НИЩО ЛИЧНО

web

Навярно имаме някои общи неща
с този, който ме подслушва.
Езикът, например.
Казвам, че не съм
оперативно интересно лице.
Ходя на работа и се надявам
някой ден да се пенсионирам.
Революциите отдавна
не ме привличат.
Редовно си чета хороскопа.
Влиянието на планетите
върху емоционалното ми състояние
е по-значимо
от политкоректните решения
за затриване на нациите.
Вярвам безрезервно
в прераждането, защото
колкото и дълго да живееш,
винаги е на половина.
Също като ония,
които се самовзривяват
заради девиците в рая.
Съзнавам, че някои думи
го карат да наостри уши
и това ме изпълва с вълнение.
Смея се весело.
Той знае, че разбирам тероризма,
но смъртта ме отвращава
поради възрастта.
Децата пò ги бива в това.
В интернет ми задават палиативни въпроси,
за да свикна лесно с бъдещето.
Искате ли да знаете как ще изглеждате,
като остареете?
А как ще изглеждате, ако сте момче?
А искате ли да знаете как ще изглеждате,
ако сте гъба?
Можем да ви изолираме
дори като божествена частица.
Самотни сме ние двамата
с човека, който ме подслушва.
Мълчим си.
Той от едната страна,
Аз - от другата.
Като приятели от детството, които
играят една игра и псуват еднакво,
докато все още е позволено.
Все още.

© Теменуга Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2018, № 2 (219)