Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Д-р Кристиан и неговата компания

Глава пета
СРЕД ХОРАТА

Таня Шелхорн

web

НАКАЗАНАТА ДЪЛГА УЛИЦА

По същото време, когато Анмари и г-н Бернар си разказваха взаимно преживяните от тях чудеса, един елегантен млад мъж, придружен от своята “горила”, се разхождаха по Дългата улица със самодоволно изражение на лицата. По силата на неписани закони, те контролираха кипящия нощен живот и се чувстваха като абсолютни владетели в присвоената територия. Стоящите върху тротоара жрици на любовта им се усмихваха съблазнително от разстояние, а собствениците на всички барове и ресторанти им кимаха угоднически. Срещащите ги минувачи се отдръпваха почтително встрани или предпочитаха да свърнат в първата пресечка. Да, това бяха Марк и неговия бодигард Джо - господарите на Дългата улица!

Те вървяха важно по осветения тротоар и хищните им погледи кръстосваха проснатата напред улична площ и нейните ъгли. Пред витрината на италианския магазин за дамска мода стоеше едно цветнокожо момиче и гледаше изложените модели. Вероятно се беше унесло в собствените си мисли, защото изобщо не усети присъствието на стоящите встрани мъже. Чак когато тежката лапа на Джо се стовари върху слабите му плещи, то подскочи от изненада и се обърна с недоволно изражение на лицето. Но щом видя двамата сутеньори, затрепери като мишле, сграбчено от зловещите котешки нокти. Горката Уенди, как се случваше напоследък, че все попадаше под прицела на своя шеф! А и за беда, през последната седмица се занизаха доста неуспешни вечери, през които не успя да привлече към себе си нужния брой клиенти. Марк беше побеснял и я заплашваше с побой. Той смяташе, че тя го прави нарочно и гледа да се отърве от задълженията си. И сега, виждайки я захласната във витрината, никой не можеше да го убеди в противното.

Той пристъпи до смутената малка африканка, прегърна я галантно през кръста и, стискайки силно дясната й ръка, зашепна цинични заплахи. В същото време се усмихваше толкова чаровно, че всеки би го взел просто за един ухажьор. Грамадният Джо стоеше малко встрани и също се усмихваше непринудено, сякаш ставаше въпрос за някакво любовно обяснение между двамата млади хора. Заклещена в желязната прегръдка на грубия властелин, чаровната Уенди не смееше дори да изохка от пронизващата я болка. И когато от големите й бадемови очи потекоха сълзи, се случи нещо твърде необичайно, от което гордият Марк и всесилният Джо направо онемяха!

Изведнъж, незнайно откъде, между тях изскочи един странен тип и безцеремонно дръпна Марк за яката. Той залитна назад и се хвана за врата, като ужилен от оса. Джо се втурна светкавично към непознатия и го сграбчи за раменете, но какво беше учудването му, когато усети в ръцете си само бялото сако на ухиления мулат. Той се беше измъкнал като фокусник от дрехата и сега ги гледаше присмехулно с яркозелените си очи. В ръцете си държеше едно усмихнато бананче, което подскачаше от радост и се плезеше на двамата шокирани тирани.

- Еееооо! Е-е-е-ооо! - провикна се весело Хари и подхвърли закачливо Нани в прегръдките си. Зад къдрокосата му глава надникна Мануел и възседна ловко тила на своя приятел.

- Бала, бала, бала, ла бамба! - закриви муцунка малкото маймунче и също се оплези.

Това беше повече от допустимо и за господарите на Дългата улица стана ясно, че пред тях стои един фокусник, който се беше понапил и придобил излишна смелост. Якият бодигард се приближи, с цел да го попритисне мълчешком, но в момента, в който се накланяше към Хари, бялото сако скочи върху главата му и го заудря безмилостно с ръкавите си. Джо направо освирепя от тази неочаквана хватка и замахна наслуки в пространството. Но сакото продължаваше да го налага по главата, от което Мануел и Нани се заливаха от смях, а Хари гледаше нежно към плахата Уенди. Марк тръгна решително срещу нахалния фокусник, който вероятно беше нейният таен приятел, но едва направил крачка, се препъна в маратонките на Хари, които го настъпваха и ритаха по краката. В същото време, бялото сако продължаваше да се усуква върху главата на Джо и дългите подплатени ръкави нанасяха светкавични удари, а накрая завързаха и двете му ръце зад тила. Гледката беше наистина твърде комична и наоколо се насъбраха любопитни зяпачи.

Хари се възползва от наличието на доброволната публика и реши да покаже някои от любимите си фокуси. За тая цел подаде в ръцете на Уенди малката Нани, а Мануел, без да чака покана, скочи върху гърба на Марк и го задърпа за ушите. Той изгуби всякакъв контрол над изтънчените си нерви и се разкрещя като побеснял. Джо, напълно зашеметен от боксовите удари на развилнялото се сако, невиждайки нищо около себе си, се опита да ритне малкия нападател, но уцели хълбока на своя бос, което щеше да му струва доста скъпо. За да не се получи някоя неприятна рокада от ритници, Хари премина като вятър между двамата, оставяйки своя раиран панталон пред широкия разкрач на Джо. Главата му, понесена от блестящорозовата папийонка, се върна обратно до Уенди и Нани, а двете бели ръкавици прелетяха като малко птиченце покрай главите им. Те се разсмяха весело и публиката заръкопляска от възторг. Хари се поиздигна безтелесен нагоре и се провикна към всички:

- Еееооо! Е-е-е-ооо! - след което запя своята любима песен “Banana Boat Song”. Всички части на неговото тяло затанцуваха самостоятелно, като не изпускаха от обсега си пленените злосторници. Бялото сако, с широко разперени встрани ръкави, се въртеше около главата на Джо, от което направо му се завиваше свят. Но при всеки опит да се измъкне, получаваше един пестник по главата. Раираните панталони се кълчеха предизвикателно пред спънатия от маратонките Марк, но в даден момент от песента се съединяваха с тях и започваха да крачат важно около него. Мануел се шмугваше между краката му и предизвикателно го дразнеше, криейки се зад раираните панталони. Всякакви усилия от страна на Марк да го хване бяха напразни.

Цялата тълпа се заливаше от смях и пляскаше в ритъма на песента. После, увлечени от крачещите раирани панталони, се закривиха след тях около объркания тартор на Дългата улица, която пресвяткаше от срам. Главата на Хари се движеше комично между двете бели ръкавици, като имитираше ту костенурка, ту жираф, ту камилска птица, ту... кой знае какво! Всички започнаха да му подражават и под звуците на атрактивната музика се разигра едно небивало улично шоу, невиждано досега.

- Еееооо! Е-е-еооо! - за последен път се провикна Хари и всички танцуващи атрибути се завърнаха върху тялото му. Той пое малката Нани от ръцете на Уенди, а Мануел скочи като акробат от гърба на Марк върху неговия тил. Хари и малката му компания се поклониха на възторжената публика и пратиха три въздушни целувки на Уенди. Тя ги улови с шепи и ги поднесе до устните си, а те започнаха да махат за довиждане и бавно да се отдалечават.

Джо изведнъж се съвзе от преживения шок и се втурна към Хари със свити юмруци. Той отстъпи крачка назад и застана спокойно пред витрината. Без да се замисля повече, тежката “горила” замахна напред и по целия тротоар се разпиляха парчета от строшеното стъкло. Веднага се разнесоха пронизителните звуци на алармената инсталация и в същото време се дочу сирената на полицейската кола. Всички среднощни зрители мигом потънаха в страничните улички и пред строшената витрина останаха прашния и разчорлен Марк и изпоранения Джо. Те се спогледаха изумени - от фокусника и неговата свита нямаше и следа.

Полицейската кола спря на Дългата улица и униформените служители на реда сложиха белезници на двамата нарушители. Толкова пъти бяха престъпвали закона и винаги успяваха да се измъкнат с хитрините си. Сега се бяха провалили като жалки улични побойници или малолетни хулигани. Марк и Джо се опитаха да обяснят нелепата случка, но от всичко това се заплетоха още повече и изпаднаха в съвсем глупаво положение. Преди да влязат в полицейската кола, погледнаха към отсрещните прозорци, които бяха декорирани с палми и други изрисувани фигури. Видяха между тях черният фокусник с бананчето и малкото маймунче. Развикаха се като полудели и ги сочеха с пръсти. Полицаите се обърнаха към светещите прозорци на нощния бар, но освен изрисуваните фигури на един мулат, танцуващо бананче и едно малко маймунче, нищо друго не видяха. Изгледаха със съжаление разпенените от гняв мъже, които крещяха към цветните декорации и им се заканваха с юмруци, и безцеремонно ги натикаха в колата. Щом тя потегли, цветните фигури от прозорците на втория етаж моментално изчезнаха.

* * *

КАБАРЕ “ИНТИМ”

Кабаре “Интим” беше едно от малкото нощни заведения, поддържащи все още своето артистично ниво и приятна атмосфера. В шикозния интериор се усещаше влиянието на класическото парижко кабаре и леката носталгия по неговото минало. Червените стени, с изрисуваните по тях зелени палми, създаваха илюзията за един приказен свят, в който човек се отърсва от дневните си грижи. Меките кожени кресла им пригласяха в същата тоналност и тяхната лъскава повърхност примамливо приканваше към удоволствието в уютните кътчета между декоративните цветя. Кокетни кръгли масички със снежнобели покривки се кипреха пред тях, а зад гърба им се усмихваха големи огледала в масивни златистокафяви рамки, които отразяваха цялата обстановка и шеговито надничаха и в най-потайните ъгълчета. Леки накъдрени завески от прозрачна материя и разтворени над тях кадифени пердета в мек пастелен цвят, уловени с широка лента в долните си краища, покриваха трите прозореца към улицата и раздвижваха още повече артистичното художествено оформление.

В дясната част на помещението беше оформен правоъгълен бар, заобиколен от висок червен плот, покрит с дървена черна плоскост. Високите столчета от едната му страна и разнообразните бутилки от другата, създаваха характерния облик на нощното увеселително заведение. Подходящите графики и рисунки, окачени по стените, допълваха целия стилен интериор и говореха за проява на вкус и елегантност.

Особено привлекателна беше малката кокетна сцена, издигната в средата и с достъпна отвсякъде видимост. Пред нейния невидим гръб, облечен в черно кадифе, се спускаше една сребристосива завеса, върху която се отразяваха разноцветните светлини на въртящото се “нонстоп” шоу. След всеки спектакъл, друга една завеса, от фина бяла материя, се плъзгаше по горната релса и деликатно обгръщаше цялата сцена. Това техническо изобретение улесняваше подготовката към следващия номер от програмата и същевременно отбелязваше кратка музикална пауза.

Над всичко обаче в този нощен оазис на отмора и наслада, беше присъствието на красивата Марион - собственичката на кабаре “Интим”. Още с появяването си в залата тя грабваше възхитените погледи на всички клиенти, а с изисканите си маниери, спечелваше тяхното уважение и симпатия. Буйната й руса коса с прекрасно оформена прическа, елегантните дрехи и обаятелният парфюм създаваха около нея ореола на вечната женственост. Тя беше живо олицетворение на тази божествена LA RIVIÈR, чийто чар и грациозност са вдъхновявали не един творец!

Но освен красивата си външност, Марион беше и рядко умна жена, надарена със способността да ръководи. Тя притежаваше удивителна памет и беше веща по всякакви финансови въпроси. Справяше се сама с многобройните си задължения и отговорности и проявяваше изрядност в отношенията си към своите подчинени. С точния си усет на бизнесдама, беше създала едно истинско кабаре, чиято клиентела се формираше от милионерските среди. Ах, тази Марион - нямаше друга като нея!

* * *

Тази вечер беше особено шумно и забавно в кабаре “Интим”. Босът на голяма холандска фирма, работеща от дълги години със швейцарските си партньори, беше пристигнал в Цюрих във връзка със своя бизнес. Както винаги, след деловата част и вечерята в някой изискан ресторант, развеселените господа от двата екипа завършваха своя успешен тур при гостоприемната Марион. Тези визити бяха толкова емоционални и очаквани с нетърпение от всички момичета. “Лудият холандец” - както те наричаха закачливо желания гост, беше безумно ларж човек и доста палав мъж!

Към единадесет часа шумната компания нахлу в кабарето и се разположи на централните три маси, точно срещу сцената. Веднага помежду им насядаха младите кокетки и с богатия си професионален опит ухажващо ги заприказваха. Сервитьорката поднесе изписаната със цветя бутилка BELLE ÉPOQUE и заедно с корковата тапа и бликналата пяна, изхвърчаха и неволните задръжки, затрудняващи началото на всяка компания. Звън от наздравици, размяна на имена и комплименти, весел смях и оживен разговор изпълниха пространството!

В този момент се появи Марион и цялата група почетни гости възкликнаха спонтанно в израз на емоционалните си чувства - тя беше прелестна в дългата вечерна рокля с голямо деколте. Всички кавалери станаха прави и почтително се ръкуваха с нея, а Лудият Холандец темпераментно я стисна в прегръдките си и шумно я целуна по страните - три пъти, по швейцарски обичай! С властен жест поръча друга бутилка - за “шефин”! - и гръмко замяука срещу трите балерини на сцената, които изпълняваха откъс от популярния мюзикъл “Котки”. Предизвиканият ефект от находчивата му имитация го окуражи и той се приближи до сцената със свити лапи и гъвкава походка. Балерините замятаха дългите си котешки опашки и страстно започнаха да порят въздуха с нокти. Той им отвърна с ръмжене на непознат звяр и хищно се озъби. Всички заръкопляскаха на този импровизиран спектакъл и поласканият изпълнител щедро поръча една голяма бутилка шампанско за своите сексапилни партньорки.

В полунощ настроението в кабаре “Интим” беше стигнало до своя апогей и диджей Дани реши да се прояви пред темпераментната публика. Въпреки изричното нареждане на своята шефкиня за “нонстоп” шоу, той си позволяваше да направи понякога една по-продължителна пауза, през която можеше да пусне любимия си компактдиск и да каже някоя приказка по микрофона. Това му осигуряваше любимото уиски от поласканите клиенти и повдигаше самочувствието му на артист.

Сега той приглуши осветлението върху сцената и пусна музика от филма “Кръстникът”. С емоционална настройка в гласа прошепна по микрофона, че тази проникновена песен е специален поздрав за скъпия холандски гост и неговата компания. Лудият палавник скочи от възторг и сграбчи Марион за раменете, с настоятелната покана за танц. Тя обаче с чаровна усмивка го потупа по гърба и му обеща следващия танц, а сега трябваше да изготви фактурата на един клиент, който желаеше да плати с кредитната си карта. Весело хвана за ръката усмихнатата Бети и я остави в прегръдките на своя неподражаем гост. Той се притисна страстно към младото гъвкаво тяло и се вживя напълно в неувяхващата мелодия. Някои от неговите колеги, по покана на своите дами, също станаха да танцуват, а останалите се заклатушкаха по местата си, допрени плътно един до друг.

* * *

Диджей Дани съсредоточено приготвяше музиката за следващия спектакъл, когато изведнъж подскочи стреснато в своята кабина. Взря се в монитора пред себе си и не можеше да повярва на очите си - оттам го гледаше една комична кукла, която махаше с ръце и съзаклятнически му намигаше. Той надникна бързо зад черното перде и видя, че върху сцената все още танцуваха трите двойки, които допреди миг беше наблюдавал върху екрана. Тогава откъде се взе тази кукла? Провери видеомагнетофона, но в него нямаше никаква касета! Странно! Нервно щракна черния бутон и изключи монитора. Постоя няколко секунди втренчен в него и пак го включи. Този път се изписа сценичната обстановка и диджей Дани облекчено въздъхна. Но нямаше време да разсъждава за видението, защото музиката беше към края и той зашепна страстно в микрофона комплименти от своя репертоар, напомняйки деликатно за предстоящото шоу. Танцуващите заеха отново местата си и жадно отпиха от съдържанието на стъклените чаши. Разгорещеният бос размаха във въздуха празната бутилка с изрисувани бели цветя и сервитьорката хукна радостно към бюфета. Мигновено се появи обратно с нова бутилка, изпотена от чакане в хладилника. За кой ли пореден път гръмна корковата тапа, освобождаваща нежната половина от напрежение и очакване. Всички отпиха с наслада от шумящата златиста течност и се приготвиха да гледат следващия спектакъл.

Изведнъж угаснаха всички прожектори и върху сцената се разля меката ултравиолетова светлина. Тя се плъзна в цялата зала, поглъщайки нейната обстановка, за сметка на отделните рефлектиращи петна. Стана приказно и много тайнствено. Всички се чудеха какво ли ще е това ново шоу, което не бяха виждали досега. Диджей Дани стоеше като препариран в кабината и не можеше да разбере какво всъщност става! От монитора го гледаше същата кукла в ярък червен костюм и разпилени оранжевожълти коси. Усмихна се загадъчно и постави пръст пред устните си.

- Шшшт! - прошепна тихо и се подаде навън от екрана. - Люсиен! - представи се загадъчният герой и стисна ръката на своя колега. Погледна към светещата стереоуредба и уверено натисна черното копче PLAY. Веднага се разнесе едно нарастващо тремоло, предвещаващо нещо неочаквано. - Прас! - удариха се чинелите и техния рязък звук сякаш се стовари върху главата на изумения дисководещ. Той се огледа безпомощно и усети слабост в колената - в монитора танцуваше странната кукла Люсиен и беше също като жив, а никакъв артист не се виждаше до него.

- Там, тата, там, тата, тата, там, та! Там, тата, там, тата, тата, там, та! - кънтеше музиката и за първи път в дългогодишната си практика, диджей Дани не можеше да се справи със своята техника - това наистина беше твърде странно!

- Willkommen! Bienvenue! Welcome! - запя твърде изразително Люсиен и по необясним начин се появи върху сцената. - Fremder, étranger, stranger! - поклони се той на възторжената публика, която го посрещна с аплодисменти. - Glücklich zu sehen! Je suis enchanté! - завъртя се той във всички посоки и цапардоса носа на диджей Дани, който деликатно надничаше иззад черната завеса. - Happy to see you! Bleibe, reste, stay! - завъртя се усмихнат напред и се приближи към компанията на Лудия Холандец. - Willkommen! Bienvenue! Welcome! Im Cabaret! Au Cabaret! To Cabaret! - поклони се Люсиен в три посоки под гръмките аплодисменти на всички присъстващи и продължи с артистичен възторг:

- Meine Damen und Herren! Mesdames et Messieurs! Ladies and Gentlemen! Comment ça va? Du you feel good? - Втренчи се изпитателно в ухиления до уши холандец и интимно се представи: - Ich bin eur Conferancie! I am you host! Und sage... - и като прати въздушни целувки на всички момичета, изпя още веднъж своето любимо приветствие: - Willkommen! Bienvenue! Welcome! Im Cabaret! Au Cabaret! To Cabaret!

Отвсякъде се сипеха бурни ръкопляскания и викове: “Браво! Супер!”, а Лудият Холандец крещеше в екстаз:

- Very good show! Very good show!

Люсиен беше на върха на щастието, но продължи своето изпълнение, без да показва вътрешното си вълнение:

- Leave your troubles outside. So life is disappointing forget it! In here life is beautiful! The girls are beautiful! Even the orchestra is beautiful! - и като подскочи в ритъма на музиката, затанцува твърде изкусно върху стъкления под.

Цялата публика лудееше от възторг, а Марион сияеше от щастие, породено от неочакваната изненада - тя моментално позна Люсиен, който беше танцувал безброй пъти в другото нейно кабаре! Сега обаче не можеше да откъсне очи от това ново изпълнение и реши после да потърси Дарина, с която не бяха се виждали отдавна.

- And now presenting the cabaret girls! - провикна се Люсиен сочейки момичетата пред себе си и започна да изрежда техните имена: - Heidi, Christine, Marline, Helga, Betty and Inge! - Изгледа ги проницателно и умишлено-наивно заяви: - Each and everyone a virgin! - Цялата публика се закикоти от удоволствие. - You don’t believe me! - продължи в същия дух Люсиен. - Well do not take my word for it go ahead ask her! - и като шляпна по задника едно от момичетата, което шеговито му поднасяше чаша шампанско, се разсмя с комично накъсани звуци: - Ха-ха-ха! - Грабна пълната чаша, издигна я високо и като се завъртя два пъти около себе си, я обърна обратно - от нейното съдържание не беше останала и капчица! Кимна към зяпналите го от възторг момичета и те запяха като под команда:

- Glücklich zu sehen! Je suis enchanté! Happy to see you! - Люсиен затанцува със ситни плъзгащи се стъпки, придружени с движения в кръста. После чукна леко с пръст по чашата и от нея се разнесе чист звън с определена височина. Нежният женски хор поде в един глас: - Willkommen! Bienvenue! Welcome! - вдигнаха всички чаши и станаха прави. - Jm Cabaret! Au Cabaret! To Cabaret! - Люсиен размахваше артистично дългата чаша като диригентска палка и този път хорът запя под сурдинка: - Willkommen! Bienvenue! Welcome! Fremder, étranger, stranger!

- Hallo stranger! - намигна Люсиен към мъжката компания.

- Glücklich zu sehen! Je suis enchanté! - полетяха безброй въздушни целувки към сцената.

- Enchanté Madame! - поклони се изискано Люсиен на шефин Марион.

- Happy to see you! Bleibe, reste, stay! - завършиха момичетата своя куплет и се обърнаха в различни посоки. - Wir sagen... - издирижираха красноречиво към всички посетители и те подеха въодушевено заедно с тях: - Willkommen! Bienvenue! Welcome! Im Cabaret! Au Сabaret! To Cabaret!

Люсиен се плъзгаше на сцената като кънкьор върху лед и опиянен от щастие, пееше заедно с цялата емоционална публика. На финала изпълни един шеметен пирует и магически изчезна в обкръжилото го ярко сияние. Бурни ръкопляскания и гръмки викове разтърсиха цялата зала.

Марион изтича бързо в кабината и на вратата се сблъска с диджей Дани.

- Шефин, шефин! Проблем, проблем! - заекна той разтреперан.

- Къде е Дарина? - без да му обръща внимание, запита Марион със светнало от радост лице.

- Дарина?! - опули се пребледнелият дисководещ и замънка: - Ами той се казва Люсиен... - и неможейки да понесе строгия поглед на своята шефкиня, погледна измъчено към монитора. - А, ето го! - извика този път с облекчение и Марион хукна обратно в залата при тръпнещата в очакване публика.

* * *

Кой би могъл да опише бушуващите чувства и огромното вълнение, които изпълваха наелектризирания от радост Люсиен! В цялото му същество пулсираше живот и той се покланяше с благодарност на своята публика, която не искаше да се раздели с него! Тази нощ се беше реализирала най-съкровената му мечта - отдавна жадуваната роля на Конферансие! Той показа всичките си артистични способности и неговото изпълнение щеше да остане завинаги в историята на кабаре "Интим”!

Люсиен се поклони още веднъж и с видимо удоволствие и настроение влезе отново в любимата си роля.

- Meine Damen und Herren! Mesdames et Messieurs! Ladies and Gentlemen! - надвика той шумната публика. Устните му се разтегнаха в загадъчна усмивка и с възможно най-сладкото си френско произношение обяви: - Les métamorphoses de la Rose!

Музиката веднага се присъедини към артистичния анонс и под нейния ритмичен акомпанимент Люсиен разтвори черната кадифена завеса - една прекрасна червена Роза разцъфна под ултравиолетовите лъчи и нейното благоухание изпълни цялото пространство. Тя се завъртя около стеблото си, поклащайки леко своя божествен цвят, и пристъпи към изпълнение на коронния си номер MEIN HERR.

You have to understand the way I am, mein Herr!
A tiger is a tiger not a lamb, mein Herr.
You’ll never turn the vinegar to jam, mein Herr.
So I do... what I do...
When I’m through... then I’m through...
And I’m through... toodle’oo!

Погледите на всички бяха грабнати от ултраогнения пламък на ярките цветове и тяхното отражение около танцуващата Роза. Тя надничаше загадъчно през пищната корона, оглеждайки с големите си зелени очи захласнатата мъжка половина в залата. Спря поглед върху разчорления мъж отсреща и неговият стил “неглиже” изведнъж привлече вниманието й - тя започна да примигва изкусително с извитите си плътни мигли и леко показа изящното си личице.

The continent of Europe is so wide, mein Herr!
Not only up and down but side to side, mein Herr!
I couldn’t ever cross it if I tried, mein Herr!
So I do... what I can...
Inch by inch... step by step...
Mile by mile... man by man!

Розата разтвори широко своята корона и тя се обърна надолу. Пред очите на затаилите дъх зрители започна бавно да се превръща от цвете в девойка. Музиката я увличаше страстно и тя се завъртя по цялата сцена, наслаждавайки се на своята любима метаморфоза. Закова се изведнъж на място и започна да оглежда бухналата си червена пола, като отправяше въпросителни погледи към своя избраник. Той закима съгласно нейните жестове, давайки да се подразбере, че този костюм не е достатъчно секси! Розата се завъртя на палци и отново впи поглед в него. Разтърси бухналите волани и изскочи от техния обръч. Дългото зелено стебло придоби формата на елегантна пола, под която се очертаваха стройните бедра. Музиката и настойчивите викове на Лудия Холандец я поощриха и тя с един замах откъсна крехкото стебло! Останала по бикини и корсет, Розата предизвика бурни аплодисменти с атрактивния си “стриптийз” и кокетно се завъртя в средата на сцената. Закачливо разтвори своя корсет, но преди да го съблече, се обърна с гръб и никой не разбра как стана следната магическа размяна: в пространството се заклати една по-малка роза, оформена от зеленото стебло и прическата с розови листенца, а на сцената танцуваше една голяма глава с руса перука, чиито очи и устни бяха бюста и бикините на самата Роза!

Тази нова метаморфоза предизвика възторжени възклицания и аплодисменти. Фантастичната глава се обръщаше ту наляво, ту надясно, давайки възможност на всички да я видят, а после се закова на място и се вгледа в голямата компания пред себе си. Лудият Холандец не можа да сдържи възторга си и ръкопляскайки с цели длани се развика отново:

- Very good show! Very good show!

- Bye, bye, mein lieber Herr! - развяваха се дългите руси плитки. - Auf Wiedersehen, mein Herr! - изчезнаха светещите очи и устни. - Es war sehr gut, mein Herr und vorbei! - Две невидими ръце събраха блестящата сребристосива завеса в средата. Пред нея веднага се очерта черното трико и даде воля на своята еротичност. То беше като живо човешко тяло с изящни форми и неограничени пластични възможности.

Диджей Дани гледаше изумен в монитора познатия му спектакъл от репертоара на кукловодката Дарина, но съвсем не можеше да си обясни как сега се играе без нейното присъствие. Изведнъж видя, че черното трико танцува пред светещата завеса и си спомни строгите забележки на актрисата относно подготовката към нейния “шварц театър” - неведнъж я беше ядосвал с грубите си грешки. Бързо скочи от мястото си и провирайки леко ръка под кадифената черна завеса, започна да издърпва сребристата встрани. Изведнъж два черни ръкава го сграбчиха здраво и докато разбере какво става, го изтеглиха на сцената. Белият му костюм грейна под ултравиолетовата светлина и върху него графично се отрази черното трико. То танцуваше буйно в ритъма на музиката и прегръщаше страстно своя кавалер.

Диджей Дани се разтрепери от страх пред този явен гаф, отстъпи малко назад и се стовари върху мекия стол до кадифената завеса. Черното трико го възседна и се заогъва като тръстиково стебло под звуците на вятъра, а над него се развяваше дългата руса перука. Бялата прозрачна завеса не се стърпя и се плъзна стремително по горната релса, обгръщайки цялата сцена. Черното трико се завъртя като сянка и потъна навътре, а осветлението изрисува върху трите страни на завесата по едни големи червени устни, които пееха заедно с цялата публика:

Auf Wiedersehen...
Es war sehr gut...
Du kennst nicht wohl... ach lebe wohl!
Auf Wiedersehen...
Bye bye mein Herr!

Диджей Дани стоеше напълно зашеметен в своята кабина и гледаше в монитора финала на това необяснимо за него шоу. И докато бялата завеса все още танцуваше и големите червени устни пееха върху нея, от екрана на монитора се усмихваха двете кукли и махаха за сбогом.

- Auf Wiedersehen! - прошепна Люсиен.

- A Bientôt! - изпрати една въздушна целувка Розата и двамата плавно потънаха в малкия екран, който блестеше като звездното нощно небе.

В този момент дотърча Марион, сияеща от радост, и попита къде са чудните артисти.

- Отлетяха! - сочеше монитора диджей Дани и гледаше втренчено пред себе си. Марион го изгледа смръщено и помириса празната чаша до касетофона. Прониза го с изпитателен поглед и слезе долу в гримьорната, но от Дарина нямаше и следа. Диджей Дани съзнаваше, че с нищо не може да докаже мистериозното изпълнение, на което единствен той беше свидетел, и предпочете да си замълчи, отколкото да стане за подигравка. Но дълбоко в себе си признаваше, че чудесата наистина съществуват!

Въпреки късния нощен час Марион позвъни по телефона, за да благодари на Дарина за този артистичен жест, но попадна на Мартиан, който се разсмя гръмко на нейните възторжени комплименти. Разговорът между двамата се водеше като една странна игра на думи, която пораждаше погрешно разбиране у всеки един от тях - Мартиан смяташе, че става въпрос за някое предишно куклено шоу, а Марион си обясняваше неговата развеселеност с обичайното мъжко попийване. Настойчиво пожела Дарина да й се обади веднага щом си пристигне, и Мартиан обеща, че ще предаде съобщението незабавно. Така тайната на тази фантастична вечер си остана забулена в телефонния разговор, но нейното въздействие в сърцата на всички хора, беше едно неповторимо изживяване!

* * *

ХАЙФИШБАР

Най-после беше дошъл редът на Вълчан и Лапен и двамата тръпнеха в очакване. Досега следяха с вълнение всички контакти между хората и своите колеги и подробно бяха изучили обстановката в “Хайфишбар”. Щяха да се покажат на истинска сцена и да участват в забавната програма наред с другите артисти! За тая цел през последната седмица репетираха упорито и подготвиха нова програма, съобразявайки се с преобладаващите през сезона гости в това прочуто заведение.

Щом удари първият гонг от дванадесетте полунощни удара, те се втурнаха към компютъра и светкавично се вмъкнаха в него. Моментално попаднаха пред големия екран, върху който се прожектираха забавни моменти от задушевната атмосфера в артистичното кабаре. Вълчан и Лапен обходиха с поглед цялата зала и напълно вживени в познатата им вече обстановка, се приближиха към шумния екран. Съвсем естествено пристъпиха неговия праг и натиснаха масивната врата с бялото корабно кормило. Преминаването от въображаемото в реалното време стана така неусетно, че двамата герои дори не се учудиха на този феномен. Посрещна ги засменият портиер, който не можеше да разбере дали са артисти от програмата или маскирани клиенти, тъй като беше за първа вечер на работа, и учтиво ги запита къде желаят да седнат. Вълчан тъкмо се канеше да изръмжи: “На сцената”, но вратата отново се отвори и до тях застана една възрастна жена с голяма кошница цветя. Тя се вгледа във вълка и уплашено подскочи. Той учтиво се поклони и взе тежката кошница от треперещите й ръце. Лапен грабна няколко букета от рози и се втурна между масите, като запя популярната песен на Алла Пугачова “Милион алени рози”. Всички погледи се спряха върху него с изненада - такова изпълнение “на живо” не бяха виждали досега! Лапен се изпълни със самочувствие и наежи дългите си бели уши.

- Миллион, миллион, миллион алыйх роз! - покланяше се той артистично и подаваше букет след букет на младите компаньонки. - Видиш ты, видиш ты, видиш ты из окна! - усмихваше се закачливо към развеселените господа. - Кто влюбльон, кто влюбльон, кто влюбльон на сериоз - подскачаше от крак на крак и започваше да върти очите си в кръг: - целый мир для себе превратит в цветы!

Създаде се необикновено оживление - всички посетители пляскаха в ритъм, а момичетата протягаха ръце към букетите от рози. Лапен припна обратно към старата жена и Вълчан, които стояха до вратата, и грабна цялата кошница с цветя. Кристалният му глас се понесе из цялата зала и очарованите руски гости запяха от сърце обичаната от тях трогателна песен. Лапен великодушно раздаваше рози на всички и кошницата скоро се изпразни. Публиката пляскаше възторжено и желаеше още едно изпълнение на този чуден артист. Тогава Лапен завъртя кошницата около себе си и звънко се провикна:

- Аааарлееекино! Арлекино! - и затанцува между масите, имитирайки прочутия куклен герой. Това ново предизвикателство се посрещна с бурни аплодисменти и Лапен поднесе празната кошница пред разтопените от емоции клиенти. Те щедро пускаха в нея пари и ревяха с пълни гърла: “Арлекино, Арлекино...”

Старата жена стоеше до вратата, подкрепяна от Вълчан, и не можеше да повярва на очите си - за първи път нейните цветя се разграбиха за броени минути! Такова чудо не беше виждала през целия си живот! Лапен й подаде кошницата с парите, а тя просълзена го прегърна и целуна пухкавите му страни.

- Тëтя Маша, матушка наша! - радостно я представи той, импровизирайки находчиво хрумналата му реплика.

- Тëтя Маша, тëтя Маша... - развълнувано закима с глава щастливата цветарка, която действително се казваше така. - Спасибо! Благодарю!

- Очень вас благодарю! - поклони се Лапен на щедрите гости, а след това тихо прошепна на своята тëтя: - Большое Вам спасибо! - и хукна към сцената.

- Почакай! - стреснато изръмжа Вълчан и се заклати след него.

Появата на големия кафяв вълк подейства направо шокиращо - той изглеждаше толкова истински, че не можеше човек да не се стресне от страшния му поглед и дългата муцуна. Но очарованите руски туристи гръмко заръкопляскаха и шеговито се провикнаха:

- Ну погоди! Ну погоди!

Вълчан се огледа смутено и процеди през зъби към Лапен: “Ну погоди!” Изкачи се след него на сцената, седна на поставения в средата стол и започна да настройва своята нова китара. Заекът се поклони към тръпнещата в очакване публика и съвсем сериозно обяви следващия номер от програмата, който беше специално за скъпите руски гости. Духна към ярко светещите цветни прожектори и те угаснаха послушно. Над Вълчан се спусна един светъл лунен лъч и го обгради в своя прозрачен конус. В залата настъпи пълна тишина.

Вдох глубокий. Руки шире.
Не спешите, три-четыре!
Бодрость духа, грация и пластика.
Общеукрепляющая, утром отрезвляющая!
Если жив пока еще - гимнастика!

Вълчан изпя първият куплет на един дъх и след последната предизвикателна дума: “гимнастика!” залата се разтресе от бурни ръкопляскания.

- Высоцкий! Высоцкий! - разнесоха се отвсякъде възторжени възклицания. На всеки артист това би подействало твърде стимулиращо, а за един дебютант е истински живителен импулс! Вълчан запя още по-вдъхновено, изговаряйки твърде отчетливо всяка дума от песента. Лапен се появи в края на светлинния кръг, зад гърба на вълка, и с пластични движения и изразителни гримаси заигра своята комична пантомима. Така интересният руски текст стана разбираем за всички посетители, а самото шоу - още по-атрактивно!

Если вы в своей квартире -
Лягте на пол, три-четыре!
Выполняйте правильно движения.
Прочь влияния извне -
Привыкайте к новизне!
Вдох глубокий до изнеможения!

Очень вырос в целом мире.
Гриппа вирус - три-четыре!
Ширятся, растет заболевание.
Если хилы - сразу в гроб!
Сохранить здоровье чтоб.
Применяйте люде обтирания!

Если вы уже устали -
Сели-встали, сели-встали!
Не страшны вам Арктика с Антарктикой.
Главный академик Иоффе
Доказал - коньяк и кофе
Вам заменят спорт и профилактика!

Настроението в залата достигна до връхната си точка - всички пляскаха в ритъм и пееха с пълно гърло. Но когато Лапен с игриви подскоци пресъздаде текста: “Сели-встали, сели-встали!”, емоционалните руски гости скочиха до един и заиграха около масите. Момичетата имитираха забавната заешка пантомима и съвсем естествено увлякоха в играта си и останалите посетители. През целия си дългогодишен богат артистичен живот, прочутият “Хайфишбар” не беше изживявал подобна атракция - сцената и залата се бяха слели в едно и кипяха от въодушевление.

Разговаривать не нада.
Приседайте до упада.
Да не будьте мрачными и хмурыми!
Если вам совсем неймется -
Обтирайтесь, чем придется,
Водными займитесь процедурами!

Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.
В выигрыше даже начинающий.
Красота - среди бегущих
Первых нет и отстающих!
Бег на месте общепримиряющий!

Вълчан завърши своето изпълнение и развълнувано се поклони на ентусиазираната публика. Бурните аплодисменти дълго не стихваха и към сцената летяха безброй алени рози. Лапен подскачаше от радост, събираше цветята, покланяше се заедно с Вълчан и го подкани да изпълни още нещо. Едно усмихнато момиче от първата маса издигна своята чаша и звънко се провикна:

- На здоровье!

- Ах, все говорят, что не красавица, а мне такие больше нравятся! - отвърна с песен Вълчан и отново се поклони. Всички се разсмяха, а момичето шеговито се закани с пръст. Лапен леко се поизкашля зад гърба на своя колега, с което му подсказа, че този текст не е съвсем подходящ. Вълкът се сепна от своята нетактичност, но бързо се окопити и гледайки в упор младото момиче, изпя с много жар следния текст:

А у ней - широкая натура.
А у ней - открытая душа.
А у ней - отличная фигура.
А у меня в кармане - ни гроша!

- Верка, подай ему стакана! - духовито подхвърли един от гостите. Вълчан го изгледа проницателно и като пообтегна струните на своята китара, запя покъртителната песен “Не помогли ни Верка, ни водка”! Това изпълнение разнежи напълно широките руски души и те тихо запригласяха на своя любим изпълнител. На финала всички станаха на крака и изразиха възторжените си чувства в бурни аплодисменти и гръмки викове: - Браво! Браво! Браво!

Вълчан и Лапен се покланяха на всички страни, събираха цветята по сцената и отвръщаха на безбройните въздушни целувки от милите момичета. В дъното на сцената започна да се спуска един бял екран, навит на руло, и двамата герои се отразиха ярко върху светещата му повърхност. Като продължаваха да се покланят и махат за сбогом, те неусетно се потопиха в триизмерната дълбочина и съпроводени от лунният лъч, потънаха в неговата нетленна светлина. Златистата сценична завеса падна отривисто надолу и зад нейните дипли дълго се носеха нестихващите аплодисменти.

* * *

ЕЛИЗА

Цели три часа се бяха извъртели от мига, в който компанията на д-р Кристиан се вмъкна в компютъра, но на никой не му се искаше да прекъсне вълшебните мигове и да се върне обратно в картонените кутии или найлонови обвивки. Особено сега - след като отново бяха изживели вълнуващите емоции от срещите си с хората! Новият филм за Дарина беше станал наистина чудесен и всички очакваха с нетърпение нейното завръщане... но вече знаеха... че могат да я посетят навсякъде, стига техният покровител да се съгласи. Отправиха умоляващи погледи и застинаха в очакване. Д-р Кристиан ги гледаше с цялата си обич и бавно заговори:

- Разбирам чувствата ви и се радвам за Дарина! - Помълча, премисляйки нещо, и като въздъхна леко, продължи: - Не ми се искаше точно тая вечер да я посетим, но кой знае... може би имате право... - и щракна към екрана, който притъмня и от неговата дълбочина изскочи земното кълбо. Нетърпеливо се завъртя около оста си и разплиска океанските вълни по бреговете.

Островърхата стрелка докосна малка точица земя, изтегли я нагоре и я разпростря като географска карта. Ловко очерта едно квадратче, улови единия му ъгъл и за миг го уголеми. Върху екрана грейнаха светлините на голям град, през който тихо се движеха водите на една река. Стрелката безпогрешно се насочи към нейния ляв бряг и като прелетя известно разстояние, изведнъж се закова на място. Под нейното острие се извиси голям многоетажен блок, който беше потънал в сън. От една тераса на последния етаж блещукаше пламъчето на горяща свещ и всички погледи се насочиха натам. Стрелката огради в квадратче будната тераса и като пошушна тихо: “клик”, я издърпа пред очите на възбудените Кукли. Те ахнаха от изненада и загледаха недоумяващо екрана.

Върху терасата стоеше Дарина, въздишаше тежко и по измъченото й лице се стичаха горчиви сълзи. Притиснала с длани сърцето си, безмълвно нашепваше молитва и с упование отправяше поглед към небето. Изглеждаше така самотна и тъжна! Какво се беше случило?! Милите Кукли се обърнаха разтреперани към д-р Кристиан и с разширени от мъка очи очакваха неговия отговор. Той обаче загадъчно мълчеше.

- Кой е оскърбил Дарина? - не се сдържа мистър Талиман и сви юмруци.

- Да го накажем! - решително пристъпи Хари.

- Атака! - скочи Берта върху Ханс и той се олюля назад.

- Да вървим при нея! - изръмжа Вълчан и пъхна половината си муцуна в екрана.

- Почакайте! Не бива! - намеси се внезапно д-р Кристиан и вълкът изтегли муцуната си обратно. - Дарина ще се справи и без нас!

- Но кой ще й помогне? - повдигна Ерта мокрите си мигли.

- Какво всъщност се е случило? - трептяща от вълнение запита Розата.

- Огорчиха душата й! - въздъхна д-р Кристиан и се загледа в екрана.

- Кои са тези лоши хора? - сгърчи Мери Лу с презрение голямата си уста.

- Не, те не са лоши... - позасмя се д-р Кристиан, - просто са нападнати от страсти!

- Да прогоним страстите от тях! - подскочи Лапен с наежени уши.

- Добра идея! - възкликна Люсиен.

- Как се гонят страстите от хората...! - двусмислено прошепна Сузана и погледна въпросително към д-р Кристиан.

- Ами, да приложим познатия ни принцип! - отвърна шеговито той и тихо добави: - Това трябваше да се случи, за доброто на Дарина. Имайте търпение, утре всичко ще се разреши!

- Но кой ще й помогне? - настойчиво повтори въпроса си Ерта и всички се обърнаха с любопитство към своя покровител.

- Ще посетим тази личност, но моля ви, пазете тишина! - тайнствено изрече д-р Кристиан и заповяда на стрелката да намери търсеното място. Тя се ориентира безпогрешно и кликна върху покрива на една къща. Промъкна се в нейната вътрешност и като огради едно местенце в полумрака, внимателно го изтегли навън. Пред учудените погледи на всички Кукли, върху целия екран се разгърна една красиво подредена стая, върху чието голямо легло се открои лицето на спящата млада жена. - Шшшт! - предупреди ги отново д-р Кристиан.

Хари се разтрепери някак неестествено и като остави Мануел и Нани на пода, се приближи тихо до екрана и се взря отблизо в тайнствената непозната. Тя имаше същите къси коси като неговите и миловидно овално лице. На шията й блестеше златно синджирче с инкрустирана буквичка “Е”.

- Но това е моята Елиза! - смаяно промълви Хари и тихичко изсвири мелодията, посветена на нея. Спящата млада жена трепна и леко обърна главата си върху пухената възглавница. Хари изсвири още веднъж нежния мотив и инстинктивно посегна с ръка да я погали.

Изненадващо за всички и най-вече за самия него, пръстите му заиграха по невидими клавиши и от тях се разнесоха вълнуващи музикални звуци. Те изпълниха компютърната сфера и прелетяха свободно през екрана. Тихо се промъкнаха в спалнята и се докоснаха до Елиза. Тя се усмихна в съня си и окуражените тонове я прегърнаха с цялата си всеотдайност... но сякаш се сепнаха от своя порив и предпазливо се отдръпнаха. Хари погледна смутено д-р Кристиан, но той кимна одобрително с глава. Музиката зашепна отново своите влюбени слова и предизвика Хари към сърдечно откровение. Той вложи цялата си огнена страст и смело прекрачи прага на реалното време. Коленичи до своята муза и безмълвно й поднесе любовта си. Музикалните тонове подскочиха от радост и се разпиляха в закачливите къси коси на Елиза. Тя понечи да ги улови, но ръката й докосна къдрокосата глава на Хари и той замря под нейните ласки. Целуна плахо милващата длан и плавно се оттегли назад, във въображаемото свое време.

В залата цареше абсолютна тишина и никой не се осмеляваше да я наруши. Малката нощна приказка беше развълнувала сърцата на всички и те заобичаха страстно любимата на Хари!

- Елиза... ще помогне на Дарина? - осмели се да попита Ерта от името на всички.

- Да - отвърна тихо д-р Кристиан, - но тук е нужна нашата намеса!

Милите Кукли, които горяха от желание час по-скоро да утешат своята създателка, впериха поглед в д-р Кристиан, готови да изпълнят всяка негова заповед. Той ги гледаше добродушно и усмихнато кимна към Хари:

- Да поздравим Дарина с твоята мелодия!

Хари нямаше нужда от втора покана и нежно засвири по невидимите клавиши. Музиката прелетя отново през екрана и докосна пламъчето на запалената свещ. То се разлюля от вълнение и обкръжи тъжната Дарина със сребристото си сияние. Музикалните звуци достигнаха до слуха й, тя се заслуша в тях и като в просъница отрони: “Елиза...!”

Всички заръкопляскаха от радост и към екрана полетяха безброй въздушни целувки, които кацнаха върху парапета на високата тераса. Хари засвири още по-уверено и бодрост изпълни сърцето на Дарина. Тя пое дълбоко въздух и нежните куклени целувки окрилиха чувствителната й душа. Усмихна се на многобройните звезди и зачака с надежда предстоящия ден.

Хари продължаваше да свири и д-р Кристиан продиктува на стрелката един телефонен номер. Тя се втурна към познатия адрес и повдигна телефонната слушалка. Нежната мелодия се промъкна деликатно и се запечати завинаги в нейното устройство. Кукленият музикален поздрав щеше да звучи при всеки телефонен звън и да прогонва от хората техните ненужни страсти.

Прекрасната мелодия, посветена на Елиза, се понесе над целия град и поздрави ранобудните със своя оптимизъм. Нощните небесни светила притвориха очи за сън и отстъпиха мястото си на жизнерадостните слънчеви лъчи. Тихата река пътуваше унесена напред, а мелодията на деня продължаваше да звучи в простора.

 

 

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.07.2005, № 7 (68)

Други публикации:
Таня Шелхорн. Д-р Кристиан и неговата компания. В. Търново: Абагар, 2004.