ЧЕРНОТО БИВОЛЧЕ

Таня Шелхорн

web | Черното биволче

ОСМА КАРТИНА

Част от задния двор - в едър план е кошарата на Малаченцето. То нетърпеливо очаква своята малка приятелка, която скоро се появява.

ТАНИ. Маваченце мое, зная, че ме чакаш! Хайде, тръгваме към поиянката, но чакай да ти свожа каишката, че така мога да те водя с мен, пък и ти няма да се страхуваш, нави?

МАЛАЧЕНЦЕТО. Муууу! (Радостно скача.) Муууу!

ТАНИ (слага му каишка на вратлето). Хората, като ни видят така заедно, мисвят, че си едно гоиямо куче! (Смее се и целува Малаченцето.) Ама като дойдат до нас и разберат, че не си куче, тогава мисвят, че сънуват - дядо ми разказа това! (Отново го прегръща и целува.) Тръгваме!

Двамата излизат от кошарата, декорът се завърта с тяхното движение и изчезва. Дървета и храсти бележат пътя към полянката, на която се спират.

ТАНИ. Пристигнахме! (Отвързва му каишката.) О, коуко е хубава нашата поиянка! Тук можеш да си пасеш тревичка до насита, да скачаш навсякъде. Пивенцата не ти пречат, нави? (Смее се.)

МАЛАЧЕНЦЕТО. Муууу! (Бяга напред-назад.) Муууу!

ТАНИ (имитира го.) Мууу! Мууу! Хвани ме де! Не можеш! (Ту се крие, ту се показва между дърветата.) Ку-ку! Ето ме! Мууу!

Започва тяхната любима игра на гоненица и криеница. В един кратък музикален етюд двамата показват своята детска фантазия, използвайки всяко препятствие на сцената като предмет за разиграване. Тани радостно се смее и подвиква на Малаченцето, то с мучене я гони и се търкаля по полянката, после се снишава в една дупка и се слива със земята. Тани не може да го види, започва да го търси и изведнъж се оказва, че е стъпила върху гърба му. То се изправя и я понася напред като конче. Тя го прегръща през врата и с радостни възклицания се включва в ездата. След два-три тура Малаченцето се спира, прегъва крачета и Тани слиза от гърба му. Двамата си кюскат главичките доволно и сядат един до друг.

ТАНИ. Маваченце, днес ще те науча да танцуваш, както преди танцуваха моите братчета Козвенца. Много ми е мъчно, че ги няма... отидоха на паша и повече не се върнаха... Питам баба къде са, а пък тя ми казва, че са някъде на гости... но аз мисвя, че може да са се изгубиви в гората... не зная... (Тъжно въздиша.) Ех, добре, че ти си с мен, Маваченце, ти си моят най-добър приятеу! (Нежно го целува.) Хайде, ставай сега да танцуваме!

Тани започва да тананика своята мелодийка и да показва стъпките на танца - напред, назад, встрани. Малаченцето пристъпва след нея, като се стреми да повтаря точно всяко движение. После пак отново и отново, докато малкото черно Биволче усвои танца. Следващите стъпки са въртене около себе си наляво и надясно. Тани тананика с “уа-уа-уа”, а когато Малаченцето е запаметило стъпките, запява специално за него с “му-му-му”. В разгара на тяхната репетиция неусетно се промъкват и музикални акорди и накрая двамата танцуват под звуците на любимата песничка на Тани.

ТАНИ. Браво, Маваченце, браво! Коуко бързо се научи! Харесва (л)и ти да танцуваш с мен?

МАЛАЧЕНЦЕТО (красноречиво прави един пирует.) Муууу!

ТАНИ. Утре пак ще дойдем тук, а сега трябва да се прибираме вкъщи. Еуа да ти свожа каишката.

Малаченцето послушно прикляква, за да бъде по-удобно на Тани, тя му надява каишката на врата, после го повежда, като тананика своята мелодийка. Двамата се придвижват с танцови стъпки, смях и мучене. Постепенно се скриват от погледа на зрителите, но гласовете им все още се дочуват в далечината. Слънцето клони към залез, дърветата пробягват своя обратен път и на сцената плавно изплува декорът на “задния двор”, обгърнат в здрач и тишина. Две сенки се появяват безшумно и извеждат малкото черно Биволче навън. После всичко става още по-тъмно и тихо.

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Таня Шелхорн. Вупер - котаракът супер. Пиеси за деца. Варна: LiterNet, 2005