ЗАЛЦБУРГ - ПРИКАЗНИЯТ ГРАД

Таня Шелхорн

web

В сърцето на Европа, между Бавария и Тирол, сгушен в пазвата на Алпите, се намира Залцбург, разположен на двата бряга на река Залцах. Когато го видиш за първи път, оставаш удивен от неговата грандиозна физиономия, очертана от магическите силуети на куполи и кули, над които се издига величествената крепост Хоензалцбург. Старият град е перфектно съхранен със своите барокови сгради и живописни улички, в които на всяка крачка се сблъскваш с многобройни забележителности.

Струваше ми се, че съм попаднала във вълшебна книжка с картинки, когато излязох на прочутата “Гетрайдегасе" (Житната уличка), където се намираше хотелът "Голденер хирш", в който бяхме отседнали. Тази дълга и права уличка, обградена с високи къщи, по които блестят изящните табели от ковано желязо с позлатени надписи и дървени орнаменти, е главната търговска улица на стария град. Трудно е да си представиш, че някога тук са се движили каруците със жито към пазара. Само на няколко крачки се намираше къщата, в която е роден Моцарт, а да тръгнеш по стъпките на музикалния гений на света е повече от вълнуващо.

Залцбург със своите куполи, кули и крепостта Хоензалцбург

Още първата вечер, след пристигането си, почти обиколихме стария град откъм левия бряг на Залцах и си набелязахме маршрута за утрешния ден. Нямахме търпение да разгледаме и другата част, откъм десния бряг, която привличаше не по-малко със своите забележителности. Движехме се като омагьосани сред невероятната архитектура, в която е застинала музиката през вековете, и не можехме да се откъснем от вълшебната атмосфера на приказно красивия Залцбург. Облечен в нощните светлини, той е още по-загадъчен и предизвикателен, просто те пленява с лиричния си разкош! Утрото на следващия ден ни посрещна слънчево и усмихнато, затова решихме, че преди да се впуснем в обиколка на пространството между Капуцинерберг (Хълм на капуцините) и Мьонхсберг (Хълм на монасите), най-напред ще разгледаме крепостта Хоензалцбург. Пътем се спирахме пред интересните забележителности, на други се любувахме отдалеч. Не може да се подмине живописната уличка “Гщетенгасе" със старата порта “Гщетентор" и прилепналите към скалите къщи. Над тях е казино "Винклер", към което води прокопан в скалите асансьор. Водопой за коне, построен през 1695 г., със скулптура на укротителя на коне и фрески по стените украсява малкия площад "Херберт фон Караян". Зад него е Зигмундстор, 124 м тунел, построен през 1764-67 г., който пресича Мьонхсберг. На “Хофшталгасе" се намират Фестшпилхойзер, двата фестивални дворци, разположени в подножието на Мюнхсберг, с прокопана дълбоко в хълма сцена. Някога на това място се е намирала кралската конюшня и училището по езда на архиепископите на Залцбург, което през 1925 г. започва да се трансформира на етапи, за да се превърне в днешните музикални центрове на Залцбургския фестивал. Към крепостта Хоензалцбург водеше малко пътче, но можеше да се стигне много бързо и с помощта на въжената железница, която пътуваше почти отвесно нагоре. Решихме, че вероятно ще е по-интересно да се изкачим пеша, тъй като по пътя имаше доста интересни укрепления, порти и бастиони, а също и красиви гледки към града. Оказа се доста уморително това изкачване по стръмния път, но пък ни даде възможността да оценим мощта и мащабността на крепостното съоръжение. Посещението на тази грандиозна конструкция беше едно от най-хубавите ни преживявания. Историята на Крепостта започнала през 1077 г., когато било построено първото укрепление за защита от ожесточената борба за власт между императора и папата. Построяването на цялата крепост продължило почти шест века. Съществено разширение и укрепление на Хоензалцбург било проведено от княза-архиепископ Леонхард фон Койчах към 1500 г. Увеличила се територията, заемаща отбранителните съоръжения, появили се арсенал и продоволствени складове. Изменило се и оформлението на вътрешните помещения, били уредени апартаментите на принцовете-архиепископи. Въпреки многобройните въоръжени атаки, особено по време на селското въстание през 1515 г., крепостта никога не е била превземана. Нейното местоположение е било най-голямото й преимущество. Войската на Наполеон влязла без бой, ключовете са му били предадени доброволно, защото са сметнали, че така е по-изгодно. Както и много други крепости, Хоензалцбург в определени отрязъци от време служила не само като защитно съоръжение - тук се разполагали резиденцията на князете-архиепископи, казармата, складовете и затвора. През 1861 г. Хоензалцбург изгубва своята роля като крепост и се превръща в една от най-посещаваните забележителности. Става емблема на града, също и културен център с много концерти. Основана е международна лятна Академия на изобразителните изкуства от Оскар Кокошка.

Една стръмна стълба ни въведе в интериора на Крепостта и ние се озовахме във вътрешния двор с огромна липа, стара цистерна и параклиса "Св. Георги", построен през 1515 г. Върху неговата външна стена имаше мемориален паметник на Леонхард фон Койчах, най-големият строител на Хоензалцбург. По-нататък дворът се превръщаше в една малка уличка, минаваща покрай складове със зърно и оръжейно депо, и заобикаля замъка от вътрешната му страна. При кулата "Ректурм" се намира затворът за доживотно осъдените.

Фантастичен изглед към Залцбург от крепостта Хоензалцбург

Изкачихме се върху Платформата, откъдето се открива невероятна кръгообразна панорама към целия Залцбург. Имахме възможността да разгледаме подробно навсякъде, оттук се откриваха най-великолепните изгледи, които снимахме с удоволствие и възхита. Тази крепост е като истинско "всевиждащо око" - разгледахме с всичките им подробности сградите на абатството "Св. Петър", Катедралата, Храма на францисканците, Съборната църква, Манастира на капуцините, двореца Мирабел. Гледката се простираше далеч към планините, заобиколили целия град. Ако някой иска да види Залцбург в цялата му красота, трябва непременно да се изкачи на крепостта Хоензалцбург!

Самотна къщичка под крепостта Хоензалцбург

Една самотна къщичка обаче много силно привлече вниманието ми и аз просто не можех да откъсна погледа си от нея. Тя се намираше от другата страна на крепостта, в средата на просторна поляна, към нея водеха няколко пътечки, а в далечината се извисяваха снежните алпийски върхове. Колкото и странно да звучи, аз неведнъж съм си мечтала да живея точно в такава къщичка, около която да няма никакви дразнители. Оказа се, че мечтата ми е била възможна реалност, която се е случила на други щастливци. Бях доволна обаче да видя тази приказна къщичка, която ми даде още повече кураж, да не се отказвам от мечтите си! Продължихме обиколката в замъка и стигнахме до "Залцбургер Штиер" (Залцбургския бик) - един цилиндричен орган от 1502 г. Наречен е така заради могъщия си звук, който е разбуждал целия Залцбург. Съществената част от визитата са княжеските зали, от които особено се отличава "Позлатената зала", със своите забележителни скулптури и фаянсова камина, която е шедьовър на залцбургското изкуство през късната готика. Наред с всички забележителности е представен на посетителите и клозетът на принца-архиепископ, който печели най-много "овации". На това интимно местенце е отредено нищожно внимание, но важното е, че все пак го има, защото в другите дворци изобщо не съществува. Канализация няма, всичко пада свободно навън през отвора в специално издадения еркер на прозореца. Мъжът ми снима после замъка откъм тази страна и установихме, че в днешно време е изключено да се ползва такава тоалетна - целият Залцбург би станал свидетел! Разгледахме и музея на Хоензалцбург, после слязохме пеша надолу и посетихме древното гробище "Св. Петър", което е един малък архитектурен шедьовър. Очарованието на това гробище, изпълнено с красиво изработени кръстове, надгробни плочи, параклисчета и тайни катакомби, просто ни омая. Разглеждахме с интерес старинните гробове на прочути залцбургски фамилии под аркадите от ХVІ-ХVІІ век и великолепните надгробни плочи по външните стени на готическите параклиси. Достъпът до катакомбите беше възможен само с организирана визита с гид, която започваше от една обща гробница, в която са погребани Михаел Хайдн и Нанерл, сестрата на Моцарт. Тръгнахме по стръмната пътечка, която водеше до параклиса "Св. Максим" и влязохме вътре. Тази пещера е служила на монашеското общество, създадено преди идването на св. Руперт през 696 г., който основава Бенедиктинското абатство "Св. Петър", което съществува до днес и напомня за християнизирането на Залцбург. След катакомбите продължихме разходката си в гробището и направихме много интересни снимки. Една особена забележителност привлича силно вниманието на посетителите - седемте еднакви кръста на фамилния гроб Щумпфьогер. За тези кръстове се носят легенди, в центъра на които е образът на Себастиян Щумпфьогер, каменоделец и зидар, погребан тук през 1749 г. Той е представен едва ли не като Синята брада, зловещият убиец на своите съпруги. Хората, чули-недочули, бързат да преразкажат историята, като я доукрасяват с още измишльотини. Дори и "жертвите" на Себастиян са увеличени на шест, според броя на кръстовете, а мълвата, че този богат залцбургски гражданин убивал своите съпруги, като ги завързвал и гъделичкал по ходилата, докато останат без дъх, продължава да се разнася. Истината е, че покойните съпруги на Себастиян са четири, а другите два кръста са на неговите родители. Общо от всички жени е имал 21 деца, тъй че предполагаемо е, раждаемостта да е била причина за смъртта им. Петата му съпруга го е надживяла 11 години и е погребана на друго място. От нея няма деца. Една друга история се разказва за това гробище, че тук били намерени труповете на седем монахини, които умрели с усмивка на уста. Говорело се, че може би са имали спогодба с дявола. Вероятно тази легенда се свързва със седемте кръста върху гробницата на фамилия Щумпфьогер и ето ти отново страшна приказка за съпруга-злодей. Една порта води към външния двор на Абатството с красивия декориран фонтан и статуята на Св. Петър. Твърди се, че това е най-старият манастир сред немскоезичния свят, който поддържа една непрекъсната приемственост. Монашеската общност днес се състои от 21 монаси и около 80 служители. От 696 г. до днес монасите живеят, работят и се молят според правилата на св. Бенедикт. Манастирският комплекс е много внушителен със своята архитектура и дворното пространство. Колкото и да му се иска на човек да надникне зад стените е невъзможно, защото има защита, която осигурява на монасите живот в мир и самота.

Най-голямата скъпоценност на манастира е църквата "Св. Петър", романска базилика от 1143 г., която през ХVІІІ век е била трансформирана в един великолепен стил рококо. Тогава са поставени и куполите над камбанарията. В преддверието е съхранен един великолепен портал от ХІІІ век.

Църквата "Св. Петър", интериор

Интериорът на църквата е нещо невероятно, тук бих могла да остана цял следобед, потопена в тишината и спокойствието на това свято място. Времето не би ми стигнало да разгледам красивите стенописи, бароковите картини и скулптури, да надникна във всички потайни кътчета. От двете страни на олтара се намират гробовете на св. Руперт и св. Витал, които са патрони на Залцбург. Останах захласната пред великолепната рококо украса на големия орган, коронован от трите статуи на св. Петър, св. Руперт и св. Виталис, които са останали от предишния бароков олтар на църквата. Още по-вълнуващо е, че на 26-ти октомври 1783 г. Моцарт е свирил за първи път на стария орган своята Меса си минор.

Колкото и да не ми се тръгваше, нужно беше да продължим нататък, защото ни чакаха още много забележителности, които бяха не по-малко интересни. До абатството "Св. Петър" се намираха Францисканската църква и Катедралата, които оформяха други религиозни центрове в сърцето на града.

Францисканската църква, интериор

Влязохме най-напред във Францисканската църква, която се числи към най-интересните църкви на Залцбург със своя готически стил. Тя е най-старата енорийска църква, посветена на Дева Мария. През 1670 г. кулата на църквата е била разрушена, за да не бъде по-висока от тази на Катедралата. По-късно е възобновена в неоготически стил. Вътрешните сводове и високите колони, които достигат до сложно оребрения таван, са в готически стил, на който ярко контрастира пищният бароков олтар, изграден от червен мрамор и злато. Възхищение буди прочутата скулптура "Мадоната на Пашер", наречена на своя създател Михаел Пашер. В храма има девет параклиса, изградени в бароков стил от ХVІІІ век. Старинен портал в романски стил извежда към “Францисканергасе".

Родната къща на Моцарт на "Гетрайдегасе" № 9, Залцбург

Времето напредваше неусетно, затова решихме да посетим родната къща на Моцарт, която се намираше на “Гетрайдегасе" № 9 и беше отворена за посетители до 17:30 часа. Тази къща сега е музей и една от най-известните забележителности на Залцбург, която не бива да бъде пропусната. Семейството на Леополд Моцарт и Анна Мария Валбурга се настанява през 1747 г. в апартамента на третия етаж. Тук се раждат техните седем деца, от които само две оцеляват: Мария Анна (Нанерл), родена през 1751 г., и Йохан Хризостом Волфганг Амадеус, роден на 27-ми януари, 1756 г. Къщата била собственост на търговеца Лоренц Хагенауер, който по-късно става близък приятел на семейство Моцарт, обитавало жилището цели 26 години. Тук малкият Моцарт композира ранните си произведения и пише своите първи симфонии, серенади и пет концерта за цигулка и пиано. През 1880 г. в жилищните помещения е уреден музеят "Моцарт" на Международната фондация "Моцартеум". Жилището се състои от салон, стая, кабинет и кухня, разположени над коридора с отворена камина. Предполага се, че Моцарт е роден в централното помещение, чиито прозорци гледат към вътрешния двор. Стаята е мебелирана в типична за епохата обстановка, не липсва и нощното гърне. Сега обаче то е завързано със синджир за леглото, понеже някои посетители имат болезнени склонности към присвояване. Изложени са множество ценни документи, писма, автографи, сувенири, картини, портрети и оригиналните инструменти на Моцарт. Особено ценно е фортепианото, изработено във Виена през 1780 г., което Моцарт е ползвал за многобройните си концерти. Запазена е и детската му цигулка, изработена в Залцбург през 1746 г., също и клавикорда, на който са прозвучали първите акорди на "Вълшебната флейта". Вълнуващо е да видиш и детските му косички, изобщо всичко, до което се е докосвало детето-чудо. Едва четиригодишен, вече свири на пиано, а година по-късно композира малки мелодии. През 1762 г. Леополд Моцарт предприема пътуване със своите деца и прекосява почти половин Европа, изнасяйки концерти пред кралски особи, принцове и знаменитости. Всички са във възторг и удивление от изумителните музикални способности на малкия мъж, облечен в костюм за гала-концерт. На 13 години Моцарт е провъзгласен за концертмайстор на придворната капела в Залцбург, но при новия принц-архиепископ Колоредо отношенията му се развалят поради разногласия. Предприема пътуване до Париж, през това време майка му се разболява и умира, завръща се отново в Залцбург, композира симфонии, концерти и серенади, но операта е в центъра на неговите амбиции. През 1881 г. напуска окончателно Залцбург.

Вторият етаж на къщата е посветен на темата "Моцарт в театъра". В над 100 миниатюрни сцени са представени оперите на Моцарт, поставени през изминалите години. Първият етаж е посветен на временни изложби.

Статуята на Моцарт

Имахме нужда от малко отдих, но тъй като бяхме на вълната на Моцарт, се отправихме към Моцартплац. На този площад се издига бронзовата статуя на прочутия композитор, реализирана от мюнхенския скулптор Лудвиг Швантхалер и открита през 1842 г. в присъствието на двамата сина на Моцарт. Точно срещу паметника се намира прочутото кафе "Глокеншпил", седнахме на една маса отвън, поръчахме еспресо за ободряване и се потопихме в атмосферата на заобикалящата ни среда. Оттук можехме да разглеждаме спокойно площада, който беше доста оживен. След около половин час почивка продължихме обиколката, тъй като ни чакаха още ред забележителности. Зад кафе "Глокеншпил" се намира малката църква "Михаелскирхе", която е била първата енорийска църква на стария буржоазен град, а още по-преди, капела на един баварски граф-палатин, споменат през 788 г. Сегашният си бароков вид и уредба е придобила през 1767-76 г. Отдясно на "Глокеншпил" Моцартплац гледа към Ваагплац, който е бил център на най-старата част на града през средновековието, където са се намирали пазарът и съдът. В къщата на № 1 е роден поетът Георг Тракл през 1887 г. Днес там е уреден един възпоминателен културен център. Южната страна на площада е затворена от сградата на новата Резиденция, построена от принца-архиепископ Волф Дитрих към края на ХVІ век, като дворец за него и неговите гости. Известна е със своята осемъгълна камбанария, построена през 1695 г., чиито 35 камбани огласяват всеки ден града в 7, 11 и 18 часа. Вече беше затворено за посещение, не можахме да разгледаме интериора, но обиколихме целия Резиденцплац, най-големия площад, който Волф Дитрих и неговият италиански архитект, Винченцо Скамоци, построяват около Катедралата. В средата на площада се намира красивият фонтан “Резиденцбрунен", построен от принца-архиепископ Гуидобалд Тун през 1656-61 г., който се числи към най-красивите барокови фонтани на север от Алпите, със своите морски коне, титани и делфини. Снимахме се с фонтана, мъжът ми много държеше кадърът с него да бъде в момента, когато излиза водната струя от устата на коня. Справих се отлично като фотограф.

През 1587 г. Волф Дитрих отваря приемствеността на големите принцове-архиепископи, на които Залцбург е признателен за своя бароков пейзаж. Той разрушава романската катедрала и голяма част от средновековния град, за да построи една представителна княжеска Резиденция, проектирана от италиански артисти. За строителството на новата Катедрала е поканен италианския архитект Винченцо Скамози, но след свалянето на Волф Дитрих за архитект е упълномощен Сантино Солари. Новият архиепископ, Маркус Ситикус, започва преустройството на Катедралата. Той е познат също като строител на замъка Хелбрун с водоскоците. Парис Лодрон довършва Катедралата и дава на града един Университет през 1622 г. Той укрепва покрайнините и с ловка политика успява да спаси града от разрухата на Трийсетгодишната война. Към 1700 г. гениалният австрийски архитект Фишер фон Ерлах довършва бароковата физиономия на Залцбург, добавяйки нови грандиозни конструкции.

Катедралата в Залцбург

Минахме през големите аркади и излязохме на площада пред Катедралата, която, със своята великолепна фасада и двете мраморни кули, се извисява величествено над него. Статуите са също така внушителни: долу, от външната страна на входа, са патроните на града, Св. Руперт и Св. Вергил, а в интериора са апостолите Петър и Павел. На първото ниво се намират четиримата евангелисти, а най-отгоре е Христос, царуващ над Моисей и Илия. Точно пред този великолепен декор се представя всяка година "Йедерман" от Хуго фон Хофманстал, по време на Фестивала. В момента се подготвяше сцената и техническите съоръжения закриваха част от фасадата, поради което не успяхме да направим хубави снимки. На железните решетки на вратите са изобразени три години: "774-1628-1959", които напомнят за историята на Катедралата. През 774 г. ирландският епископ Виргил освещава първата катедрала, която е заменена през ХІІ век с една голяма романска катедрала. През 1628 г. принцът-архиепископ, Парис Лодрон, открива тържествено бароковата Катедрала, която италианският архитект, Сантино Солари, е построил за 14 години. През 1959 г. се извършва реставрация на купола, разрушен от една бомба през 1944 г. През тази година порталите са украсени с три бронзови врати, които символизират Вярата, Милосърдието и Надеждата. В центъра на площада се издига статуята на Дева Мария, построена през 1766-71 г. от братя Хагенауер. Катедралата е безспорно най-значимото религиозно архитектурно творение на Залцбург. Интериорът на Катедралата впечатлява със своето кралско великолепие и елегантен блясък. През широкия централен кораб се стига до трансепта, окъпан в светлина, която идва от трите застъклени отвора и величествения купол. През 1630 г. италиански артисти изписват овалите с богати орнаменти и библейски сцени. Трите главни олтара са прекрасни творения от мрамор, обградени с гробовете на архиепископите. През 1991 г. са реставрирани големите оригинални органи, на които е свирил Моцарт. Отдясно на трансептата се слиза в Криптата, която е преобразена като светилище. Бронзовите кръщелни купели са от епохата на романската катедрала. Моцарт е кръстен тук на 28-ми януари, 1756 г. Музеят на Катедралата представя шедьоври на сакралното изкуство и куриози от живота на принцовете-архиепископи.

Наблизо се намираше Алтер Маркт и ние се отбихме да видим този интересен площад, заобиколен от красиви градски къщи с фасади в пастелни цветове. В средата имаше малък фонтан от края на ХVІ век, обграден с великолепна желязна решетка и със статуята на Св. Флориан. Старата придворна аптека от 1760 г. привлича с изящната си рококо фасада. Срещу нея се намира атрактивното кафе "Томазели" - най-старото в Европа, основано през 1703 г. Било е предпочитано място за срещи на този площад, тук са идвали Моцарт, Хайдн, Рихард Щраус, Райнхард. Много ни се искаше да поседнем и тук, умората вече си казваше думата, но устояхме на изкушението и продължихме разходката си. Дори не си купихме от известните бомбони "Моцарткугелн", създадени от Паул Фьорстер през 1890 г.

Най-малката къща в Залцбург

Отстрани на кафе "Томазели" се намира една интересна забележителност, която те развеселява със своята находчивост - най-малката къща в Залцбург. Сгушена между двете големи сгради, тя била изградена за една нощ от един влюбен момък, който бил нахокан от бащата на своята годеница, че нямал къща. На следващия ден се явил с достойнство и поискал ръката й - вече имал къща. Какво не прави любовта - ако не можеш да построиш замък, но имаш фантазия, ще станеш не по-малко известен и от принц! Една малка криволичеща уличка напомня за средновековековното залцбургско ежедневие. Над нея е “Юденгасе", където се е намирало еврейското гето до изгонването им през 1404 г. Бяхме се спрели пред “Щаадбрюке", мостът, който пресича на това място Залцах, и толкова ни се искаше да продължим обиколката и от другата страна на реката, но за това се искаше още време. Денят вече преваляше, затова се отправихме по посока на хотела. Минахме отново покрай родната къща на Моцарт, а там, до нея, един пасаж водеше в романтичен вътрешен двор с аркади. Фантастично местенце, да потънеш в него до забрава. Пълно с бутичета, също и кафененца, само за отдих и наслада. И този път устояхме на изкушението, бяхме решили последната спирка да бъде в хотелския ресторант, който беше много шик. Снимахме артистичните кътчета, приютени в зеленината, и излязохме от другата страна на пасажа, който водеше директно към Университетплац. Този площад беше истински приказен декор: потъналият в ярки цветове пазар, фантастичните стари къщи, особено къщата на Моцарт, която сега виждахме от другата страна, и великолепната Колегиенкирхе (Съборната църква). Тази църква, построена през 1696-1707 г. и посветена на Университета, е истински шедьовър на Фишер фон Ерлах и една от най-важните барокови конструкции. За съжаление, вече беше затворено, не можахме да видим интериора. До църквата се намира сградата на Университета, основан през 1622 г. Нощният Залцбург, потънал в светлини, е направо мистичен. Не напразно го наричат "Рим на север". Имаше още много интересни забележителности, които не успяхме да видим, но в рамките на един ден разгледахме най-важните от тях. Можехме да посетим и другата част, отвъд реката, но аз не обичам да препускам по обектите, а да разглеждам бавно и спокойно. Само така остават трайни спомени, иначе не знаеш какво всъщност си видял.

Искаше ни се да останем още един ден, но вече бяхме направили резервация за хотела във Венеция, тъй че се налагаше да отпътуваме. Дадохме си дума, че при първия удобен случай ще се върнем в Залцбург, за да си довършим разходката. Както се случва обикновено, улисани в ежедневие и ангажименти, не усетихме кога се изниза времето, но все пак удържахме на думата си - четиринайсет години по-късно, на 20-ти юли, 2012 г., се завърнахме отново в Залцбург.

"Линцергасе" в Залцбург

Този път отседнахме в хотел "Амадеус" на “Линцергасе". Толкова отдавна жадувах да видя тази част на Залцбург и ето че желанието ми се осъществи. Хотелът беше чудесен, стаята комфортна и просторна, с изглед към “Линцергасе" и Капуцинерберг. Веднага направих няколко снимки от прозореца. Беше ранен предиобед, ние пристигахме след емоционалната екскурзия в Мюнхен и кралските замъци на Бавария и бяхме изпълнени с впечатления. Седнахме отвън в едно кафене за малко отдих от пътуването и за да се освободим от баварските преживявания и записахме на диктофона всичките си маршрути, които бяхме изминали през последните дни. Сега можехме да се отдадем изцяло на Залцбург.

Хотелът се намираше точно до бароковата църква "Св. Себастиан", а зад нея се простираше гробището "Св. Себастиан", уредено през 1660 г. в стил като италианско "Кампо-Санто" (свято поле). Това беше първата забележителност, която посетихме веднага след пристигането си.

Гробът на Парацелз в църквата "Св. Себастиан", Залцбург

До стълбата, която води към преддверието на църквата, се намира гробът на Парацелз, голям лекар, привърженик на природолечението, също алхимист и астролог. Мъжът ми много се изненада, не знаеше, че е погребан тук, и зачете с интерес надписа на надгробния камък, чийто текст беше преведен на четири езика върху бялото пано. Аз изобщо не знаех, че Парацелз е швейцарец, роден през 1493 г. в Айнзиделн, святото място с Черната мадона, което съм посещавала многократно. Бил е професор по медицина в Базелския университет, борил се е против схоластиката и е направил много за развитието на медицината на научни основи. Лекувал е така наречените "нелечими болести", защото е вярвал, че няма такива. Негова е сентенцията: "Не трови отровата, а дозата". Починал е на 24-ти септември 1541 г. в Залцбург.

В средата на параклиса "Габриелскапеле" е погребан архиепископ Волф Дитрих, създателят на това тихо и свято гробище. Параклисът сега е превърнат в негов мавзолей, декориран със статуи и цветни плочки.

Гробницата на фамилия Моцарт в гробището "Св. Себастиан"

Най-голям интерес, безспорно, предизвиква гробницата на фамилията Моцарт, където са погребани Леополд Моцарт (†1787) и вдовицата на Моцарт, Констанца (†1842). На два пъти англичани ни попитаха къде е гробът на Моцарт, вероятно смятат, че той е погребан тук. За срам на цялото човечество, неговият музикален гений няма гроб. Гледах каменните плочи и онова познато чувство за преходност ме споходи отново. Мислено отдадох почит на бащата, оказал значително влияние в развитието на сина. Представих си съвсем живо оня "татко", чийто образ е пресъздаден от таланливото перо на Дейвид Вайс в неговия фантастичен роман "Възвишено и земно". Кой знае дали щеше да се появи на света композитор като Волфганг, ако той нямаше такъв рядко благороден баща като Леополд!

Обиколихме цялото гробище, то беше като малък открит музей, а тишината и спокойствието ни подействаха много отморяващо и успокояващо. Поседяхме малко и в църквата, направихме снимки в интериора, също и отвън, и тръгнахме на разходка по “Линцергасе".

Уличен артист от Залцбург

Спряхме се пред един уличен артист, който предизвикваше любопитството на минувачите. Не бях виждала досега такъв номер - подпрян само на един прът стоеше във въздуха, без да се помръдва. Обиколих го отвсякъде, но пак не разбрах как става този трик? Мъжът ми обаче се досети и обеща, че после ще ми обясни. Снимахме го, направихме комплименти и, разбира се, оставихме нещо в чашата пред него - той си заслужаваше възнаграждението. Стигнахме до малкото площадче "Платцл", което се намира точно срещу моста "Штатсбрюке" и се спряхме развълнувани пред познатата ни гледка. Ето го отсреща Стария Залцбург, със своите куполи, кули и крепостта Хоензалцбург. Спомените от първото ни посещение изплуваха толкова ясно, сякаш всичко е било съвсем скоро. Каква илюзия е времето или както казва ап. Павел: "дните са лукави"! “Макартплац" е на няколко крачки от “Платцл", а на този площад отдясно, на № 8, се намира "Танцмайстерхаус" - къщата, в която семейство Моцарт се премества през 1733 г. В началото на 18-ти век младото поколение знатни залцбургци е получавало тук уроци по танци и се е учело на придворния етикет. По-късно новата собственичка решила по друг начин да се разпореди с имуществото и започнала да дава помещенията под наем. След тясната квартира на “Гетрайдегасе", в която трудно са се съчетавали бит, възпитание и обучение на децата, както и подготовката за концерти, тази къща предлага достатъчно място, дори и за светски срещи. Всички важни за Моцарт залцбургски композиции са видели бял свят именно тук, между 1773-1780 г. По време на Втората световна война къщата е била разрушена, от нея е останала само лявата й половина, в която се намира залата за танци. През 1989 г. Международната фондация "Моцартеум" купува "Танцмайстерхаус" и през 1996 г. Домът-музей "Моцарт" отваря врати за посетителите. Експозицията на музея е разположена на първия етаж, с колекция от ценни музикални инструменти и документи от епохата на композитора.

Срещу музея се намира бароковият "Ландестеатер", а малко по-далеч, на “Шварцгасе", се издига очарователният Куклен театър и сградата на Моцартеум, построена в стил "ново изкуство" през 1914 г. В градината на Моцартеум се намира Къщичката на Вълшебната флейта, в която Моцарт е композирал през 1791 г. във Виена отделните партии на "Вълшебната флейта".

Градините Мирабел в Залцбург

Продължихме разходката си към Градините Мирабел, които се числят към най-красивите барокови градини на Австрия. Създадени са около 1690 г. от Фишер фон Ерлах и по-късно, през 1730 г. от придворният градинар Франц Антон Данрайтер. Великолепни мраморни вази и статуи на богове украсяват градините, в центъра се намира басейн, ограден от голяма група митологични фигури, които символизират четирите елемента. В Оранжерията се намира Бароковият музей, който представя ескизи на големи европейски майстори на барока. Един малък театър, построен през 1717 г., и Градината на Джуджетата, с гротескни статуи на джуджета, съставляват другите забележителности. Красива статуя на Пегас, издигнал се на задните си копита върху скалата, украсява фонтана пред замъка. Градините на двореца Мирабел, представляващи изящно бароково творение на градинарското изкуство, предизвикват истинско възхищение и те зареждат с прекрасно настроение. Те се преустройват според сезона и са винаги в перфектен вид. Цветята се сменят през нощта, когато няма посетители, подреждат се направо със саксиите в земята. Историята на двореца Мирабел и неговите градини се разказва вече четири века като приказка за любовта.

Принцът-архиепископ Волф Дитрих фон Райтенау, построил през 1606 г. този прекрасен дворец за своята любима Саломе Алт, на чието име е бил кръстен в началото - Дворец Алтенау. За нея и техните 15 деца той успял да издейства пред Кайзера благородническа легитимност и те започнали да се наричат "Алт фон Алтенау". Саломе Алт произхождала от уважавано залцбургско семейство на търговец, била е 22 години любовница или тайна съпруга на Волф Дитрих, не се е занимавала с политика, чувствала се е щастлива в своето любовно гнездо, в което принцът-архиепископ е намирал успокоение от натовареното и изнервено ежедневие. Кратко е било щастието в новия дворец. Волф Дитрих е бил високообразован, притежавал е остър ум, но сприхав и непредсказуем. Той интерпретирал философския идеал на Макиавели за суверенитета на ренесансовия владетел в крайно абсолютистичен смисъл. Заради това, както и отдалечаването му от католическата лига, противопоставянето му на баварските херцози и най-вече на Максимилиан Баварски, споровете за цената на солта и конфликтите за независимото от кайзера княжество Берхтесгаден, през октомври, 1611 г. в Залцбург нахлули баварските войски. Волф Дитрих бил заловен и хвърлен в подземията на крепостта Хоенверфен от своя наследник и племеник Маркус Ситикус. Повече не се видяли със Саломе. На стените на килията си (разрушена при пожар в 1931 г.) той изписал следните думи: “Много неправда има в този свят - прави добро и очаквай лошо. Това ме погълна. Правех добро и бях..." - мисълта му е недовършена. По-късно бил преместен в Хоензалцбург, където останал до края на живота си (†1617). Маркус Ситикус отнел благородническото звание на Саломе Алт и я прогонил заедно с децата от двореца, чието име променил на Мирабел (от италиански "чудно хубаво"). Искал е да унищожи изцяло спомена за предишните му обитатели. Саломе Алт се преместила да живее във Велс, носила е само траурни дрехи и е доживяла до 95 години, със спомените за своя "любим и добър мъж". Пет от децата й починали в ранна възраст, двама от синовете й станали монаси, други двама се оженили. Със смъртта на Саломе родът Алт фон Алтенау се заличил, тъй като никой от внуците й, носещи това име, не я е надживял. Единствен наследник останала нейната сестра.

Замъкът и градините Мирабел

Бароковият дворец не е отворен за посетители, тъй като в него се помещава Кметството, но приказката за любовта не е отшумяла. Не случайно е поставена статуята на Парис и Елена, които напомнят за забранената любов. Мраморната стълба с ангелите и статуите в нишите отвежда към Мраморната зала, считана за най-красивата сватбена зала в света. Много влюбени идват тук от цял свят, за да се венчаят. От градините се открива прекрасна гледка към града и крепостта Хоензалцбург. Излязохме на “Мирабелплац" и погледът ни отдалеч беше привлечен от красивата "Драйфалтихкайтскирхе" (църквата "Св. Троица"). Направихме снимки, разгледахме интериора и по “Драйфалтихкайтсгасе" отново се върнахме на “Платцл". Седнахме отвън в кафето, точно срещу “Линцергасе", поръчахме си някакъв вкусен десерт и еспресо, мъжът ми зачете вестника, а аз потънах в обичайното си съзерцателно настроение, гледайки живите картини около мен. Мястото беше много оживено и ако човек е наблюдателен, може да улови незабравими мигове, които да го съпътстват цял живот. Аз никога няма да забравя двойката млади хора, които минаха точно покрай нас, засмени и прегърнати... стори ми се, че са много влюбени. Двамата бяха високи и хубави, но съдбата беше белязала момичето с един недъг - много къси ръчички, някъде до лакътя на нормалните ръце. Това обаче не беше пречка за любовта им. Пресякохме Градския мост над Залцах (Солената река) и се потопихме в познатата ни атмосфера на приказния Залцбург (Замък от сол)! Минахме отново по старите маршрути, направихме много снимки, докато накрая дъждът ни подгони и ние се приютихме под големите аркади на Катедралата. Когато поутихна, тръгнахме обратно към “Линцергасе", но не издържахме на изкушението и се изкачихме до Манастира на капуцините. Разгледахме също руините от крепости и бастиони, останали от укреплението на града при архиепископ Парис Лодрон, откъдето се открива великолепен изглед към града. После продължихме по пътя "Стефан Цвайг", по който се отиваше високо горе на Капуцинерберг, където е била къщата на писателя, която съществува и до днес. Тук е живял Стефан Цвайг, преди да напусне Залцбург след възхода на "кафявата чума" и по-късно, от отчаяние заради гибелта на европейската култура, се самоубива заедно с втората си съпруга в Бразилия. В чест на писателя е учредена през 1992 г. литературната награда "Стефан Цвайг" в Залцбург.

Не успяхме да се изкачим до върха, времето изведнъж пак се смрачи и леко запръска, та побързахме да слезем надолу, преди да е заваляло. Освен това вече се смрачаваше, цял ден бяхме на крака, но останахме доволни, че успяхме да завършим обещаната си залцбургска разходка. Вечерта приключи в един уютен ресторант на “Линцергасе", след което се прибрахме в хотела. Дълго гледахме през прозореца светлините на нощния Залцбург, който наистина беше "перла в короната на Европа"!

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.02.2014, № 2 (171)