Двете секции се разделят и между тях се спуска златиста завеса със златисти
мишлета по нея. Отпред се издига малък подиум. Котаракът Вупер се появява
с преметнат шал, бастун, важна походка и изискани жестове. Сега той е много
по-голям и внушителен. Играе се от актьор в маска и костюм.
ВУПЕР
Бях създаден от Твореца,
движех се по образеца.
Човекът после се роди
и реши да ме опитоми!
Четиридесет дълги века
ето, мъчи ме човека!
Веднъж ме обожествява -
тъй живота ми скопява!
След туй от суеверие,
невежество, безверие,
връхлитат ме безброй беди -
това ще ме унищожи!
Единствената ми вина,
че нямам шарени петна,
ме обрича на позор
и подлага на терор!
Преследваха ме през вековете,
смазаха ми лапите - и двете!
А пък католическата църква,
направо ме побърка!
Нашият Създател е един,
а на дявола нарекоха ме син!
Затуй на клади ме гориха
и в магии тъмни обвиниха!
Вграждаха ме във стените,
киснаха ме във водите -
надявайки се, че така,
прогонват всякоя беда!
Но когато чумата потропа
на вратите на Европа,
осъзна се бедният човек
и потърси той от мене лек!
Плъхове безброй и мишки
съсипаха го от въздишки!
Тогава всичко му простих
и живота му спасих!
Настанаха за мен дни леки,
поех по старите пътеки.
Но в днешния модерен век
отново суеверен е човек!
Да имаш черен котарак
се смята за шикозен знак!
Но не им ли провърви
зная, чакат ме беди!
Затуй в съня ти с пълен глас,
Ревена, ти говоря аз:
тез истории котéшки,
разкажи ги по човешки!
Ето първата идея -
отдавна за това копнея!
Направи спектакъл супер,
за котарака черен Вупер!
Вупер заема величествена поза, изправя своята опашка и удря с бастуна
по пода. Ведно с магическите думи: “Карамба, ла бамба, цедес! Вупер-супер,
иес, о, иес!” прозвучава тържествена музика, осветлението се променя и декорът
плавно се размества.