило се. Обърнал се с гръб - отворило се. Решил да си разгледа стаята. Затворил старите си очи и се заоглеждал с новото. Всичко си било същото. Столовете, масата, прокапващата чешма… Всичко без котката. Ближела изящно лапа. Костната ѝ структура проблясвала съвършена като проста мелодия. Отворил си старите очи. Проскубана дърта котка. Затворил ги. Не котка, а грация и музика. Погалил я. Замъркало хайванчето, а от цялото му тяло заизскачали малки жълти и оранжеви мехурчета.

- Брех, мама му стара - стреснал се човекът, вдигнал ципа на горнището и изхвърчал навън.

По улицата се задавала жена от квартала. Уморена и дебела едва мъкнела две претъпкани пазарски торби, които поради ниския ѝ ръст, изглеждали огромни. Човекът застанал пред нея, замижал с кафявите си очи и разтворил рязко горнището си. Жената започнала да пищи. От устата ѝ излизали огромни сини и лилави квадрати. Гърдите ѝ били самото съвършенство на ранния матриархат и вдъхвали доверие като пристанища. Обещавали подслон и сигурност. Изящно облият корем можел да подпре всеки започнал да пада. По всичко личало, че прекрасното огромно дупе на тази дама, може да спаси света от психози и депресии…

Човекът отворил старите си очи. Жената продължавала да крещи. Към него вече се приближавали няколко яростно изглеждащи мъже. Изчезнал по най-бързия начин. Прибрал се в квартирата. Съблякъл си горнището. Седнал пред телевизора и го включил. Окото се затворило.

- Ще гледаш - казал ядно човекът, - ще гледаш и ще виждаш това, което искам.

Започнал да сменя каналите. Намерил порното. Окото стояло затворено. Продължил нататък. Новини. Сериал. Ток шоу. Спорт. Стар филм. Окото стояло затворено.

- Ще се отвориш - процедил човекът - рано или късно ще се отвориш. Няма къде да идеш!

Намерил футболната среща, на която бил заложил 50 лева и я оставил. Тъкмо започвала. Мачът вървял добре до 78-мата минута, когато всичко се сринало. Онзи педераст, съдията, дал дузпа за противника. Вкарали. Един на нула за олигофрените. Не можел да повярва. До края на срещата резултатът се запазил същият. Загубил. Тогава погледнал към окото. То бързо зараствало. Клепачът се бил слепнал и изчезвал. Скоро празното място се запълнило от здрави къдрави косми.

- Майната ти - казал човекът и си отворил бира.

Първата глътка била прекрасна.

 

 

© Тони Теллалов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.05.2020, № 5 (246)