Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛЮБОВТА ВЪВ ВСИЧКИТЕ Й ИЗМЕРЕНИЯ ЩЕ СПАСИ СВЕТА!
Интервю с Ваня Сивинова

Таня Шелхорн

web

Артисти Сивинови са едни от най-популярните и талантливи куклени дейци, познати на широката публика у нас и в чужбина. За тях може да се пише и разказва безкрайно, тъй като повече от половин век имената им не слизат от афишите на куклените театри. Иван Сивинов е един от първите куклени солисти в България, който още през далечната 1956 г. показва своите миниатюри пред очарованата публика. Към неговия опит и талант се присъединяват с младежки ентусиазъм Ваня и Нина Сивинови и тримата създават своите оригинални и неповторими куклени миниатюри. Трупа "Сивина” беше желан гост в многобройните срещи с публиката от гр. Пловдив и в цялата страна, както и в предавания по Българската телевизия. Имах щастието да работя няколко сезона в Пловдивския куклен театър с тези прекрасни колеги и да науча много ценни неща от тях. Но най-съкровеното си остана нашето приятелство, което ни радва и до днес. Иван, Нина и Сивина са при звездите, където продължават да творят в своя звезден театър!

 

- Една любов осмисля целия живот! Кога и къде започна романтичната връзка между Иван и Ваня Сивинови, прераснала в щастлив семеен и творчески съюз?

- Наистина Иван е голямата и единствена любов на моя живот. В далечната 1967 г. следвах инженерство и пеех в естрадния отдел на ДНА Пловдив. На един голям концерт в Летния театър Иван беше поканен за водещ. Така се запознахме и като че ли любовта пламна изведнъж. На следващата година зарязах инженерството в 4-ти курс и кандидатствах във ВИТИЗ. Приеха ме и така, докато следвах в София, Иван беше актьор в Столичния куклен театър. Бяхме заедно. В последния курс се оженихме и заедно със завършването се появи и нашата Сивина. След ВИТИЗ се завърнахме в Пловдивския куклен театър.

- Иван Сивинов е известен кукленик у нас и в чужбина, познават го всички пловдивчани, той е един от създателите на Пловдивския куклен театър. Как е започнало това приключение, станало смисъл на неговия живот?

- Това наистина е било приключение за него. Един ден се разхождал с тригодишната си дъщеря Нина и видял обява за конкурс за артисти в Кукления театър. Нещо му подсказало, че трябва да подаде молба още същия ден. След няколко дни вече бил назначен за артист. Захвърля старата си работа като деловодител/счетоводител и ето го артист - и то какъв артист! Заедно с професията си той забавляваше хората с неизчерпаемия си хумор, с песните и музиката си. Знаеш, че имаше колекция от над 65 музикални инструмента и свиреше на всички. Беше и спортен коментатор на футболни мачове за радио "Пловдив". Навсякъде се раздаваше и беше на високо, високо ниво. Наистина рядко се срещат такива творци. Той беше рицар.

- Ваня, разкажи ни някои подробности около твоя творчески път. Иван ли запали у тебе искрата към кукления театър, или ти сама почувства влечение към това изкуство?

- Хал-хабер си нямах за кукленото изкуство. Като дете бях гледала "Гъливер в страната на лилипутите" и това беше всичко. Един ден Иван ме покани на генерална репетиция на "Мистерия Буфо" по Маяковски от Стефан Цанев и режисьор великата Юлия Огнянова. Толкова се заплених, че реших - ще бъда актриса, но не каква да е, а куклена. Докато бях ученичка и студентка посещавах и студията към Пловдивския драматичен театър, но нямах смелост за ВИТИЗ - толкова трудно се влизаше там. И така, Иван ме подготви, даже ми написа специална басня - "Конкурс в гората", а етюда ми с кукла беше с марионетка. Както казваше Иван за марионетката: "цигулката на куклите". Приеха ме. Хванах последния влак за ВИТИЗ. Захвърлих инженерството и ето ме в София. Така започнах с куклите, та и досега - 43 години.

- Нина Сивинова, дъщерята на Иван Сивинов, също тръгва по вашите стъпки и тримата сте дълги години актьори в Пловдивския куклен театър. Кога се роди идеята за създаването на трупа СИВИНА?

Иван и Ваня Сивинови

Иван и Ваня Сивинови

- Като се завърнахме в Пловдив, Иван реши, че работата в театъра не ми стига и създадохме двамата спектакъла "Ръце и кукли". Той беше изграден от миниатюри с различни системи кукли. По-късно, заедно с Нина и Иван решихме да направим марионетка от платно. Много беше трудно, докато един ден ни проблясна - ако махнем конците и прихващаме с ръце, фигурата се получава точна, пък е и по-лесно. Като включихме и ултравиолетовата лампа, магията стана. Така, чрез моделиране в пространството на текстилно платно и една сфера създадохме първата си миниатюра "Метаморфози". Това беше през 1974 г. Този експеримент звучеше толкова абстрактно и толкова логично. Бяхме открили формата. Оттук нататък беше по-лесно да облечем формата със съдържание и всичко това без думи. Нашата драматургия е музиката. Лека-полека, миниатюра след миниатюра, създадохме цял спектакъл. Нарекохме семейната си трупа "Сивина" - на името на малката ни дъщеря и фамилията Сивинови.

- Със спектакъла "Метаморфози" пътувахте по целия свят. Как приемаха зрителите този вид театър? Разкажи ни някои интересни случки!

- Наистина пропътувахме света - "Метаморфози" сме го играли в над 30 страни, във всички континенти без Австралия, при невероятен успех. Езикова бариера няма, магията е налице, всичко е четливо. Много, ама много бяхме щастливи. Когато на финала публиката ни аплодира дълго... дълго, изправила се на крака, в очите ни се появяваха сълзи.

Иван, Ваня и Нина Сивинови в спектакъла

Иван, Ваня и Нина Сивинови в спектакъла "Метаморфози"

Толкова много интересни случки сме имали - не можеш да ги изброиш. Например в Нигерия играхме пред дипломатическия корпус. Накрая, на коктейла в наша чест, господин Посланикът каза: "Тази дипломация, която Сивинови сътвориха с един спектакъл, е много повече от моята за целия ми престой!" Аз и сега смятам, че спортистите и хората на изкуството са най-добрите посланици на България по света.

Накрая на нашия спектакъл каним деца от публиката и им показваме как се правят тези кукли. В Зимбабве едно малко момиченце като прегърна куклата - не я пуска, разплака се, искаше да заспи с нея. Наложи се да му я подарим. Добре, че носехме платна и сфери в резерв.

Навсякъде, където играехме, ни питаха, къде са ни куклите? Всичко беше в един куфар. Пристигаме и с Нина вадим ютията и започваме да гладим платната. Недоумението беше до първата направа на куклата пред публиката. Залата избухваше в аплодисменти.

Трупа

Трупа "Сивина" в спектакъла "Метаморфози"

Спомени... спомени...

- Куклено-театралното студио "Импресия", основано през 1977 г. от Иван Сивинов, предизвиква възхищение с дългогодишната си творческа дейност. Разкажи ни повече за тази всеотдайност, с която успяхте да предадете на децата от няколко поколения любовта към кукления театър и стремежа към творческия експеримент.

- И пак на Иван му хрумна, че шест ръце са малко. С много ръце можем да сътворим повече и по-сложни кукли и затова, през 1977 година създадохме куклено-театрално студио "Импресия". Явиха се много деца на конкурс - избрахме ги по музикалност. Нали драматургията ни е музиката. Направихме два състава - големи и малки, да имаме за смяна. Иван, Нина и аз ръководехме студиото. С децата направихме нов спектакъл, който все подновявахме с някоя нова миниатюра. Явявахме се на много фестивали в Европа и завоювахме много награди, но не това беше единствената ни цел. Искахме да възпитаме у децата чувството и усета за естетика. Малко от тях станаха артисти - десет на брой, но пък спечелихме ценители на изкуството във всичките му измерения.

Студиото продължава да съществува. Децата на някогашните ни артисти сега творят с много желание и плам. Създадоха се и се създават много истински приятелства. Даже се сродяват, кумуват си, раждат и отглеждат заедно децата си. И все нови и нови деца идват в студиото, но най-важното - отгледахме добри човеци. Само това да е, то стига. Даже в един определен момент моята племенница и колежка Мила Великова също беше ръководител. Тя израсна в "Импресия". Сега студиото се ръководи от друга моя колежка - Соня Ботева, която старателно подготвих за моя заместничка. В момента 25 деца, от десет до двайсетгодишни, играят в "Импресия". Когато завършат гимназия, много трудно се откъсват от студиото. Това е голям успех за нашия труд.

- Сивинови бяха и си остават едни от най-популярните куклени актьори в България. През дългия си творчески път сте създали безброй роли и спектакли, станали еталон в кукленото изкуство. Спомняш ли си случай на поражение или неудовлетворение?

- Аз съм имала късмета да работя с най-добрите режисьори у нас. Не винаги ролите са ми ставали много лесно, но аз ги заобиквам. Някои се изливат веднага, за други съм полагала повече усилия, но всички съм ги обичала. Когато обичаш куклата и тя ти се отплаща. Подчинява ти се, става ти по-лесно. Сякаш това е взаимно. Започваш да плуваш в свои води и едва тогава се докосваш до изкуството, а това вече е върхът на щастието за артиста. И така, до следващата роля. Започваш отново. В изкуството няма рутина. Всичко е като за първи път. Тогава е сладко. Не се поддавам на поражението, но пък стигнеш ли пълното удовлетворение, пиши се творчески умрял. Все може повече и повече. Ето, в този стремеж артистът израства. И на тези години смятам, че не съм пораснала достатъчно.

- Как приехте прословутия преход и последвалите посткомунистически години на перманентна криза? Какво въздействие оказаха те върху творческата ви дейност?

- Пътувайки много по света, видяхме демокрацията. С Иван толкова много се радвахме на 10-ти ноември. Най-после можехме да дишаме спокойно и да не обясняваме в Америка или Скандинавия какво е комунизъм. Получихме поздравителни картички от САЩ, Холандия. Нашите приятели и почитатели се радваха заедно с нас. Кризата, която настъпи след това, я почувствахме в бита, но когато човек е гладен, се храни духовно. Духът ни не умря - напротив, хвърлихме всичките си сили в творчеството. Та и до сега.

- Иван Сивинов беше удостоен с високото звание "Почетен гражданин на Пловдив”. Как прие той това заслужено призвание?

- Иван получи това високо звание почти на 80 години. Беше вече болен и уморен, но не престана да се шегува. Хем му беше гордо, хем казваше: "Като почват да те честват толкова, готви си завещанието". Все се шегуваше с баща си, който не казваше къде работи Иван, защото човек трябва да е ненормален на тези години, да си играе с кукли. Когато получи званието каза: "Ех, тате, ако беше жив сега, сигурно много щеше да се гордееш с мен".

- През февруари 2005 г. Пловдив се сбогува със своя най-добър вълшебник, актьора Иван Сивинов. С него си отиде цяла една епоха, която, за съжаление, никога повече няма да се повтори. За радост, той остави след себе си своите стихове, книги, пиеси, които ще ни напомнят за него...

- В момента се играе неговата пиеса "Приказка от приказки" - моя постановка в Пловдивския куклен театър.

- През 2010 г. беше учредена наградата "СИВИНА" за млад куклен актьор. Наградата носи името на актрисата Сивина Сивинова, твоята прекрасна дъщеря, която в младия си живот успя да докаже своя ярък талант. Моля те да споделиш нещо за нея, ще бъде вълнуващо за всички нас!

Сивина Сивинова с баща си Иван Сивинов

Сивина Сивинова с баща си Иван Сивинов

- Много ми е трудно да говоря за Сивина в минало време. Все не мога и не искам да повярвам, че вече я няма. Все чакам да чуя нейното нежно: "Маме". Беше актриса в Столичния куклен театър - театър с прекрасна актьорска трупа от много талантливи артисти. Тя имаше своето достойно място сред тях. Наричаха я Златното момиче на кукления театър. За краткия си творчески път имаше и своите международни, и наши награди. Затова, колегите режисьори решиха да учредят награда на нейното име, имайки предвид цялото ми семейство - Иван, Нина и Сивина. Наградата се връчва на специална церемония на 21-ви март - Международния ден на Кукления театър.

- Ваня, ти продължаваш да работиш в Кукления театър като актриса и режисьор. Твоята постановка на "Бяла приказка” от Валери Петров беше един чудесен спектакъл. Разкажи ни повече за режисьорската си дейност...

- Като понатрупах повече опит, реших да се пробвам и в режисурата. Специализирах се в постановките за най-малките. Имам вече над 10 опита в това поприще. Някои от спектаклите ми се играят над 10 години.

- Как изглежда съвременният куклен театър през твоя поглед? С какво не можеш да се примириш, кое най-много те дразни?

- Аз съм един добронамерен човек. Притежавам качеството да се радвам на чуждите успехи. Завистта ми е непозната, затова във всеки спектакъл виждам доброто. Все пак съвършен театър няма. Интересни са ми нови форми, нови прочити на познати произведения, нови търсения. Не мога да се примиря с рутината, с пренебрежителното отношение към куклата.

- Как намираш българската драматургия за куклен театър, удовлетворяват ли те постиженията на съвременните автори? А литературата за деца?

- За съжаление, нова българска драматургия за куклен театър почти липсва. Или ако я има, тя е на много ниско ниво. Затова режисьорите прибягват към драматизиране на приказки и друга литература за деца или възрастни.

- Имат ли нужда възрастните от куклен театър?

- Разбира се, че имат. Нали кукления театър е възникнал като театър за възрастни или семеен театър. Само че у нас няма традиции. Българската публика смята, че нашият театър е само за деца. Българските театри имат прекрасни постановки за възрастни, но за жалост се играят малко.

- За какво продължаваш да мечтаеш? Смяташ ли, че все още не си реализирала всичко в живота си?

- Със загубата на Сивето, като че ли мечтите ми изчезнаха. Имам прекрасна внучка, казва се Балена и е на 12 години. Много е артистична, много музикална. Много я обичам. Докато съм жива, ще гледам да й бъда полезна.

- Твоето отношение към религията? Вярваща ли си?

- Объркана съм. Бях много вярваща, но Бог ми обърна гръб. Навярно го заслужавам, но е много жестоко.

- Твоето понятие за любовта?

Иван и Ваня Сивинови - един живот, изпълнен с любов

Иван и Ваня Сивинови - един живот, изпълнен с любов

- Любовта във всичките й измерения ще спаси света. Хора, обичайте се!

- Кои, според теб, са преуспелите и реализираните хора? Какво се случва с душите ни в това жестоко време?

- Щом човек си помисли, че е успял и се е реализирал, то с него е свършено.

- Какъв завет би оставила на младото поколение кукленици?

- Обичайте нашето изкуство, което е с необятни възможности, и ще бъдете щастливи!

 

 

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2011, № 2 (135)