Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НА АМСТЕРДАМ С ЛЮБОВ

Таня Шелхорн

web

Решението ми да посетим Амстердам се роди спонтанно, след като гледах епизод от един филм, чиито кадри бяха заснети в този град. Не знаех много за неговите забележителности, та с любопитство потърсих сведения в интернет. Разбира се, видяното по-късно не може и да се сравнява с тези бегли познания, които бяха нужни само като ориентир в началото. Амстердам е град, за който не може само да се разказва, той трябва да се изживее!

Преди да се впусна в моя разказ, искам да споделя накратко историята на този необикновен град, която ме впечатли не по-малко от неговия облик. Без минало и без корени, Амстердам е най-младият голям европейски град, който всъщност наброява само седем века история. Не съществуват никакви римски руини, нито следа от Карл Велики, нито една романска църква или катедрала. Нищо. Може би точно тази празнота е била шанса на Амстердам, бъдещата комерсиална столица на западния свят. Градът не дължи своето развитие на амбициите на някой владетел или император, а е построен, камък по камък, канал след канал, от богати търговци и любители на изкуството.

Първото си гнездо Амстердам свива в устието на река Амстел, някъде около 1200 година, при идването на едно население от север, търсещо по-сигурна и плодородна земя за заселване. Изграждат скромно рибарско селище, групирано около замък, издигнат върху дига (дам), която се е намирала точно там, където няколко века по-късно бива построен Кралския дворец. Един от многобройните местни владетели, Флорис V, пръв се заинтересувал от селището, което просто наричали Амстелердам (Дига на Амстел), освободил неговите жители от пътни такси и им дал правото свободно да практикуват търговия. Никога един декрет не е бивал толкова успешен. Без сам да подозира, граф Флорис V е положил основите на бъдещия град Амстердам.

Населението, предимно рибари, се адаптира бързо към търговските дейности; смели моряци прекосяват моретата, спускат се чак до Португалия, откъдето купуват сол, и кръстосват Балтийско море, за да търсят дърва. Не липсват и изобретатели с голямо въображение, като например откриването на метод за консервиране на херинга, което става събитие в икономиката. Популярността на града нараства неимоверно, особено след "Чудото на Амстердам" от 1345 г. Умиращ човек е бил посветен в светото тайнство Причастие, което обаче той после отхвърля, но когато бил хвърлен в огъня, не изгорял. За кратко време градът става център на поклонение, а малката църква на Калверстраат (Kalverstraat), място на чудото, била посетена от император Максимилиан I, който, в знак на признателност, дарява правото на Амстердам да украси герба си с кралската корона.

Нечут шанс, безспорно умение, непоколебима упоритост, но също и голям кураж в бедствията, като например пожарите в 1421 и 1452 г., които опустошават града - това са секретите на Амстердам, който през 1551 г. наброявал 30 000 жители. И още в XVI век се забелязват признаците, предвещаващи големия Златен век.

Амстердам е бил също ревнив към своята автономия и свобода. По време на испанската окупация дава убежище на всички бежанци, като португалски евреи, също и такива, избягали от преследване в Антверпен, френски хугеноти, английски дисиденти. Така пристигат нови групи от интелектуалци, занаятчии, особено специалисти по обработката на диаманти. В хода на Осемдесетгодишната война с Испания (1568-1648) за освобождение на разбунтувалите се нидерландски провинции, новосъздадената Република Съединени провинции изживява възход по отношение на науката, изкуствата и търговията. Амстердам се завръща с нов плам в търговските си дейности и от този момент подготвя съдбата си на бъдеща световна сила, благодарение на енергията и ефикасността на своите търговци. Това е епохата на голямата търговия с чай, кафе, тютюн, какао, каучук, всякакви подправки и диаманти. В началото на XVII век са основани многобройни финансови институции и по брой на банките и корпорациите Амстердам е сред водещите градове в Европа. Амстердамската фондова борса е най-старата в света, намира се в центъра до площад "Дам".

Обширни колониални империи са били основани в Новия свят, в Бразилия и най-вече в Ориента. Под своя флаг повече от 150 яхти, предвождани от 40 военни кораба и защитавани от десетхилядна армия, кръстосват океаните. Изпращат Хенри Хъдсън в Новия свят да търси път към Китай, но вместо това, той изследва големия залив, който днес носи неговото име, и открива остров Манхатън, където полага основите за създаването на един град, Нов-Амстердам, призван да се превърне в един от най-големите метрополиси в света под името Ню Йорк.

Холандците не познавали граници, те били първият европейски народ влязъл в Австралия; открили Тасмания, Нова Зеландия и островите Фиджи. Търговците на Амстердам били единствените, които поддържали връзки с Япония, след два века пълна изолация на Страната на изгряващото слънце.

Амстердам става най-голямото пристанище в света, разширява своя исторически център с построяването на още три концентрични канала, привлича известни художници, като Рембранд и Вермер. Това е XVII век - Златният век на несравнимо богатство и великолепие. Бил невероятно ефектен период, но войната против Англия се оказва фатална за Нидерландия и от 1780 г. започва упадъка на Амстердам. От своя страна, Наполеон, поставил си за цел завладяването на Европа, покорява Холандия и поставя за неин крал своя брат Луи, чието царуване се оказва ефимерно. През 1813 г. Луи Бонапарт напуска трона на Нидерландия, възстановено е старото управление, начело с Гийом I Орански. От този момент нататък страната, оставяйки след себе си великолепието на Златния век, се ориентира към едно благосъстояние, почиващо върху солидна основа.

 

Потеглихме от Швейцария на 11-ти юли 2016 г. Разстоянието беше около 860 км, мислихме, че няма да е много уморително, ще почиваме по-често, молих се времето да е хубаво, всичко да премине благополучно, но накрая аз се уморих повече от шофьора. Важното е, че пристигнахме по живо по здраво в Амстердам!

Оставихме колата в паркинга на гарата (имахме резервирано място), хотелът ни беше на около 200 м, които изминахме пеша с куфарите на колелца. Настанихме се в стаята, мъжът ми, както обикновено, веднага излезе навън, да пие бира в някое бистро и да пуши до насита. Аз реших да си отдъхна малко и после да вечеряме някъде наблизо.

След около час излязох от хотела, който се намираше по крайбрежието на канала "Зингел" и носеше същото име. Беше към осем часа вечерта, слънцето клонеше към залез, гледката беше повече от романтична. Вълнението ми се усили неимоверно, когато видях скулптурата на един голям ангел върху красивата сграда. Това беше първото ми впечатление от Амстердам!

Скулптурата на Ангел-пазител върху сградата на застрахователно дружество

Скулптурата на Ангел-пазител върху сградата на застрахователно дружество

Винаги, когато тръгваме на път, се моля на Господ Иисус Христос да ни прати Ангел пазител и наставник, който да ни закриля и пази от всякакви беди. Обичам да чета Книга на Товит от Стария Завет, в която се разказва как Архангел Рафаил, преобразен като обикновен спътник, е придружавал Товия в пътуването му. Аз вярвам в написаното, знам, че е така, защото неведнъж съм била избавяна от опасности по чудесен начин. Когато летим по магистралата, аз непрестанно се моля да бъдем закриляни от небесните пазители и просто усещам тяхното присъствие. Гледах сега скулптурата на сияйния Ангел-пазител и мислено благодарях, че ни доведе живи и здрави до мястото, към което се бяхме отправили. В този момент пристигна мъжът ми, показах му сградата с Ангела и той разчете надписа LEVENSVERZEKERING, което означаваше "застраховка за живот". Явно, това беше някакво застрахователно дружество, затова бяха поставили най-отгоре скулптурата на Ангел-пазител. Бог ни дава знаци, стига да можем да ги забелязваме!

Вечеряхме в един ресторант близо до хотела, беше много приятно на масите отвън, кухнята ни хареса и персоналът беше любезен. Решихме, че ще се отбиваме тук и през останалите дни.

Нощният Амстердам

Нощният Амстердам

Вече минаваше десет часа вечерта, но беше още светло и пълно с народ. Тръгнахме на разходка из околните улички, без посока и цел, просто само за наслада. Видях и толкова популярните Coffee shops - пушални за марихуана. Не се отличаваха много от обикновените кафенета, тъй че ако никога не си чувал за кофишоп, можеш спокойно да влезеш и да си пиеш кафето. Тази атракция за мен не представляваше интерес, аз обикновени цигари не пуша в заведение, камо ли да засмуча марихуана. Но за голям процент от туристите това е интересно и то за хората от всички възрасти.

Друга забележителност, която много ме впечатли, бяха наклонените зидове на къщите - имаш чувството, че всеки момент може да се срути, но стои така от векове. Това се получава поради неравната повърхност на земята, много е атрактивно. Като се прибави и блясъкът на старомодните улични лампи, картинката е направо вълшебна. Спомних си, че през своя Златен век Амстердам става третият град в света, след Париж и Лил, в който е било въведено уличното осветление. Разхождахме се още доста по романтичните улички, просто не ни се прибираше в хотела, но умората от пътуването надделя, а утре ни чакаха нови емоции.

Разходка с корабче по каналите на Амстердам

Разходка с корабче по каналите на Амстердам

Втори ден в Амстердам. Предварително бяхме решили да започнем разходката с корабче, най-популярното средство за опознаване на града. Тези плавателни съдове сновяха непрекъснато, имаше различни маршрути, задоволяващи капризите на клиентите, като круиз на свещи, пица круиз, джаз круиз, Рембранд круиз и още други атракции. Ние избрахме едночасовата разходка по каналите, която ни запознаваше с историческия център на Амстердам. Удоволствието беше невероятно!

За първи път виждах на живо този неподражаем Град на каналите, нямах никакъв ориентир къде точно се намираме в момента, само се наслаждавах на гледката през прозорците, въртейки постоянно главата си наляво и надясно със слушалките на ушите. Ето ги високите къщи, построени от търговците през XVII век, всички с причудливи фронтони и боядисани в различни цветове. На "Херенграхт" се намираха най-богатите и представителни домове, това е бил най-престижният адрес на Златния век. Наричали са го още "Каналът на регентите". Покрай другите канали беше не по-малко интересно, къщите бяха по-ниски, но красиви и впечатляващи като архитектура. Много от тях са защитени като културни паметници. Също и характерно извитите мостове, 1281 на брой, построени по ветрилообразната схема от 160 канала, които придават на града необичайна визуална красота. Днес повечето канали се използват за разходки и развлечения, а не за търговски пътища, както е било в миналото.

Върнахме се отново до Централната гара, откъдето потеглихме с корабчето, бяхме изпълнени с възторг от видяното, денят беше слънчев, предстояха ни нови емоционални преживявания.

Направихме снимки на величествената сграда на Централната гара, която беше една от големите забележителности за туристите, истински архитектурен шедьовър, построена на три изкуствени острова, точно срещу пристанището на Амстердам. Площадът, който се простираше пред нея, представляваше огромен полукръг, отварящ се към града. На една от кулите се въртеше ветропоказател. Решихме, че интериора можем да разгледаме по всяко време и се отправихме по "Дамрак", главното авеню, което водеше право до площада "Дам". Имаше много неща за гледане по тая комерсиална улица - магазини, бутици, антиквариати, клубове, секс музей, също и доста кич. Но най-много привличаше вниманието една импозантна сграда от червени тухли - Бюрс ван Берлаге, в която се е помещавала Амстердамската стокова борса, проектирана от архитекта Хендрик Петрус Берлаге и построена в периода 1896-1903 г. Веднага е била класирана между авангардните архитектурни шедьоври. Днес в нея се помещава Холандската филхармония, уреден е музей, използва се за концерти и представления.

Площад "Дам" c Кралския дворец, Новата църква (отдясно) и Музеят на Мадам Тюсо (отляво)

Площад "Дам" c Кралския дворец, Новата църква (отдясно) и Музеят на Мадам Тюсо (отляво)

Ето ни на площада "Дам", едно от най-старите и важни места на града, разположен в неговата историческа част. В миналото тук е бил централният градски пазар, а днес могат да се посетят едни от най-популярните забележителности на Амстердам. През 60-те години на ХХ век "Дам" е бил мястото, където са се срещали хипитата, идващи от цяла Европа. Днес площадът също прелива от млади хора, дошли от целия свят, седнали на стъпалата около Националния паметник и разговарящи приятелски помежду си. Вълнуващо е, когато си помислиш, че това място е дало името на града и всичко е започнало оттук. В Средновековието площадът е гледал точно срещу морето и са се виждали появяващите се кораби, пристигащи от Северно море. В наши дни крайната част на реката Амстел не съществува, защото нейното течение се е модифицирало, когато е започнат строежа на двете големи артерии, "Дамрак" и "Рокин", които пресичат площада и го разделят на две.

Нужно ни беше време, да се нагледаме на всичко заобикалящо ни, да го снимаме, да се въртим като омагьосани сред гълъбите и да се чудим откъде да започнем. Но когато вълнението поутихна, решихме най-напред да посетим Кралския дворец, тъй като беше отворен само до 17 часа, а после можехме да разглеждаме навън, докато краката ни държат.

Кралският дворец, със своята импозантна фасада в неокласически стил, се счита за една от най-значимите културно-исторически забележителности на Амстердам. Сградата е построена през ХVII век и до 1806 г. е функционирала като Кметство, а после е превърната в дворец на Луи Наполеон. От 1935 г. става собственост на държавата и кралската фамилия се явява само за официални церемонии. През 2009 г. Кралският дворец е отворен за туристи.

Интериорът показва величието и могъществото на владетелите през Златния век, което се вижда още в голямата Бюргерзаал (Народната зала), простираща се по цялата дължина на двореца, впечатляваща със своя мраморен под, по който са изрисувани картите на източните и западни полукълба. Отбелязани са местата, посетени от холандците, в неуморното им търсене на нови търговски дейности. В другите зали са съхранени впечатляващи колекции от мебели, скулптури, полилеи, часовници, картини от XVIII и XIX век.

Част от площад "Дам"

Част от площад "Дам"

След като разгледахме всички зали, което си беше уморително, седнахме отвън в кафето пред Нюве керк (Новата църква), намираща се точно до Кралския дворец. За съжаление, по време на целия ни престой в Амстердам, църквата беше затворена и не можахме да видим нейния интериор. Беше ми интересно да я разгледам, тъй като се смята за най-важната и значима църква в Холандия и е мястото, където се извършват коронациите на холандските монарси.

Оставих мъжа ми да си поръчва второ кафе и да пали поредната си цигара, а аз потънах в малката уличка между готическата църква и двореца, която привличаше вниманието ми с особения си чар. Имаше потайни кътчета за снимки. Особено интересна беше причудливата сграда в дъното и аз се упътих към нея. Излязох на голям булевард, по който се движеха трамваи, и пред очите ми се показа цялата Magna Plaza - забележителен търговски център с огромни размери. Някога тук е имало пощенска станция, а днешната сграда е завършена през 1899 г. от архитекта Питърс, осмиван доста заради екстравагантните си идеи. Направих достатъчно снимки и се върнах при мъжа ми. Не успях да го предизвикам с откритията си, беше доволен от почивката, дори не му се ставаше от мястото.

Чудихме се дали да посетим Музея на Мадам Тюсо с восъчните фигури, който бях включила в списъка със забележителностите, но и двамата предпочетохме да продължим разходката си до Къщата на Рембранд и да я разгледаме.

Националният паметник

Националният паметник

Прекосихме целия площад, като не пропуснахме да се снимаме и с бялата каменна колона, в чест на загиналите във Втората световна война. Мемориалът представляваше Националния паметник - 22-метров обелиск с изобразени оковани мъжки фигури и виещи кучета, които навяваха скръб. Тази обстановка не пречеше на младите хора да се събират на това култово място, може би гледаха на паметника с други очи. Някъде бях прочела, че архитектът е проектирал творбата си като... фалос, тъй като във войната са загинали много мъже или просто, защото живеел в Амстердам. Гледайки двусмислено източения и закръглен монумент, си казах, че наистина навява такава идея, затуй ми изглеждаше доста странен!

Отправихме се към еврейския квартал, където се намираше Къщата на Рембранд, като по пътя си снимахме интересни места, пресякохме няколко мостчета, стигнахме до една оживена улица и докато се чудихме накъде да тръгнем, повдигнах глава и видях, че сме се спрели точно пред търсения обект. Когато имаш Ангел-пътеводител до себе си, нещата се уреждат с лекота.

Къщата на Рембранд ван Рейн

Къщата на Рембранд ван Рейн

Влязохме да разгледаме къщата, трансформирана сега в музей, в която художникът е пребивавал почти двайсетина години и е преживял най-продуктивния си творчески период.

Идвайки в Амстердам, Рембранд се настанява под наем при търговеца на картини, Хендрик ван Ойленбург, където се запознава с неговата родственица, Саския ван Ойленбург, останала сираче, дъщеря на бившия кмет и юрист на Леуварден. Пред Рембранд, който е бил все още студент, се открива благоприятната възможност за добър брак, тъй като Саския е имала връзки с най-важните буржоазни фамилии. През 1639 г. семейството се премества в представителната къща, намираща се в съседство с първоначалната му квартира, в която днес е устроен музеят. Рембранд решава да купи къщата, която е струвала 13 хиляди гулдена, не особено висока цена, но той никога не успява да я изплати докрай, въпреки че е печелил достатъчно добре. Най-хубавите му години преминават в тази къща, става известен, получава важни поръчки, има ученици и помощници. Живее в партера, ателието си разполага на първия етаж, а учениците и помощниците му рисуват на тавана. Бил е запален колекционер и е напълнил дома си с всякакъв сорт ценни предмети: повече от сто картини са изложени в партера, другите помещения са изпълнени с рисунки, керамика, японски оръжия, екзотични костюми, огромни черупки и корали. Били са интензивни и щастливи години, но обречени да завършат трагично. От четирите им деца остава жив единствено най-малкият син, Титус, а Саския умира през 1642 г. на 32-годишна възраст. Финансовите затруднения се увеличават.

Рембранд се жени повторно за Хендрике Стофелс през 1645 г., която се опитва да уреди затрудненията, но ситуацията е била непоправима. Художникът е принуден да продаде цялата си колекция, а накрая и къщата за мизерна сума, и се премества да живее в бедняшкия квартал "Йордан". Жена му и синът му Титус отварят магазин за предмети на изкуството. Така приключват щастливите година в еврейския квартал, където Рембранд създава своите недостижими шедьоври, между които е прочутата "Нощна стража".

Къщата, в която е живял Рембранд, е претърпяла доста трансформации, била е уголемена с още един етаж, а фасадата ѝ декорирана според критериите на епохата. През 1906 г., по случай 300-годишнината от рождението на Рембранд, градът Амстердам купува тази къща и урежда в нея музей, който отваря врати за публиката през 1911 г. През 2006 г. светът отново чества един от най-великите художници на всички времена и къщата е оформена за неговия четиривековен юбилей.

Атмосферата в музея е много специална, в голяма степен пресъздава необичайния и донякъде тъжен живот на гениалния художник. Реставрацията от 1999 г. е търсила да придаде автентичния облик на десетте стаи, когато са били обитавани от Рембранд, всичко е декорирано и обзаведено с мебели и предмети от XVII век. Особено впечатление прави леглото - направо детско креватче, мушнато в един долап. Мъжът ми каза, че така са спели по това време - полулегнали или полуседнали, понеже са имали страх от задушаване. Дори и височайшите особи са имали същите легла. Разгледахме многобройните офорти и портрети, също ателието и чудноватата му сбирка от препарирани животни и всевъзможни оръжия.

Два музея за един ден са предостатъчни, съзнанието не може да възприеме повече информация, затова седнахме в откритото бистро и с наслада се отдадохме на отморителната почивка. Наблюдавахме пъстрия живот наоколо, в Амстердам всичко е впечатляващо. После тръгнахме на разходка в посока към квартала на "Червените фенери"!

Площад "Ноймаркт" с крепостта "Вааг"

Площад "Ноймаркт" с крепостта "Вааг"

Стигнахме до "Ноймаркт", отворен и павиран площад, чиято най-голяма забележителност беше крепостта "Вааг", построена през XV век. Около площада са останали много красиви къщи от XVII и XVIII век, местните хора са съхранили традициите, тук стават големи тържища и антикварни пазари. От западната си страна площадът е ограден от квартала на червените фенери. Изобщо интересно място, направихме много снимки и неусетно потънахме в една тясна уличка със спуснати кепенци на прозорците. Това беше потайното място, което всеки търчи да гледа, независимо дали го одобрява, или не.

Не става въпрос за нещо ново - пазарът за секс бил официално настанен тук още през XIV век. Самото място е дори романтично, намира се в сърцето на Амстердам, изпълнено с тесни прави улички, красиви фасади на старите къщи, прекрасни малки бутичета, поддържани от миниатюрни стари дами, криволичещи канали, окъпани вечер в бляскавите светлини, и отворени витрини, в които проститутките предлагат спектакъл на клиентите. Изобщо много странна атмосфера, която за някои е тъжна, за други - забавна. Да не забравяме, че сме в Амстердам, градът, който е избрал толерантността за свой символ!

Една витрина беше отворена и ние се спряхме да погледаме изтегнатата пантера по бельо. Наоколо беше пълно със зяпачи, но за нея това беше ежедневие. Аз познавах доста от жриците на тротоара в Цюрих, когато работех в нощните барове, някои бяха хубави момичета и идваха понякога да правят стриптийз в кабарето. Разказвали са ми много пикантни истории. Гледах с усмивка лежащата продавачка на секс, тя също се усмихна, изтегна се предизвикателно и замята крака във въздуха. За мен беше забавно, но мъжът ми се смути и побърза да се отдалечи. Мъжете са ербап, когато са в компания, иначе са срамежливи.

На мостчето на канала "Де Валеен"

На мостчето на канала "Де Валеен"

Да се снимат витрините и жените зад тях не е позволено, има неписани правила, които, ако се нарушат, могат да ти костват доста скъпо. Да се снима обаче всичко останало, нямаше проблем, а то беше много по-интересно и красиво. Мъжът ми ме снима на мостчето на канала "Де Валеен", на фона на красивите стари къщи, в една от които се помещава секс-музеят. Аз също го снимах, но в друг ракурс, като деликатно хванах с обектива част от забранената зона.

Само на няколко метра се намира площадът "Аудекерк", място, където контрастът е повече от очевиден. Тук се издига величествената Стара църква (Aude kerk), една от най-старите сгради в Амстердам. Първоначално е била католическа църква, но днес е символ на холандското протестантство. Направихме великолепни снимки на фасадата, покрива, другите крила - сградата се простираше на 3 300 кв.м площ. За съжаление, вече беше затворена, не можахме да разгледаме интериора, но си казахме, че утре ще я посетим.

Минахме отново покрай сградата на старата пивоварна "Хайнекен", построена през 1864 г., която до 1988 г. е била действаща, а сега е превърната в атракция. Аз не съм фен на бирата, та не ми се правеха обиколки из музея, колкото и да е интересен автентичният декор.

Началото на "Дамрак"

Началото на "Дамрак"

Продължихме разходката си до началото на "Дамрак", там открихме едно прекрасно заведение на брега на канала, с великолепен изглед към красивите къщи. Настанихме се отвън на терасата, поръчахме нещо разхладително и се отдадохме на съзерцание към заобикалящия ни декор. Днешният ден беше великолепен, а финалът на нашия маршрут - направо вълшебен!

Трети ден в Амстердам. Преди обяд излязохме от хотела и тръгнахме пеша към Къщата на Ане Франк, която бях включила в списъка със забележителностите, но когато видяхме дългата опашка пред входа на музея, се отказахме от посещението. Времето беше чудесно и решихме да посветим деня на дълги разходки покрай каналите, което беше истинска наслада. По пътя си разглеждахме красивите къщи, улици и църкви.

Посетихме "Вестеркерк" (Западната църква), която се намираше съвсем близо до Къщата на Ане Франк и просто ни беше по пътя. Това, което ме привличаше най-вече, беше не високата кула и красивата фасада, а фактът, че тук е погребан Рембранд, но гробът му никога не е открит. Поседяхме малко за отмора и да послушаме органовата музика, после правихме снимки на кулата, която завършваше отгоре с императорската корона на Максимилиан. Предложих на мъжа ми да се изкачим на нея, но това хич не му допадна и ме подкани да тръгваме.

Рийксмузеум (Националният музей)

Рийксмузеум (Националният музей)

Продължихме по протежението на "Принценграхт", много впечатления запечатахме с фотообектива, докато стигнахме до величествената сграда на Рийксмузеум (Rijksmuseum) - Националният музей на историята и изкуството на Холандия. Този музей притежаваше една от най-уникалните колекции в света, имаше над пет хиляди експоната, да се разгледа, беше нужен поне един цял ден. Нашата цел беше Музеят на Ван Гог, затова се отказахме от посещението на Рийксмузеум. Обаче прекарахме около час в прекрасната ботаническа градина, която заобикаляше цялата сграда, имаше много интересни скулптури и растения, идеално място за отмора.

Излязохме на "Музеумплейн". Това беше много повече от еспланада или триъгълно пространство, залесено с трева и дървета, намиращо се на юг от историческите канали. Площадът е единствен в Европа - място, което амбициозните планове на урбанистите посвещават на музеите. Тук се намира и Музеят на Ван Гог.

Музей "Ван Гог"

Музей "Ван Гог"

Сградата от цимент и стъкло не ме впечатли особено с външния си вид, но интериорът беше облян от светлина и в неговите просторни зали се намираше най-значимата колекция от картини на великия майстор. Новото крило към основната сграда, реализирано от японския архитект Кишо Курокава, разширява значително пространството, в което са разположени временните изложби. Музеят "Ван Гог" притежава 200 картини, около 500 рисунки и повече от 700 писма, завещани от брата на художника, Тео, и неговия син, Винсент Вилем ван Гог.

Преди много години, когато четях "Животът на Ван Гог" от Анри Перюшо, останах потресена от дълбокия трагизъм в необикновената съдба на човека и художника. Още оттогава съм замечтала един ден да мога да видя оригиналите на неговите картини, но не съм и предполагала, че това ще стане в Амстердам, тъй като музеят още не е съществувал или аз не бях чувала за него. Ето че този вълнуващ момент дойде и аз потръпвах от вълнение пред невероятното предизвикателство, което животът ми поднасяше.

Винсент ван Гог е роден на 30-ти март 1853 г. в семейството на протестантски пастор. Тръгва по стъпките на баща си, следва теология, но разбира, че това не е неговото призвание. Обръща се към изкуството и рисуването, на които посвещава изцяло последните десет години от живота си. Преследван от тежка форма на епилепсия, често е имал халюцинации и психотични кризи, при една от които си отрязва част от ухото. Измъчван от болестта, която не му дава покой, на 27-ми юли 1890 г. той се застрелва в гърдите с пистолет и два дни след това умира в Овер.

Излишно е да разказвам за преживените емоции, породени от въздействието на видяното в музея - споменът е за цял живот! Толкова пъти бях гледала репродукции на най-известните картини на художника, но всичко бледнее пред оригиналните творби. Струваше ми се, че не бях виждала досега такива ярки и живи цветове и толкова смайващи пейзажи. Това е музей, който не трябва да се пропуска, дори да си само за един ден в Амстердам!

Черна къщичка в Амстердам

Черна къщичка в Амстердам

Останахме няколко часа с картините на Ван Гог, а след това вървяхме и мълчахме, като от време на време снимахме по пътя обратно. Сега си заснех цяла колекция от черни къщички, които ме впечатлиха още в началото, дори си пожелах някой да ми подари една такава. Не съм и предполагала, че черните стени, в съчетание с бели или червени прозорци, могат да бъдат толкова интересни и красиви. Особено пък ако къщичката е килната на една страна, то фантазията ми се развихря само като я гледам, камо ли да спя в нея! По-късно, когато разказвах на другите за това си впечатление, всички се чудеха и недоумяваха как една къща може да бъде боядисана в черно? Ако не бях го видяла с очите си и аз щях да се чудя, ама наистина е много шик!

Днес удържахме обещанието си да разгледаме интериора на Аудекерк (Старата църква), в която са погребани много видни холандци, също и Саския, съпругата на Рембранд. Приживе, художникът е бил сред най-известните посетители, той е бил кръстен в тази църква, също и децата му. Интерес представляват и четирите органа, като най-старият датира от 1658 г. Целият под е покрит с надгробни плочи, та чак ми беше неловко да стъпвам върху гробовете, но колкото и да се стараех да ги заобикалям, нямаше начин да ги прескоча всичките.

Сбогувахме се още веднъж с квартала на "Червените фенери", мъжът ми забеляза малка скулптура на женски гърди и я снима, аз пък му обясних, че това е в памет на закланите във витрините проститутки, за които бях прочела някъде из нета. Мемоарната плоча се намира точно пред църквата, което още веднъж потвърждава пословичната толерантност в Амстердам.

Четвъртият, последен ден от нашето пътешествие решихме да посветим на места извън Амстердам, да разгледаме и опознаем малко повече страната, толкова различна от всичко видяно досега. Холандия беше интересна и предпочитана дестинация за пътешествениците, търсещи необичайни места, свързани със силни и неповторими емоции. Уникалността на тази малка западноевропейска страна се дължи преди всичко на нейното географско разположение - голяма част от територията се намира под морското равнище. От този факт идва и наименованието на държавата - Нидерландия, което означава "Ниска земя".

Волендам (Volendam)

Волендам (Volendam)

Бяхме избрали рибарските селища, Волендам и Маркен, популярни туристически атракции, привличащи с неповторимите си селски пейзажи и рисувани цветни къщички. Потеглихме към Волендам, намираше се на около двайсетина километра от града, но с лутането си удължихме разстоянието. Когато обаче оставихме колата на паркинга и тръгнахме покрай пристанището, приказката ни плени и всички ядове се изпариха. Такова малко и живописно местенце не бях виждала, неслучайно се казва, че тук може да се види истинската красота на Холандия. Типичната холандска носия, която познаваме от рекламните снимки, също е от този край, често може да се срещнат местни жители в такова облекло, което е гордост за тях. Във фотоателиетата предлагат да се снимаш с такава носия за спомен.

Разхождахме се по дължината на цялото пристанище, запазена е архитектурата от началото на XIX век, удоволствието беше неописуемо. Разбирам защо селцето е било любимо място на Пикасо и Реноар, които са прекарвали голяма част от времето си тук, където витае духът на Холандия. Седнахме в едно от приятните ресторантчета и зачакахме поредния тур на корабчето за Маркен. Беше пълно с туристи, селото наистина омагьосваше с енергичния си живот и живописна атмосфера.

Маркен, пристанището

Маркен, пристанището

Маркен беше едно островче в морето, с малко селце в северния му край, което през 1932 г. е свързано със сушата посредством изграждането на дига. Това дава нов тласък в туризма. Точно тази дига ни обърка при пристигането, не знаехме къде точно се намира паркинга, но ако бяхме дошли с колата, щяхме да се лишим от разходката с корабчето.

Да се разказва за Маркен с думи е излишно, защото на всяка крачка биваш омагьосван от пасторалните картини с кротко пасящи кози и овце, на друго място пък зайци и гъски, китни малки градинки и езерца с очарователни местенца за сядане край тях. Къщите обаче са направо като извадени от приказките, преобладава зеленият цвят в различните му нюанси, но и тук видях черни къщички, има също и сини. Цял албум със снимки да подредя, пак няма да покажа цялата красота на това вълшебно кътче.

Маркен, работилницата за дървени обувки

Маркен, работилницата за дървени обувки

Посетихме работилницата за дървени обувки, все съм се чудела как играят с това сабо, сега ги видях наяве, но си купих едни мънички сувенирни обувчици за спомен. После седнахме отвън на дървените маси за едно кафе, а наоколо толкова тихо и приятно, сякаш беше нереално. Снимахме се с пасящите животинки, с каменната скулптура на малко рибарче, с красивите цветни градинки и все не ни се тръгваше оттук. После, докато чакахме кораба за обратния път, мъжът ми не се сдържа и опита някакъв специалитет в едно от крайбрежните ресторантчета. Аз продължих разходката си и направих страхотни снимки, улових и пристигащия от Волендам кораб, с който щяхме да се върнем обратно.

Денят ни беше наситен с много преживявания, та мислихме с това да приключим, пък и времето изведнъж се смръщи и притъмня. Уж потеглихме към Амстердам, но се оказа, че сме поели точно в противоположната посока и докато се оглеждахме за отбивка от пътя, пред очите ни изскочи огромна вятърна мелница. Това беше невероятна изненада!

Вятърна мелница в Холандия

Вятърна мелница в Холандия

Веднага свихме по пътчето, оставихме колата до един голям автобус и нетърпеливо забързахме към мелницата. Вътре имаше туристи, ние влязохме и се заслушахме в обясненията на гида, а когато той свърши, тръгнахме спокойно да разглеждаме старата постройка отвътре и да правим снимки. Туристите излязоха и мъжът ни подсети, че автобусът може да тръгне и без нас - мислел, че сме с групата. Като разбра, че не сме, се стресна, изгледа ни строго и попита, имаме ли билети? Съвсем спокойно отвърнахме, че мислихме, че тази атракция е безплатна, което си беше истина. Той се мъчеше да се прави на строг, но смехът вече избиваше и по неговото лице, тъй че се разделихме любезно - видяхме достатъчно от интериора и чухме полезна информация. После гледахме мелницата отвън, снимахме я, докато мъжът издърпваше едни дебели въжета, сигурно бяха за перките. Доста труд положи, докато приведе всичко в порядък, но когато си тръгнахме, пристигна нов автобус с туристи и той трябваше да отваря всичко отново. Смяхме се, че ако ни беше оставил да погледаме още малко старите греди в интериора, щеше да си спести тази хамалогия.

Понеже бяхме съвсем близо до Едам, решихме да видим и това селце, известно с производството на кръглото холандско сирене "Едамер". Разгледахме центъра, снимахме се и пред работилницата за сиренето, разходихме се по калдъръмените улички и посетихме местната църква, която беше забележителност. Навсякъде красота, чистота и тишина. Не можех да се нагледам на цветните градини покрай каналите, с красивите беседки и мостчета и плаващите спокойно във водата птици.

Едам, край езерцето

Едам, край езерцето

Седнахме край едно езерце, съвсем в краката ни се разхождаха кротките крилати, които пораждаха кротост и в душата. Обожавам такива местенца, особено след натоварения ден, имахме нужда от кратък релакс. Заредихме се с енергия и потеглихме към Амстердам.

Оставихме колата в паркинга на гарата и този път решихме да разгледаме нейния интериор, тъй като на следващия ден си заминавахме. Освен това исках да си купя и книгата за Амстердам, а Бюрото по туризъм се намираше тук. Сградата е внушителна, както отвън, така и отвътре, имаше изглед към пристанището, край което се разходихме за сбогом. После се отправихме към хотела, но по пътя се отбихме в едно кафе, което се намираше точно срещу сградата с Ангел-пазителя. Пак го снимахме, а също и красивата черна къщичка с надпис: GOD IS MYN BURG.

Вечерта посетихме за последен път ресторанта TAPAS, където вечеряхме през целия си престой, но едва тази вечер разбрахме, че шефът е българин. Освен това, на съседната до нас маса, също вечеряха двойка българи, но странното беше, че когато до слуха ми достигна тяхната реч, аз го приех съвсем нормално, просто бях изгубила усещането за пространство и време. Шефът се чувстваше толкова щастлив от нашето присъствие, че ни предложи шопска салата, което беше много трогателно. Другите българи, майка и син, си тръгнаха, но ние останахме по-дълго време тази вечер, разговаряхме за България и споделяхме преживяванията си от живота в чужбина. Накрая се разделихме, отнасяйки приятни спомени от тази наша среща, а моят сънародник ни пожела да дойдем отново в Амстердам.

За последен път се разходихме покрай бреговете на канала "Зингел" и се сбогувахме с този невероятен Град на Каналите. Пътешествието приключи, всичко беше чудесно, утре се връщахме у дома, закриляни от сияйния Ангел-пазител!

 

 

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.02.2019, № 2 (231)