Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТИЛТЪН
web
Граф Стилтън, меко казано, е миризлив.
То значи, че пристига отдалеко.
Седи изправен, горд и мълчалив.
Съдбата му, изглежда, не е лека.
Обърна чаша-две, нахлупи фес
и плесна Гретхен по изваяния задник.
Под масата се смъкна със финес.
И Грета заедно със него падна.
Лежаха двамата, прегърнати в захлас,
един от друг опиянени,
но все по-мек той ставаше и тя
започна погледи да хвърля къмто мене.
На Гретхен аз не бих простил, макар
отдавна да сме женени. Все още
разпалва в мене някакъв пожар,
ала това предимно става нощем.
"Къде е, frau Грета, вашта чест!"
Извиках с истинска погнуса,
а тя прошепна: "Liebe, Леберкез,
аз исках само да го вкуся...".
© Теменуга Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2017, № 2 (207)
|