Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АСОЦИАЦИЯ "БЪЛГАРСКА КНИГА"

Таня Шелхорн

web

Асоциация “Българска книга”
П.К. 1046, площад “Славейков” № 11
1000 София

Уважаеми Дами и Господа,

Уважаеми членове на АВК,

Позволете ми да привлека вашето внимание върху един актуален въпрос, който въпреки своя личен характер, касае дейността и основните цели, залегнали в Устава на АБК. В Чл. 4 (3) и Чл.5 (1) се говори за “...спазване правилата на професионалната етика” и “...издигане авторитета на книгоиздателите в обществото”. Прочетох също в интернет и Отвореното писмо на Асоциация “Българска книга”, чието съдържание ме развълнува по две причини: изключително трудните икономически условия, съпроводени от благородната мисия за създаване и разпространение на българската книга, и преживяното от мен през последните три години във връзка с издаването на моите собствени книги от издателство “Летера”, Пловдив. Именно този контраст ме накара да споделя сега моята болка и да ви разкажа за едно ходене по мъките!

Аз се обърнах с уважение и доверие към това елитно издателство, но не след дълго разбрах, че нещата не са така престижни и коректни, както изглеждат отвън. Фактът, че живея в Швейцария, даде повод да бъда манипулирана и изнудвана за пари. Още в началото ми беше поискана сумата от 3000 (три хиляди лева) за скромния тираж по 200 бройки от трите книги или общо 600 бройки. Книгите са с размери 20 х 14 и съответно с по 182, 184 и 190 страници. Беше ми обяснено, че при дигиталния печат, с какъвто разполагат в “Летера”, отпечатването на една бройка е еднаква за целия тираж и се прилага при по-малки тиражи, което е много изгодно за поръчителя - след като пласира дадената стока, може отново да си поръча книгата в също такъв или още по-малък тираж и че това е бъдещето на книгоразпространението в България. Аз се съгласих, че това предложение е наистина много разумно и доверчиво дадох поисканата ми сума, срещу която получих някаква квитанция. Не ми беше предложен никакъв договор и постепенно нещата придобиха една наистина морална извратеност: беше ми заявено, че парите ще покрият разходите по издаването на двете книги или общо 400 бр., а не след дълго ме уведомиха, че при направената калкулация се оказва, че тези 3000 лв. са достатъчни за издаването само на една книга в тираж от 200 бр. Аз контактувах единствено с коректорката Жанет Желязкова, и при всяко мое настояване да се срещна и разговарям с г-жа Фурнаджиева, ми се отговаряше, че тя отсъства или е заета.

Разбрах, че съм попаднала в зловещ капан, от който не мога да се измъкна сама. Мъката и унижението бяха много по-горчиви от финансовата измама. Наближаваше датата на моето отпътуване за Швейцария, а аз все още не бях видяла и една готова книга! Бях принудена да разкрия целия този фарс пред моята адвокатка г-жа Елена Тоскова, която ме спаси от едно чудовищно измамничество. Нещата бяха готови за съд и след един продължителен тричасов разговор, аз отстъпих пред молбите и извиненията на Надя Фурнаджиева, която заявяваше, че изобщо не е била в течение и едва днес е разбрала за този проблем?! Беше изготвен един договор, в който сумата оставаше приблизително същата, но този път обхващаше издаването и на трите книги - “На подобното с подобно” (на български и немски) и “Дарина”. Моята адвокатка възрази, че тези цени са високи, но тъй като се сблъскваше за първи път в своята практика с подобен случай, тя не беше точно информирана по съответните въпроси. Г-жа Фурнаджиева обясни, че високата цена идва от предпечатната подготовка, която в “Летера” е скъпа - в моя случай струваше 500 (петстотин) лв. за всяка книга поотделно. Аз не можех нищо да кажа, защото за мен този бизнес беше напълно непознат и приемах всичко за истина. Но г-жа Тоскова пак потвърди съмнението си в реалността на тази сума и г-жа Фурнаджиева с преднамерена “щедрост” я намали наполовина. Беше изработен нов договор и ми бяха върнати около 700 лв.

Решихме да продължим нашата работа, аз с радост им простих всичко и бях готова да забравя този неприятен инцидент. Заминах си за Швейцария с отпечатаните 10 бройки от “Дарина”, които бяха изработени много добре, и с условието в новия договор, че останалите бройки ще бъдат готови до 30-ти септември 2003 г., когато аз отново ще се върна в България. Уви, чакаха ме нови разочарования, защото двете български издания не бяха изработени качествено и аз имах пълното основание да не ги приема според условията, залегнали в договора. За щастие немското издание на “На подобното с подобно” стана наистина чудесно и аз не предявих никакви претенции относно недостатъците на другите две книги. Исках всичко да завърши красиво, защото написването на тези книги ми даде много радост и смисъл в живота. Но г-жа Фурнаджиева не пропусна отново да се възползва от моята доверчивост и ми поиска сумата от 200 (двеста) лева, която била за “страниране на немския текст”. По-късно разбрах, че това е било също лъжа, защото странираният текст се е проверявал от преводачката г-жа Златка Парпулова, която направи прекрасен превод на немски и с която аз работех отделно.

След мъчителните изпитания, свързани с издаването на всяка една книга, ме чакаха много вълнуващи срещи и щастливи преживявания! Моите колеги от Пловдивския Куклен театър организираха една чудесна премиера на новата ми книга “Дарина”; бях поканена от Пловдивска Обществена телевизия; в информационния седмичник на Пловдив “Навигатор” и в-к “Марица” излязоха статии за мен. Това внимание от страна на хората, лишено от всякаква суета и помпозност, остави в сърцето ми прекрасни спомени, защото да зарадваш човека, е нещо много велико!

През следващите месеци получих писма и поздравления, както от българските, така и от швейцарските читатели. Хората се вълнуваха наистина от това, което вълнуваше и мен, и което стана повод да напиша първата си книга “На подобното с подобно”. Тези приятни отзиви ме поощриха да поръчам книгите си в един по-голям тираж и те да бъдат разпространени по книжарниците. Разбира се, че мисълта за някаква печалба беше твърде далеч от мен, исках само книгите ми да стигнат до по-голям брой читатели. Отново се обърнах към “Летера”, защото смятах, че след предишната конфузна история, няма повече да посмеят да ме излъжат. На моето запитване за цената на един тираж от по 1000 броя за всяка от двете книги, ми беше отговорено, че това ще струва по 1.60 лв. за един брой без ДДС. Аз се зарадвах, че този път цените са нормални и изпратих от Швейцария сумата от 3840 лв. Щом получиха парите, веднага ме уведомиха, че са допуснали сериозна грешка в калкулацията, и че могат да изпълнят поръчката най-малко за 2.15 лв. (без ДДС) за бройка. Отново бях хваната в хитър капан, но за щастие този път ме спаси авторитетът на г-н Данчо Панайотов, собственика на “Хеликон”, и неговото благородно желание да ми помогне. Разпоредих се парите да бъдат преведени по банков път на името на г-н Панайотов и диска с предпечатната подготовка да бъде предаден на моята адвокатка. Г-жа Фурнаджиева беше поставена пред свършен факт, но не е пропуснала да излее безсилния си гняв върху моите книги - в предадения диск са били изтрити каретата и ISBN. С какво право може да ми се отнема нещо, което е лично мое и за което съм заплатила?

Г-н Панайотов постъпи като честен търговец и истински джентълмен. В съвсем кратък срок книгите бяха издадени от издателство “Абагар”, Велико Търново, с нов ISBN, като II издание, и разпространени в книжарници “Хеликон”. За съжаление липсваха каретата, които придават стойност на една книга и говорят за професионализъм. Не ми беше лесно да преживея и този удар, но се утеших с добрия печат и техническо изпълнение на издателство “Абагар”. Междувременно бях написала новата си книга “Д-р Кристиан и неговата компания” и се обърнах към г-н Иван Петров, гл. редактор на “Абагар”, с предложение за съвместна работа. В срок от около един месец книгата беше готова, чудесно изработена, а всичко свързано с договор, цени и заплащане беше представено твърде коректно и професионално. Зарадвах се, че в България все още има мъже на делото и това повиши самочувствието ми на българка.

Но мъчителната “сага” с “Летера” продължи отново, сякаш ми хвърляше поредното предизвикателство. В един спонтанен разговор по телефона с г-жа Фурнаджиева, в който аз споделих цялото си огорчение от преживяното, тя ме увери, че много съжалява и за сетен път предложи да се опитаме да загладим нещата. Аз се съгласих немското издание на “Дарина” да бъде отпечатано в “Летера”. Повод за това решение ми даваше препоръката на моята преводачка за прецизната коректорска работа на немски език от коректорката Емилия Драганова, а г-н Георги Божанов, който изготвяше предпечатната подготовка, беше един много етичен човек и аз не исках лошият спомен да остане помежду ни. Те също се зарадваха, че ще работим заедно, но нещата отново бяха опорочени от преклонението на някои хора пред този втори идол, наречен “сребролюбие”!

Този път г-жа Фурнаджиева поиска за 200 бр. сумата от 1000 (хиляда) лв., т.е. по 5 лв. на бройка, а това беше продажбената цена на книгата в България. Освен това познатият ми до втръсване сценарий се повтаряше по абсолютно същия начин, но сега имах известен опит, а и току-що бях приключила работата си с “Абагар”. Разликата между двете издателства, отнасяща се до етичното отношение и коректното обслужване на клиента беше поразителна, разбира се, в полза на “Абагар”. Категорично отказах поръчката и ми беше предложено да заплатя само предпечатната подготовка и коректорската работа. Това ме устройваше и аз запитах за цената - тя беше 220 лв. за коректор и 100 лв. за предпечатна подготовка. Чудех се дали да се смея или плача! Както казва народната поговорка: “На лъжата краката са къси”! Г-жа Фурнаджиева беше забравила, че в първия наш договор беше определила цената за предпечатната подготовка в размер на 500 лв, но все пак съвестта й се поразшава и тя я съкрати на 250 лв.!!!

Когато отворих диска, ме чакаха нови изненади: карето в немския текст на “Дарина” този път беше окълцано наполовина, т.е. липсваха имената на коректора и предпечатната подготовка, липсваше и монтажа на текста, също и корицата. Обадих се по телефона и поисках обяснение за тази грозна постъпка, но смутените служители ми отговориха, че “такава е заповедта”. Всички опити да се свържа с г-жа Фурнаджиева останаха безуспешни, а моето желание беше да ми се изпрати нов диск с цялото каре и монтажа на текста. Отговор не последва и отново служителите потвърдиха, че “такава е заповедта”. Отвращението ми беше много голямо и реших никога повече да не се занимавам с това издателство.

Но животът ми поднесе още едно предизвикателство! На 4-ти февруари 2005 г. аз видях съвсем случайно в Е-бюлетина на LiterNet моето име и “Дарина” в списъка с предложения за Български роман на годината (2003). До този момент аз нищо не знаех за Фондация “Вик”, нито за нейния престижен конкурс. Свързах се с г-жа Елена Найденова и разбрах, че за моята книга е получила справка от Народната библиотека, но от “Летера” е било отказано съдействие за всякакъв род информация. Тя дълго и упорито е търсила контакт с мен и е успяла да открие един брой от “Дарина” в книжарницата на Центъра за книга на бул. “Стамболийски”. Оказало се е, че това е изданието на “Абагар” от 2004 г. и книгата е отпаднала от конкурса за 2003 г. А според регламента, като II издание, не можеше да участва в Конкурса за 2004 г. Това беше нов пореден удар за мен, който ми нанесе много повече болка от всички предишни лъжи и измами.

Къде е Моралът! Къде е Етиката! Нима можем да говорим в случая за някакъв авторитет или доверие? И как да повярвам, че за българската книга се “милее”, когато г-жа Фурнаджиева непрекъснато ми внушаваше, че българските автори нито се издават, нито пък се излагат в книжарниците. Питах се дали има в света друг народ, който да разсъждава по този начин, и с болка си мислех за мъката и унижението на толкова прекрасни български автори. Но съм щастлива, че се запознах с честни и благородни хора, които наистина издигат авторитета на българската книга и нейните автори и насочват интереса на читателите към родната литература. И въпреки, че Българската Роза има остри бодли, заради нейната дивна красота и аромат си струва да бъде ценена и обичана!

Уважаеми Дами и Господа, благодаря ви предварително за времето, което ще отделите за моето писмо и се надявам, че то няма да остане като заринатия в земята талант.

15.05.2005 г.

С уважение,
Таня Шелхорн

 

 

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.05.2005, № 5 (66)