ГЛАВА 7. НАЙ-ДИВНАТА НОЩ

Таня Шелхорн

web | Най-дивната нощ

Да летиш със светлината беше нещо невероятно! Но да отпътуваш назад във времето, понесен от безплътните ангелски криле, беше наистина неописуемо! Космическият кораб се движеше по една огромна фльонга през изкривеното пространство и време, която оставяше своята плътна следа върху компютърния екран. Любопитните пътешественици можеха да наблюдават вечния поток от време, който сега се движеше назад, и собственото си присъствие в него.

Всички помнеха прекрасно първата лекция на Професора, когато той нагледно представи Времето като релсов път, по който се движеха малките локомотивчета. Те пътуваха уверено напред, но извитите дебели стрелки, които лежаха при завоите, току променяха посоката на движението. Още тогава разбраха, че Времето се движи и напред, и назад, а освен това има и разнообразни форми!

Но откровеното признание на господин Професора, че много от тези неща са невидими и опасни за хората, а за тях, Куклите, са напълно възможни, беше най-удивителното нещо, което чуха за себе си. Не вярваха на ушите си, че ще дойде ден, когато ще се возят на светлината и ще могат да пътуват във времето. Ето, че приказката беше станала действителност или, както казваше Професора: историите на въображаемото време и историите на реалното време постоянно разменят местата си!

След множество извивки и меки дипли, огромната фльонга се завъртя навътре и плавно се издигна нагоре. Сребристосивият космически кораб кацна на върха и небесносинята топчеста дръжка се завъртя над заобления капак. Всички се спогледаха учудено: нима пътуването във времето е толкова кратко? Но учудването им прерасна в изумление, когато Хари отбеляза времетраенето на техния полет: бяха пристигнали петнайсет минути по-рано от часа на стартирането!

Сега по цялата завъртяна форма, наречена "Пространство и Време", се появиха отраженията на техния космически кораб. От самото начало на фльонгата до нейния край, той се провираше през една дълга и тънка като червей дупка.

- Излиза, че сме пристигнали до желаната точка на отминалото време, преди още да потеглим към нея! - красноречиво сочеше Хари отбелязаните часове върху командното табло.

- Тайната се крие в изкривената форма на времето и пространството! - побърза с коментара си Берта, мъчейки се да си припомни още подробности от първата лекция на Професора.

- Възможността, предизвикваща подобна ситуация, би могла да бъде тази червейоподобна дупка! - репликира я Мери Лу, от което Мануел изпадна във възторг.

- Това е само един хипотетичен извод, който подлежи на доказване! - снизходително се усмихна Ерта и погледна към мистър Талиман.

- Безсъмнено - съгласи се той веднага.

- Но все пак, вижте как тази тръба обединява различни места от пространството и времето! - сподели Люсиен и се обърна към Сузана. Както винаги, тя последна вземаше отношение по въпроса и нейните доводи бяха толкова разумни.

- Ако проследим внимателно пътя на нашия кораб, виждаме, че влизайки в единия край на дългата, подобна на червей тръба, в същото време или дори по-рано, излиза от другия край, но в едно напълно различно място. И въпреки това той е пътувал във времето!

- Невероятно! - възхитено прошепна Розата.

Вълчан и Лапен кимнаха в съгласие, понеже наистина нямаше какво повече да добавят.

- Браво! Браво! Браво! - разнесе се добродушният глас на д-р Кристиан, който беше слушал с внимание този разпален диалог. - Ако хората знаеха за съществуването на тези "червейоподобни дупки" - позасмя се той на находчивия епитет, - биха могли да разрешат доста свои проблеми. Например: сутринта да потеглят за другата страна на Млечния път и навреме да се завърнат за вечеря!

Всички се разсмяха весело, понеже знаеха, че за пресичането на Млечния път с един космически кораб, са необходими повече от десет хиляди години.

- Господин Професора може да бъде наистина доволен от вас! - с много обич изрече д-р Кристиан и тихо добави: - Време е да влезем в отминалото време!

Целият компютърен екран се изпълни с ярка светлина, която прониза стените на корабната кабина, и лек полъх докосна лицата им като милувка. Видяха, че се намират под открито небе, обгърнати от звездните лъчи. Сред тях се усмихваше красивият Юноша и плавно размахваше своите безплътни криле.

* * *

Въздухът наоколо сякаш беше замрял. Небето беше неподвижно и тихо. Птичките, които летяха в него, сега се бяха спрели на едно място, с разперени криле и отворени човки. Облаците, превъплътили се в чудновати форми, не помръдваха от местата си. Луната беше изпълнила целия си кръг със светлина и гледаше в захлас.

Животът на Земята също беше преустановил нормалния си ход и всичко изглеждаше застинало, като в неподвижен филмов кадър. Нагазилите в реката за водопой кози стояха с наведени глави и отворени уста, но не пиеха вода. Пъстроцветни рибки с кръгли очи гледаха към тях, замрели сред вълничките. Реката също се беше спряла на място и леко бълбукаше от напрежение.

В тази декемврийска нощ повечето хора спяха, но тези от тях, които бяха будни, приличаха на окаменели. В хлебарницата хлебарите нито месеха, нито пък правеха самуни, а стояха с неподвижни ръце над тестото, загледани нагоре. Овчарите, които бяха изкарали стадото на паша, видяха, че овцете спряха да се движат, вдигнаха ръце да ги подкарат с гегата, но ръцете им застинаха във въздуха.

Един угрижен старец излезе от пещерата под каменистия планински склон и тръгна към източните порти на градеца. В същото време видя да слиза от планината една баба и зарадван се спусна към нея. Започна да я моли да го придружи, но когато двамата се спряха пред пещерата, светъл облак изпълни нейното пространство. Понечиха да влязат, но облакът изчезна внезапно и блесна друга светлина, която ги ослепи. После светлината бавно се разсея и тогава можаха да влязат в пещерата.

С радостно изумление видяха, че преблажената и свята Дева Мария е станала майка. Праведният Йосиф пръв се преклони пред нея и застина в благоговейно безмълвие. А бабата взе Детето в ръце, пови Го в пелени и започна да Го милва и да Му се радва, защото Детето беше прекрасно!

Щом прамайка Ева излезе навън, веднага срещна една жена, която се казваше Саломия, и побърза да й съобщи радостната вест. Двете видяха как една огромна звезда изгря над пещерата и блясъкът й разпръсна нощния мрак. Животът на Земята отново поде нормалния си ход.

В този миг Ангел Господен се яви на пастирите и им съобщи голяма радост за всички човеци: че тази нощ се е родил в града Давидов Спасител, Който е Господ Христос, и Когото ще намерят в яслите.

Веднага след това многобройно войнство небесни ангели запя: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!"

Поразително зрелище! Всички небожители се явиха и ликуваха, защото пространното небе не можеше да побере възторга им от станалото. Те бяха видели как Бог слиза от Небето и става Човек!

Успокоени от думите на Ангела, четиримата пастири отидоха във Витлеемската пещера, за да видят какво е станало. Пред очите им се откри необичайна гледка: сама родилка и повито в пелени Детенце, положено в яслите. Смирено коленичиха и му се поклониха. Сред огряната като ден нощ заобиколеното от бедност и скромност Божествено Дете в яслите им се видя още по-скъпо и свято.

Щастливите пастири се поклониха още веднъж на Богомладенеца и пречистата Му Майка и се върнаха при стадата си, като непрестанно разказваха за дивните чудеса, станали през тая свята нощ.

В това време Ангел вестител беше пратен в Персия и се яви там като голяма ярка звезда. По силния си блясък тя приличаше на слънце. В тая страна се празнуваше големият местен празник на огъня и звездите. Изведнъж много силна светлина се разля над главите им и всички излязоха да видят какво става и се наслаждаваха на гледката. Царете попитаха жреците какъв е този знак, а те им отговориха, че се е родил Царят на царете.

Тогава тримата престолонаследни князе - синове на царя на Персия, облякоха най-скъпите си дрехи, сложиха си короните на главите и с богати дарове в ръце напуснаха страната си. И Ангелът, който беше изгрял като звезда, ги доведе в Йерусалим.

От тая гледка много се развълнуваха людете и съобщиха за това на цар Ирод. Той се разтрепери от страх, но ласкаво каза: "Идете се осведомете за Него и, като Го намерите, елате да ми кажете, та и аз да ида да Му се поклоня". И взе в сърцето си порочно решение да убие Детето и да погуби персийските князе.

След като свършиха посещението си при Ирод, източните мъдреци тръгнаха отново след Звездата, която се спря над една пещера. Тогава измени вида си и стана като голям светъл стълб, който се спусна до земята. Те влязоха в пещерата и завариха Мария, Йосиф и Младенеца, Който лежеше в яслите. Поклониха Му се и поднесоха своите дарове: злато, ливан и смирна.

Мария нямаше с какво да им се отблагодари и, като взе една от пелените на Иисуса, им я даде като скромен дар. Те я поеха в ръцете си с вяра и благоговение.

Ангел-пазителят, във вид на звезда, ги отведе обратно в страната им. Цяла Персия се зарадва на завръщането им и се удивляваше. А те показаха пелената, която им беше дала Майката Божия.

И понеже огънят до тях гореше силно, решиха да разкрият чудото наяве: хвърлиха в него божествената пелена. И тя стана като огън. А после, когато огънят угасна, извадиха пелената, бяла като сняг и по-здрава от преди. Целуваха я, туряха я на очите си и казваха: "Наистина без всяко съмнение това е дреха на Бога на боговете, защото огънят на нашите богове не можа да я подпали и изгори". И те запазиха тази пелена с вяра и голяма почит.

* * *

В светата нощ, през която във Витлеем се роди Спасителят на света, се радваха не само човеците, но и цялата природа. Полските цветя и дърветата се покланяха до земята и радостно шумоляха с листата си. Всички искаха да видят Младенеца Иисус, Който лежеше в яслите, пазен от Ангели.

Точно пред пещерата растяха три дървета, които огъваха клоните си към нея, сякаш се опитваха да влязат. Куклите изведнъж се озоваха сред тях и с трепет се заслушаха в леките им и променливи гласове.

- Да се поклоним на Младенеца и да Му поднесем нашите дарове - нетърпеливо разговаряха помежду си величествената палма и високата клонеста маслина.

- Вземете и мен с вас - тихо помоли елхата.

Двете горди дървета я изгледаха презрително и отвърнаха:

- Какъв дар можеш да принесеш на Младенеца? Ти имаш само остри игли и дори сълзите ти са воняща смола!

Бедната елха смутено замълча и само плахо погледна към яслите, където спеше прекрасният Младенец, обкръжен от златосияйна светлина.

Красивата палма спусна в нозете Му един разкошен палмов лист, а маслината изпълни цялата пещера с благоуханието на своето благовонно масло.

И ето, събуди се малкият Иисус, видя трите дървета и радостно им се усмихна. После протегна ръчичките Си към скромната и свенлива елха и тя, радостна и щастлива, наведе зеленото си стебло в смирен поклон.

А един от Ангелите нежно каза:

- Нека това ти бъде за награда, мило зелено дърво! От днес ти си призвано да прославяш празника на Христовото Рождество с твоето вечно зелено облекло!

Развълнуваните Кукли заобиколиха елхата и с много обич погалиха нейните остри листенца. От тях се отрониха малки смолисти сълзички, които заблестяха като звездички по зелените клонки.

Изведнъж светлината в пещерата угасна и Куклите с почуда надникнаха в нея. Младенецът не беше вече в яслите. Всички се спогледаха смутено и наведоха тъжно глави. Но техният Ангел-пътеводител отново ги взе в прегръдките си и те полетяха напред във времето.

Подигран от мъдреците, които не се върнаха да му обадят за Младенеца, в яда си жестокият Ирод издаде чудовищна заповед: да бъдат избити всички младенци във Витлеемските предели. Кой би могъл да опише това ужасно бедствие в неговите подробности и видове?

Но колкото и да беше голяма властта и необуздан гнева на Ирода, той не постигна желаната цел, защото Ангел Господен вече беше отвел Младенеца далеч от тук.

* * *

Скрит в лъчите на Ангела-звезда, космическият кораб и неговият екипаж следваха отдалече пътуващото през пустинята свето семейство. Труден и изпълнен с опасности беше техният път. Куклите преживяваха с вълнение многобройните им приключения, на които станаха неволни свидетели.

Когато уморените пътници достигнаха до една пещера и пожелаха да си починат, множество отровни змии изпълзяха отвсякъде и засъскаха зловещо. Тогава Иисус, като слезе от скута на Майка Си, насочи се към змиите и те се укротиха и отдалечиха.

През първия ден Мария видя леопарди и лъвове да се приближават към тях и изпадна в голям страх. Но Детето Иисус като я гледаше така изплашена, с грейнало от радост лице, й рече: "Не бой се Майко, защото те се доближават около тебе не да ти пакостят, ами да ти послужат!"И дивите животни сведоха глави и ги следваха навсякъде в пустинята.

На друго едно усойно място пък ги нападнаха разбойници и искаха да им вземат каквото имат. Но един от тях, като видя Младенеца, рече: "Сам Бог да беше станал човек, нямаше да е тъй красив като това детенце" и не позволи на останалите да им пакостят.

След три дни път в пустинята Мария се беше много уморила и като видя една финикова палма, седна да си почине под нейната сянка. Погледна към върха на палмата, отрупана с плод, и много й се дощя да разкваси устата си с някоя фурма. Тогава малкият Иисус, Който спокойно си седеше в скута на Майка Си, каза на палмата: "Наведи се, палмичко, да си откъсне Майка Ми от сладките ти плодове!"

Палмата наведе върха си до коленете на Мария, за да си наберат всички колкото им се яде, и не се изправяше, докато не получи отново заповед от Иисуса: "Изправи се, палмичко, и размести корените си, та да бликне вода от скрития в земята извор". И хора, и животни утолиха жаждата си.

На следния ден, преди да отпътуват, Иисус се обърна към палмата и й рече: "Палмичко, давам ти право ангелите да отнесат едно клонче от тебе и да го посадят в рая. И на всеки, който победи в някаква борба или състезание, да му се дава палмово клонче за награда." И Ангел Господен веднага се появи до дървото, откъсна от него едно клонче и литна към рая.

Дългият път им дотегна и Йосиф мислеше да свърне край морето. Тогава Иисус протегна ръчички и скъси пътя така, че което имаше да се върви трийсет дни, го изминаха за един ден.

Най-после навлязоха в Египетската земя и седнаха под едно огромно дърво да си починат. То веднага наведе клоните си и остана в това положение над уморените пътници. Близо до него бликна извор с чиста сладка вода и Божията Майка пи от нея. Водата и листата на дървото придобиха такава целебна сила, че изцеряваха всякакви болести.

Радостни и ликуващи, светите пътници се приближиха до египетския град Сотинен и понеже не познаваха никого, който би могъл да ги приюти, влязоха в храма. И стана тъй, че с влизането на Дева Мария и Младенеца всички идоли изпопадаха на земята и се изпонатрошиха на парчета.

Веднага обадиха на управителя на града, Афродитус, който пристигна с голяма войска. Но като влезе в храма и видя съборените идоли, той се приближи до Мария и се поклони на Младенеца, Когото тя държеше в ръцете си.

"Ако този Младенец не беше Бог над всички богове, нашите богове не биха се сгромолясали пред Него!" и с това призна, че Той е и техен Бог.

* * *

След смъртта на Ирод, който умря безславно и мъчително, Ангел Господен се яви насън на Йосиф и му заповяда да се върне с Младенеца и Майка Му в земята Израилева.

В Назарет, незабелязано за широкия свят, протичаха дните на светото семейство след връщането им от Египет. Животът на преблагословената Дева Мария се заниза, както и преди, със същото смирение и благочестие. Трудно е да се проникне в нейните мисли и чувства, тъй като по това време се знае, че макар и обикновен човек, е вече Майка на въплътения Бог... Действителност, която надхвърля всяка мечта!

Иисус беше на шест години, когато Майка Му Го прати със стомната да налее вода. Той отиде, напълни я, но тя изведнъж се търкулна и се счупи. Тогава простря дрешката Си на земята, събра в нея водата и я занесе на Майка Си. После се качи на покрива на къщата и започна да си играе.

В това време от небето се спусна една сребриста летателна машина, която кръжеше над Него, но не се решаваше да кацне. Тогава Иисус улови един слънчев лъч и като седна отгоре му, с лекота се плъзна към необичайния пришълец. От малките прозорчета Го гледаха учудените лица на живите Кукли, дошли от бъдещето!

Иисус им се усмихна и ги подкани да Го последват. Небесносинята топчеста дръжка се завъртя и заобленият капак веднага се отвори. През него излязоха любознателните пътешественици и без колебание последваха чудното Дете. Един след друг се плъзнаха по слънчевия лъч и се озоваха до малката рекичка.

Иисус събра чисти клонки, взе кал и мигом направи дванайсет птиченца. Плесна с ръце и каза на птиченцата: "Литнете на воля и помнете Мене Живия". И птиченцата веднага оживяха и литнаха нагоре, а песента им се носеше в простора.

Всички Го гледаха удивено и дума не продумваха. А и какво ли можеха да кажат, когато чувстваха, че Небето и Земята непрестанно разменяха местата си.

Иисус ги заведе в Своята розова градинка и им предложи да си направят розови венчета за спомен от Него. Но стана така, че без да се усетят, обраха всички рози. Смутените Кукли погледнаха виновно към Детето и плахо попитаха, от що ще свие за Себе Си венец?

"Забравихте, вий, тръните!" - отвърна им Иисуса и си направи венец от голи розови клонки. Бодлите разраниха челото Му и вместо рози, капки кръв венчаха красивия Му лик.

* * *

Никой не разбра как се озоваха отново в космическия кораб и се върнаха в настоящето. Наоколо цареше пълна тишина. Всички се бяха вглъбили в мислите си и за кой ли път изживяваха необикновеното си пътешествие във Времето!

- Браво на всички вас! - дочуха гласа на д-р Кристиан и трепнаха като в просъница. - Вие изпълнихте желанието на Дарина и вашите приказки за Звездите и Най-дивната нощ ще я зарадват безкрайно!

Куклите премигваха учудено и не можеха да кажат нищо от вълнение. Д-р Кристиан ги гледаше усмихнат и леко кимна с глава. Екранът мигом потъна в дълбочина и те видяха познатата стая и своите собствени фигури в нея. Дарина се беше сгушила между тях и не помръдваше, впила поглед в голямото огледало на отсрещната стена. В него се отразяваше цялата картина, осветена от меката ултравиолетова светлина.

- Както вие сте с нея непрекъснато на земята, така и тя ви следва навсякъде в небето - прошепна невидимият глас. - Връзката между вас е неразлъчна!

До Дарина бавно изплува безплътната фигура на нейния Ангел-пазител и разпери крилете си над главата й. Погледът му прониза цялото пространство и помилва с много нежност застиналите пред екрана Кукли.

- Вашите приказки са чудесни! - похвали ги той. - Те ще зарадват и много други хора!

Прекрасният Юноша се наклони леко напред и мигом влезе в корабната кабина. Сега държеше в обятията си Стария замък и двамата нарисувани герои от Портрета.

- Много скоро вашият татко Ив ще дойде на Небето... - усмихна им се той, - но сега трябва да се върнете при него, защото ви очаква!

От екрана зазвънтяха весели звънчета, влезли в сърчицата на малките кукли-кукерчета. Те се люлееха под металната рамка и техните чисти гласчета преливаха в една нежна коледна мелодия. До тях седеше белокосият Актьор, потънал в съзерцание, с притворени очи и усмивка на лицето. Изглеждаше толкова щастлив!

Всички го гледаха с много обич и безмълвно нашепваха името му.

Стария замък желаеше да се прибере отново при своята каменна постройка, защото знаеше, че без него тя е студена и тъжна. Беше изживял толкова много приключения, които щяха да го вълнуват дълго занапред.

- Време е и аз да си замина... - въздъхна д-р Кристиан.

- Мили д-р Кристиан...! - спонтанно извикаха Куклите. - Мили д-р Кристиан!

- Не се натъжавайте - гледаше ги благо техният покровител, - ние много скоро пак ще се срещнем! А дотогава ще имате други задачи, с които ще се справите отлично. Чакат ви и много изненади!

Д-р Кристиан задържа погледа си върху всеки един от своята Компания и преди да потъне в Небитието, изрече с много обич:

- Отсега нататък винаги ще бъдем заедно в Коледната нощ и ще разказваме вашата приказка!

- И аз ще бъда винаги до вас! - разпери крилата си небесният Ангел и се обгърна със звездна светлина. Нежните музикални звуци, които изпълваха писмото на Дарина, се разнесоха отново и полетяха към светлините на града.

Куклите гледаха тъжно след отдалечаващата се Звезда, докато тя се превърна в малка точица и изчезна в синевата.

Изведнъж чуруликащи птичи песни огласиха корабната кабина и въздухът се изпълни с благоуханието на рози. Пред тях се отвори познатата им дълга и тънка тръба и птичите гласове полетяха навътре. Розовите венчета се търкулнаха от главите им и като златосияйни ореоли се завъртяха пред тясното отвърстие. То се разшири във формата на фуния и Куклите се вмъкнаха през нея. В същото време розовите венчета оформиха и в другия край на тръбичката същата фуния, през която излязоха навън.

Щом стъпиха върху огледалната повърхност, дрехите им заблестяха под ултравиолетовата светлина, насочена към тях. С широко отворени очи се вгледаха през нейните лъчи и видяха пред себе си Дарина.

Седнала на пода върху белия килим, тя не отделяше поглед от голямото огледало, в което очакваше да се появят нейните скъпи пътешественици, и притискаше с радост сърцето си, огряно от звездата на Христовата любов!

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2007
Таня Шелхорн. Най-дивната нощ. Варна: LiterNet, 2007.