Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЕДЕМ НАЧИНА ДА УВИЕШ САРИ ОКОЛО ТЯЛОТО

Тодора Радева

web

- След всеки мъж си тръгвам по-богата. - Рая се беше изтегнала на матрака, полегнала на една страна, и разглеждаше кутията със спомени. - Не, нямам предвид само тези вещи. Тъгата от несбъднатото в любовта, от усещането, че любовта е винаги нещо друго, от мъж, който си е отишъл точно когато започваш да го обичаш дори тази тъга е красива. Нещо, което те кара, както си лежиш сама в леглото някоя вечер, да станеш, да облечеш хубава рокля и да четеш на глас стихове. - Тя повдигна една броеница и превъртя бавно няколко кехлибарени зърна. - Аз пазя и мигове, когато си обзет изцяло от чуждо удоволствие, но не се чувстваш изгубен; погледи, с които разкриваш на случайни хора най-дълбоките си страхове и желания; нечия въздишка или ръце с изпъкнали вени на друг...

Калоян разпръсна на леглото вещите: картичка от Гърция, Дванайсет странстващи разказа, рапан - Рая го долепи до ухото и се усмихна: той беше от Варна, донесе ми го на втората среща, разказваше ми как се гмуркал четири часа, въпреки студа, беше април, за да ми го подари; аз знаех, че ме лъже, не беше мъж, който би направил такова нещо, но ми харесваше как го разказва, как става герой в собствените си очи. Имаше и монета, изсушена роза, сребърна чаша, вече почерняла, музикална кутия, пластмасова лъжичка и два билета за кино. Калоян дълго гледа нейна снимка - беше гола, в гръб, лицето й се виждаше в замъглено огледало, на което пишеше рай на няколко езика. Обзе го странното чувство, че това не е същата жена, че не този гръб е галил тази нощ. Искам те точно така, й каза, светлината да пада по същия начин, да си в същата поза, да мислиш това, което си мислила, докато те е снимал. Тя се засмя, а той се зачуди до какъв предмет може да се сведе тяхната история.

- Кое е от последния ти мъж?

- От него нямам нищо. Той беше особен случай. Връзката ни мина през много негови и мои други връзки. Той беше... как да се изразя, архивар и антиквар. Изтъкан от спомени и от цитати. Беше еднообразен в любовта, но въпреки това изживяването беше силно, заради нуждата му да повтаря едно и също. Имаше някаква сигурност в това спокойствие, бавност. Усещане за завръщане към място, където всичко е възможно. Дори когато идваше, обсебен от някакви желания - да нося шапка например или чехли, да си говорим през параван, без да се виждаме, имах чувството, че го е видял някъде или е чел за това, и го желае само за да може да каже, че и той е правил така. Харесваше му, че бях готова да играя, да следвам тези настроения, но после... сякаш не знаеше какво да прави с мен и с това ново усещане.

- И какво стана накрая?

- Е, накрая ми омръзна. - Рая се отпусна назад и за секунда изпъна цялото си тяло. - Беше толкова обзет от себе си, така загрижен да се възпроизвежда, да търси собствениете си илюзии, че за мен просто не остана място. Често съм мислила, че да обичаш такъв мъж, означава да се зареждаш от самата невъзможност на любовта. Защото желанието е преживяване в чист вид, което се опитваме да пресъздадем в нервното събличане на дрехите, в смешните движения на запотените ни, задъхани тела. Очи, които не смеят да се погледнат, защото този/това, което е в съзнанието ти, не е този/това, което е пред теб...

Калоян също се отпусна назад. Искаше му се, докато Рая говори, да е в нея. Да гледа тялото й как потвърждава или опровергава думите й. Да усеща топлината, влагата, движенията, устните как разказват своята история.

- Има толкова причини да желаеш един човек и толкова начини да се изразиш, толкова различни чувства могат да ви свързват. Любовта има безброй лица. Някои от тях взаимно се изключват. Ние предпочитаме да виждаме различните лица на любовта в различни хора. Иначе е непоносимо.

Но през онези дни Калоян виждаше любовта само в лицето на Рая. Сутрин, когато слънцето влизаше през прозореца, тя се завърташе на една страна, често едната й гърда оставаше извън чаршафа, а косите й се разпиляваха по рамото. Лицето й беше спокойно, но винаги, щом се загледаше в нея, тя сбърчваше чело и в този момент можеше да си я представи като стара жена, която се сърди за нещо. Калоян мислеше колко различна изглежда вечер на светлината на уличната лампа или в червения кръг от фенера в стаята. През тези дни нямаше представа къде се намира. Събуждаха се от мирис на пирожки и си правеха кафе. От прозореца долитаха шумовете на града: хора, които отиваха на работа, зареждаха магазина с платове отсреща, караха се или просто се разхождаха. Но това не го вълнуваше. Калоян искаше само гласа й, когато му разказва каква е била като малка; тялото й сутрин, още сънено; искаше я, когато рисува и той престава да съществува за нея; и в следобедните жеги, които тя сякаш не усеща. Не можеше да се насити на вкуса й: течен мед, шампанско, леко горчив грейпфрут... а понякога го обливаше нещо тъмно и мрачно, тайна, до която още не може да намери верния път.

- Нямах никаква представа, че едно тяло може да крие толкова много. - Калоян се беше облегнал на прозореца и я гледаше как рисува. Имаше дребни кости, но плътта около тях беше здраво пресована. Така изглеждаше едновремено слаба и пищна. Понякога тялото й ставаше почти течливо, сякаш пазеше спомени, които се пренареждат. Той се приближи към нея.

- Какво е това? - Тя не отговори и постепенно от неясните щрихи се оформиха преплетени тела на мъж и жена. На картината се виждаха още шест двойки в различни любовни пози.

- Седем начина да увиеш сари около тялото, така ще я кръстя тази картина. - Рая се обърна, целуна го леко по носа и започна пак да рисува. Знаеш ли каква е легендата за произхождението на сарито? Разказва се в древния индийски епос Махабхарата. Цар Пандав проиграл на хазарт хазната, войската, майка си, братята си и себе си. Последният залог била красивата му жена Драупади. Царят загубил и нея. Победителите пратили да я извикат, но тя казала, че не е облечена. Тогава те решили, че така унижението ще е още по-голямо и я довели в залата, загърната само в парче плат. Един от тях се опитал да свали и това парче, но колкото и да го дърпали, то не падало от нея. - Рая остави четката, дръпна го към леглото и се притисна силно до него. - Да, сарито е онази тънка, красива преграда, която жената поставя пред мъжа и може да свали само доброволно.

 

Калоян гледаше картината, особено онази поза, в която жената се задържаше противно на всички физически закони, увита около кръста на мъжа. Не му се седеше на купона, но беше неудобно да изгони гостите, затова отиде в стаята си. Спомняше си този ден с Рая до най-малка подробност. Бяха се разделили преди две години. Той го беше пожелал, но и сега не можеше да си обясни защо. Може би искаше тя да го спре, да му каже, че държи на него, че го обича, че иска да остане. Едно от нещата, които го смущаваха най-много в тяхната връзка, беше точно чувството за свобода. Това, че трябваше да е с нея по собствено желание и всеки ден да подновява сам това желание. Искаше му се тя да го ревнува поне малко, да изисква от него ...каквото и да е, да не излиза вечер с приятели, да мрази жените, които е обичал, да го помоли да измие чиниите, всички тези неща, които в предишните си връзки мразеше най-много. Искаше да се съобразява с неговите желания, да не изчезва за три дни, без да му се обажда, да му разказва какво е правила през деня до най-малката подробност. Тя се сепна, когато й каза, че си отива, но замълча. Попита го само: Наистина ли това искаш? И му подаде картината.

Първия месец беше лесно. Но после му липсваше все повече. Не че седеше и с часове мислеше за нея. Това би било по-поносимо. Просто тя се появяваше изведнъж в някоя история, която разказва на приятели, както си тичаше в парка или докато се къпе; невидимо присъствие, което го изпълваше с копнеж. Няколко пъти в такива моменти й се обаждаше по телофона, но затваряше, щом чуе гласа й. След нея никога не събличаше жените голи. Правеше секс сякаш набързо, още в коридора повдигаше полата или се любуваше на гърдите, като отместваше леко сутиена. И никога не изпита чувството, което му даваше Рая, че там някъде, дълбоко, има нещо, което си струва да откриеш, на всяка цена трябва да минеш всички изпитания, да не се заблуждаваш от предишните следи и накрая да го направиш свое.

Калоян остави картината и закри с ръце лицето си. Сари, пише в Кама Сутра, е вид целувка по дланите и от китката по вътрешната страна на ръката до лакътя. Тя показва познаване на жената, а нейният отговор би означавал, че иска да обладае този мъж. В този момент Калоян искаше Рая да влезе в стаята, да вземе ръцете му и както се усмихва, да долепи устни до линията на живота и да ги плъзне надолу.

 

 

© Тодора Радева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Тодора Радева. Седем начина да увиеш сари около тялото. София, 2005.