НЕЗАБРАВИМИЯТ ИВАН СИВИНОВ
(1924-2005)

Таня Шелхорн

web

Иван Сивинов

Споменът за него е толкова жив, че всеки път, когато съм в Пловдив, очаквам да го видя! Дори понякога ми се иска да му позвъня по телефона, номерът тъй си стои съхранен в моето тефтерче. Отида ли в Кукления театър, все ми се струва, че дочувам гласа му и крадешком поглеждам към пейката в двора. Там се снимахме за последен път. Беше облечен в елегантен раиран костюм, който много му отиваше. Разбрах, че с него е отлетял при звездите. Беше естет и джентълмен.

Няма пловдивчанин, който да не познава или да не е чувал за Иван Сивинов. Наричаха го Рицаря на куклите, Доайена или просто Сивата. Влюбен в живота и всичко красиво, с очарователна усмивка и несекващо чувство за хумор, той беше душата на всяка артистична компания. С него можеше да се разговаря на различни теми и никога да не ти бъде скучно. Свиреше на няколко инструмента и пееше прекрасно. Пишеше стихове и пиеси за деца. Разказваше увлекателни истории и вицове с много настроение. Обичаше Кукления театър и му посвети над 50 години от живота си.

По повод 80-годишния му юбилей заслужено беше удостоен със званието “Почетен гражданин на Пловдив”. Не присъствах на този негов празник, но можех да си го представя. Сивинов развълнувано изрекъл следните думи:

Не мога да преценя какво съм дал, нито какво съм направил в живота си и с какво съм бил полезен, но съм сигурен, че не съм живял напразно. Не съм бил гладиатор. Не съм се борил за кой знае какви цели. Попаднах на мястото си. Живях скромно с девиза: като се хванеш с нещо, прави го с цялото си сърце, с всичко, което ти е дала природата.

Спомням си един друг негов творчески миг, когато беше удостоен със званието “Заслужил артист”. Беше радостен и тъжен. В този следобед той ме посети и ми донесе подарък - един красив пепелник от Полския център. Пушеше много, а аз все нямах пепелник вкъщи. Мисля, че бях единствената непушачка в театъра.

Зарадвах се на подаръка, но му казах, че в днешния ден би било редно, аз да му подаря нещо, но не бях се сетила, нито пък предполагах, че ще ме изненада с такава визита. Той помоли да направя кафе и просто да си поприказваме. В очите му, които винаги бяха засмени, сега се криеше някаква тъга.

Добре, че имах уиски, та го почерпих подобаващо за званието. Той започна да разказва за театъра. От началото. Слушах го с трепет, не знаех нищо за този период от живота му. Гласът му стана някак приглушен, когато сподели за заболяването си от туберкулоза, поради което се е наложило да напусне театъра. Някои негови колеги са настоявали за това, под предлог, че болестта е заразна и могат да я прихванат. Убийствен момент за артиста. Видях сълзи в очите му.

Мълчах и слушах. Разбирах причината за неговото посещение. Точно в тоя ден, той имаше нужда да сподели изстраданото свое щастие на творец. Иначе болката не можеше да утихне. А най-добрият събеседник в случая се оказах аз, може би, защото умеех да го слушам. Никога няма да забравя този следобед.

Заради подаръка от Сивата започнах да паля понякога цигара-две и това ми доставяше удоволствие. И досега не съм се разделила с този “малък каприз”, но вече влагам друго чувство. Пепелникът винаги ме чака у дома в Пловдив.

На гости у Иван и Ваня Сивинови

Много спомени имам от прекрасния колега Иван Сивинов и неговото семейство - всички до един кукленици. Често се връщам в мислите си към тях, всичко сякаш беше вчера! Гостувах им с радост, дори понякога оставах да спя у тях. Споделях стаята на Сивина, по-малката му дъщеря. Дълго си шушнехме двете в тъмното, преди да заспим.

Сивина беше очарователно дете, наследило целия талант на родителите си. За моята първа заплата в Пловдивския куклен театър, единствено тя се беше сетила да ме поздрави с един чудесен подарък - красив хербарий, изобразяващ две куклички, изработен от самата нея. Беше го надписала с цялата си детска чистота и обич. Съхранила съм този скъп спомен в албума с моите Кукли.

Тогава и Сивата, трогнат от жеста на дъщеря си, ми направи един импровизиран подарък - на картонения капак от кутията с бомбони съчини едно стихотворение, посвети ми го и се подписа с артистичното си име: Ив Сив Див!

По-късно, с това име, той стана герой в моята книга “Най-дивната нощ” (Шелхорн 2007), която е посветена на него. Трудно е да се пише за Иван Сивинов, колкото и добре да го познава човек. Да се разказват случки и преживелици от живота му, е едно, но да се пресъздаде образ, близък до неговия - друго. Дълго гледах снимките му, подредени върху бюрото, и безмълвно го молех да ми помага. Понякога ми се струваше, че много умело ме провокира, гледайки ме изпитателно и строго. Четях на глас написаното и го питах, харесва ли му? Той, разбира се, мълчеше, но аз усещах, че не е това, което трябва да бъде. Веднъж през сълзи му заявих, че не мога да се справя и вдигнах поглед към снимките. Срещнах неговите засмяни очи от снимката с раирания костюм. Направо изтръпнах - гледаше ме като жив и сякаш искаше да ми каже: Това е!

Разбрах, че най-после беше доволен. Всичко изглеждаше като вълшебна приказка!

Премиерата на "Дарина" в Куклен театър Пловдив

Стимул да пиша за Иван Сивинов ми даваше и неговото ласкаво изказване за моите книги. Той присъства на премиерата на “Дарина”, която моите колеги организираха в Кукления театър в Пловдив. Беше прекрасна артистична вечер. Незабравима за мен.

Когато Сивата излезе пред публиката, се дочу развълнуван шепот: Доайенът! Доайенът! В очите на мнозина имаше сълзи.

На следващата премиера на моята книга “Д-р Кристиан и неговата компания”, той не можа да дойде в театъра. Много ми беше тъжно, но разбирах, че му е невъзможно да присъства. Въпреки влошеното си здравословно състояние, беше любопитен да узнае съдържанието и на тази книга. Не виждаше добре и Ваня му четеше моите истории. Пак ме похвали и зная, че комплиментите му бяха искрени.

Последните ни срещи бяха малко тъжни, но въпреки страданието си, той не падаше духом и никога не губеше чувството си за хумор. Дори и тогава, когато открито заявяваше, че желае да си замине от този свят. Не можеше да живее без театъра, а нямаше повече сили за него.

По-късно разбрах, че си е заминал точно тогава, когато аз започнах да пиша “Най-дивната нощ” и си мислех постоянно за него. Някак странно усещах присъствието му върху образите от снимките. Този етап от моята творческа работа остави в сърцето ми вълнуващи преживявания.

Страхотен беше Иван Сивинов, невероятен актьор и незабравим колега и приятел! Не съм срещала друг кукленик с такова излъчване и чар, зная, че няма и да срещна подобен на него. Той просто беше магнетичен.

Трупа СИВИНА и спектакълът МЕТАМОРФОЗИ ще останат в историята не само на българския, но и на световния куклен театър!

Портрет на Иван Сивинов от художника Димитър Киров

Мислила съм, какъв екранен образ би се получил от пресъздаването на Ив Сив Див, стига да има кой да го изиграе. Жалко, че това не се случи, когато Сивата беше жив и се отдаваше със сърце и душа на своите кукли.

Не можех да се примиря с мисълта, че един актьор, като Иван Сивинов, може да бъде забравен. Но за съжаление така се случва нерядко в живота. А понякога е нужно толкова малко, за да почетеш паметта на своя колега и приятел.

Подбрах един текст от образа на Ив Сив Див и го изпратих на Лилия Борисова, безспорен майстор в правенето на клипове. Разказах накратко за моя незабравим колега и желанието, да направим един малък жест заради неговата памет. Получих радостен отговор: “Ще се постарая за този актьор да си спомнят всички, които са го познавали. Една харизматична личност не може да изчезне ей така, без следа!”

Клипът стана чудесен. Вълшебникът Ив Сив Див отново оживя сред нас! (Борисова 2011).

Не мога да се сбогувам със Сивата, неговият образ е постоянно в мислите ми. За мен той е жив на небето и неуморно продължава да твори в своя звезден театър!

Една от тайните на кукловода е неговата жива фантазия, с която вдъхва живот на всичко около себе си. Куклите са неговите истински партньори, а техните възможности са неограничени. За тях не съществуват време и пространство.

Моите Кукли заминаха на междузвездно пътешествие, но всеки миг, в който пожелая да ги видя, те са отново при мен и ми разказват вълшебните си приключения. Изживяването е невероятно! Зная, че един ден ще ме вземат в своето чудно пътешествие и всички заедно ще посетим нашия незабравим приятел Ив Сив Див!

БИБЛИОГРАФИЯ

Борисова 2011: Борисова, Лилия. Iv Siv Div - Ив Сив Див (клип). Текст: Таня Шелхорн. // YouTube, 23.02.2011 <http://www.youtube.com/watch?v=b-6Qqqf6zDU> (25.08.2011).

Шелхорн 2007: Шелхорн, Таня. Най-дивната нощ. Варна: LiterNet, 2007 <https://liternet.bg/publish14/t_shelhorn/naj/index.html> (25.08.2011).

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2011, № 8 (141)