ЧЕРНОТО БИВОЛЧЕ

Таня Шелхорн

web | Черното биволче

ПЪРВА КАРТИНА

Разсъмва се. Петелът пръв нарушава тишината на селския двор като предвестник на утрото и събужда всички обитатели на къщата. Дочува се мученето на Биволицата, блеенето на Козата и нейните две Козлета, характерното къткане на Кокошката се смесва с писукането на малките Пиленца, отново Петльовото пронизително кукуригане огласява цялото пространство, нежна музика се разлива заедно с леката утринна светлина. Завесата бавно се отваря и на сцената се появява декор на малка фурна, пред нея тезгях, простиращ се до отсрещната стена, която е остъклена в горната си част, а по-долу - на нивото на тезгяха, са вградени дървени капаци, които играят ролята на дюкян - баба Тана продава хляба директно през тях, а когато времето е лошо, хората влизат вътре през вратата до прозореца, която наричат “външна”. Срещу нея, в другия край на пътеката, покрай тезгяха, е “вътрешната” врата, водеща към дома на стопаните.

ДЯДО МИТЬО (подсвирквайки си с уста, мята хляба във фурната. Когато и последното тесто е вътре, спуска капака, навива големия будилник да звъни и пуска радиото - музика за ранобудните, вести за деня. Сяда до тезгяха, свива цигара и се провиква). Хайде, Танооo, съмна се вече! Къде още се луташ?

БАБА ТАНА (влиза запъхтяна, носи кафето и започва да нарежда). Ох, Митьооо, знам си работата аз, не ми викай. Преди тебе съм станала, ето, досега не съм подвила крак! Биволицата мучи, Малачето и то ревнало, Козата мира ми не даде, докато не отворих кошарата. Бре, като рипнаха ония ми ти Козлета - направо да ме съборят! Квачката наежена... готова всеки да кълве... пък аз умирам от страх да не настъпя някое Пиленце, че те все в краката ми се навират. Ех, само Петелът едничък ме разбира - кукурига ли, кукурига, че да ме разсъни, милият! (Двамата сърбат кафе).

ДЯДО МИТЬО. Тъй, тъй... работа колкото щеш, край няма...

БАБА ТАНА (прекъсва го, защото това е нейната тема). Ох, някой път ми идва до гуша... ама и без работа не се стои! То какъв живот е това, да няма човек работа? Аз направо полудявам!... (Шумно отпива кафе.) Виж, на Гана работата й тежи - все нещо я боли! Белким мене не ме боли?... Ама си мълча - знам, че всичко мене чака! Мойта ръка трябва да пипне навсякъде... очите си на четири отварям... цяла нощ премислям... какво?... що?... (Вторачва се в мъжа си). Ти, май... хич не ме слушаш? Приказвам си сама!

ДЯДО МИТЬО. Слушам, слушам... ами какво да кажа?... Наш^'та работа край няма тя... (Будилникът звъни). Е, трябва да вадим хляба, хайде ставай!

БАБА ТАНА (чевръсто скача, нахлузва големите ръкавици). Готова съм!

Под звуците на хороводната музика се разиграва сцената с ваденето на опечения хляб. Дядо Митьо отваря капака на фурната, взема дългата лопата и с нея подава кръглите самуни на баба Тана. Тя ги поема с големите ръкавици, ловко ги плъзга по тезгяха и те се нареждат един до друг покрай дървените капаци. Двамата си подвикват весело: “Хоп-па-ла, дръж!”; “По-полека, не бързай!”; ”Хайде хооп!”... Самуните “хвърчат” в ритъма на музиката, бабата и дядото се подрусват развеселени от труда си, навън се разсъмва съвсем и светлината нахлува през прозореца. “Първата фурна” хляб е готов за продаване, двамата сядат да си отдъхнат и да сложат “залък в устата”, както казва баба Тана. Вътрешната врата се отваря и малката Тани се показва на прага. Характерното в говора на това момиченце е липсата на буквата “Л”! Когато тази сладкозвучна съгласна се намира в началото на думата, тя я замества с удължаване на следващата гласна; ако е в края на думата или сричката, просто я завоалира с едно удължено “уу”, но ако с “л” започва съответната сричка вътре в думата, тогава тя я замества с буквичката “в”. Тани се старае да произнася по-малко думи с тази трудна “Л”, тъй като възрастните непрекъснато я поправят, а понякога се смеят.

ТАНИ. Добро утро, бабо! Добро утро, дядо!

ДЯДО МИТЬО. Добро утро, Тани!

БАБА ТАНА. Добро утро, гълъбче! Колко си ранобудна! Наспа ли се добре?

ТАНИ. Чудесно, бабо! Ама като чух отново: “Ку-ку-ри-гууу”, събудих се и вече не ми се спи!

ДЯДО МИТЬО. Тани, я виж какво има за тебе! (Изважда от фурната малко хлебче и го подава на Тани.)

ТАНИ (радостно подскача.) Дядо, коуко си добър! Пак си ми опекъу питка! (Взема я в ръце.) Бабо, искам да си я пазя до утре!

БАБА ТАНА. Еее, миличка, дядо утре ще ти опече друго хлебче, а това можеш днес да си го хапнеш.

ТАНИ. Бабо, дядо, коуко е хубаво при вас! Тоукова се радвам, че сме заедно!

БАБА ТАНА. И ние се радваме, Тани, ти си толкова послушна!

ДЯДО МИТЬО. Бабо Тано, хайде сега да закусим, че скоро трябва отново да мятам хляба в пещта.

БАБА ТАНА. Да вървим вкъщи, приготвила съм попара със сирене. Ох, да хапнем, че после време не ми остава да сложа залък в устата! (Тримата излизат през вътрешната врата.)

Декорът постепенно се завърта и пред нас е задният двор с неговите обитатели.

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Таня Шелхорн. Вупер - котаракът супер. Пиеси за деца. Варна: LiterNet, 2005