Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

Тодор Кръстев

web

През последните 20-25 години тероризмът като явление ескалира с неимоверно бързи темпове и придобива все по-глобален, международен характер. Разширява се неговата география, методи на действие и форми на проявление. Жертвите на тероризма са хиляди, а материалните щети са за стотици милиарди долара, без да се броят средствата за възстановяване и мерките за сигурност. Примерите са много и добре известни. Да си припомним някои от тях:

* 1август 1980 г.
Взрив на жп гарата в Болоня, Италия. Загиват 85 души, 200 получават тежки наранявания.

* 23 октомври 1983 г.
В Бейрут, Ливан самоубиец шиит взривява камион на територията на американската военна база. Загиват 241 морски пехотинци на САЩ и 58 френски войници.

* 22 юли 1985 г.
В самолет “Boeing - 747” на индийската авиокомпания над Ирландско море е взривена бомба. Загиват 329 пътници и екипаж.

* ...април 1986 г.
В резултат на взривяването на килограм и половина пластичен експлозив в Берлинската дискотека “Ла Бел”, посещавана главно от американски войници, са убити 2 и ранени 269 души. Съгласно споразумението от 03.09.2004 г. Либия се задължава да изплати по 285 хил. евро за 11 тежко ранени и по 153 хил. евро за 157 души по-леко ранени. Делото по случая “Ла Бел”не е изцяло приключено, тъй като 100 американски войници, между които и двамата убити, все още не са получили обезщетение.

* 15 април 1986 г.
Изтребители - бомбардировачи F - 111 F от 48-о тактическо ято, състоящо се от 24 самолета на САЩ от базата Лейкънхийт на Кралските военновъздушни сили в Съфък, Англия осъществяват операция “Каньонът Елдорадо” като бомбардират военния лагер “Ал Азизия” в Либия.

* 21 декември 1988 г.
Самолет “Boeing 767” на компанията “PanAm”, изпълняващ редовен полет 103 Франкфурт на Майн - Ню Йорк е взривен над малкото шотландско градче Локърби. Загиват 259 души пътници, предимно американски военнослужещи и екипаж. Загинали са 11 жители на гр. Локърби. През 2004 г. Либия изплаща 2,7 млрд. долара компенсации на близките на загиналите или по 10 млн. долара за всяка жертва.

* ... септември 1989 г.
Самолет “ДС-10” на компанията “UТА”, изпълняващ редовен полет Бразавил (Конго) - Париж е взривен над Сахара в Нигерия. Загиват 171 души пътници и екипаж. През 2004 г. Либия изплаща .......... милиарда долара компенсации на близките на загиналите.

* 16 януари 1991 г.
Война срещу Ирак, известна още като войната в Залива. За 6-те месеца военни действия, съюзническите сили са дали 466 убити, а Ирак - около 250 000 души военни и мирни граждани.

* 26 февруари 1993 г.
Кола-бус, натъпкана с експлозиви, е взривена във второто подземно ниво на паркинга на северния небостъргач на Световния търговски център в Ню Йорк. Загиват 6 души, 1024 са ранените. Това е първият терористичен акт на територията на САЩ.

* 20 март 1995 г.
Токийското метро е обгазено с отровния газ 3арин. Умират 13 души, а над 5 000 са обгазени.

* 19 април 1995 г.
Кола-бомба е взривена във федералната сграда “Alfred P. Murrah” в гр. Оклахома Сити (САЩ). Убити са 168 души, сред които 19 деца. Ранени са над 500.

* 19 април 1995 г.
В Буенос Айрес, Аржентина е взривено зданието на Израелско-Аржентинската асоциация за взаимопомощ. Загиват 96 души, 200 са ранени.

* 14 юни 1995 г.
Чеченски терористи начело с Шамил Басаев завладяват болницата в гр. Будьоновск (Ставрополски край), Русия като държат заложници болни и медицински персонал. За 6 денонощия са избити 129 мирни жители, ранените са 415.

* 25 юни 1996 г.
Атентат в американската военно-въздушна база “Крал Абдул Азис” в Дахран, Саудитска Арабия. Жертвите са 19, ранени са 400 американски войници.

* 17 юли 1996 г.
Самолет “Boeing - 747” на компанията “Trans World Airlines”, изпълняващ редовен полет 800 Ню Йорк - Париж се взривява край източния бряг на о. Лонг Айлънд, САЩ. Загиват всичките 230 пътници и екипажа. Официалната причина е механична повреда, но и до сега съществува мнение, че това е първият терористичен акт срещу американски самолет в САЩ.

От 1992 до 1996 г. около 60 000 души загиват при терористични акции в арабските страни.

За периода януари - ноември 1996 г. в света са извършени 1809 терористични акта. Загиват 7 000 души. Най-много терористични актове са извършени в Азия - 603. Следват Близкия изток - 426, Северна и Южна Америка - 245, Африка - 174, Русия и Източна Европа - 80.

* 7 август 1998 г.
Едновременни атентати срещу посолствата на САЩ в Дар ес Салам (Танзания) и Найроби (Кения). Загиват 298 души, като от тях само 12 са американски граждани, около 5000 са ранени. За да смекчат възникналите антиамерикански настроения в тези страни САЩ изплащат по 500 долара на ранените, а за загиналите по 11 000 долара.

* 3 ноември 1998 г.
Експлозия на бомба в гр. Миту, Колумбия причинява гибелта на 138 души.

* 24 август 1998 г.
По заповед на президента на САЩ Бил Клинтън от подводници във водите на Оманския залив са изстреляни 77 ракети “Томахоук” срещу тренировъчни лагери на “Ал Кайда” в Източен Афганистан и срещу фармацевтичния завод “Ал Шифа” край гр. Хартум, Судан в отговор на атентатите срещу посолствата на САЩ в Дар ес Салам и Найроби. Според афганистански източници при атаката срещу базата край гр. Хост са загинали 26 души, а около 40 са ранени.

* 19 март 1999 г.
Бомбен атентат на централния пазар в гр. Владикавказ, Северна Осетия (Русия). Убити са 70 души, 102-ма са ранени.

* 9 септември 1999 г.
Взривен е 9-етажен жилищен блок на ул. “Гурянова” в Москва. Загиват 84 души.

* 13 септември 1999 г.
Взривен е 8-етажен жилищен блок на шосе “Каширское” в Москва. Загиват 121 души.

* 16 септември 1999 г.
Взривен е жилищен блок в гр. Волгодонск, Русия. Загиват 6 души, 28 са ранени.

* 26 март 1999 г.
Въздушно нападение на САЩ срещу бивша Югославия.

Общият брой на загиналите (мирни граждани и военни) е ....... души. Ранените са стотици. Нанесени са материални щети за няколко десетки милиарди долара.

По данни на Държавния департамент на САЩ от 04.04.2001 г. през 1999 г. в света са били извършени 392 международни терористични акта, 169 от които са били насочени срещу американски обекти.

* 8 август 2000 г.
Експлозия на взривно устройство в московското метро. Загиват 7 души, 64 са ранени.

* 12 октомври 2000 г.
Атентат с натъпкана с експлозиви надувна лодка поврежда американския ескадрен миноносец “Коул” (Cowl) в пристанище Аден, Йемен. Загиват 17 моряци, други 39 са ранени.

* 15 март 2001 г.
Руски пътнически самолет “Ту-154”, изпълняващ полет Истанбул - Москва, е отвлечен след излитането си от летище “Ататюрк” в Истанбул. На борда има 164 (по различни източници 174) пътници и екипаж. Самолетът се приземява на летището в гр. Медина, Саудитска Арабия. При операцията на саудитските спецслужби са заловени тримата похитители. Убити са трима терористи, един турски пътник и една стюардеса.

* 1 юни 2001 г.
Терорист-камикадзе се взривява сред тълпа младежи пред входа на крайбрежна дискотека в Тел Авив, Израел. 21 души загиват.

* 10 август 2001 г.
Атентат срещу пътническо-товарен влак в Ангола. Загинали са най-малко 152 души. Ранените са над 150.

* 11 септември 2001 г.
Два самолета “Boеing - 767”, принадлежащи на компаниите “American Airlines” (полет 11 по линията Бостън - Лос Анжелис с 92-ма души на борда) и “United Airlines” (полет 175 по линията Бостън - Лос Анжелис с 65 души), се врязват последователно съответно в северната и южната кула на Световния търговски център в Ню Йорк. Според официалното съобщение от 09.02.2002 г. общият брой на жертвите от тези два атентата възлиза на 2843 души - пътници, екипажи, пожарникари, служители и посетители. Ранените са ...... души. Малко по-късно същия ден самолет “Boеing - 757-200” на компанията “American Airlines”, изпълняващ редовен полет 77 Ню Йорк (летище Дълес) - Лос Анжелис с 58 пътника и 6 души екипаж се врязва в сградата на Пентагона. Общият брой на загиналите е 125 души, а 64 се водят като безследно изчезнали. Същият ден самолет “Boеing - 767” на компанията “United Airlines”, изпълняващ редовен полет 93 по линията Ню Йорк - Лос Анжелис с 38 пътника и 6 души екипаж се взривява над селището Стоуни Крийк, Пенсилвания.

Материалните щети от посочените по-горе 4 атентата са оценени на ............ милиарда долара, а сумата на възстановителните работи възлиза на ........... милиарда долара.

* 7 октомври 2001 г.
Начало на войната срещу Афганистан.

* 1 юли 2002 г.
Самолет "ТУ-154" на компанията "Башкириан Еърлайнз" излита от летище Домодедово (Москва) с 52-ма ученици - деца на високопоставени служители от апарата на президента на Башкирия, които са пътували за почивка в Барселона, Испания по линия на ЮНЕСКО. На височина 12000 метра над Южна Германия самолетът се сблъсква с транспортен "Boeing-757" на американската компания за куриерски услуги DHL. Общият брой на жертвите е 71.

Първоначалната версия за терористичен акт е отхвърлена след като става ясно от разследването, че е имало срив в компютърната програма в диспечерската кула на Центъра на въздушното движение (РВД), разположена на територията на Швейцария.

* 6 октомври 2002 г.
Силна експлозия разтърсва френския танкер “Лимбург” плаващ към Йеменското пристанище Мина ал Дабах в Аденския залив. Танкерът е бил натоварен с 400 000 барела суров петрол. В резултат на взрива на борда му възниква пожар, а в Аденския залив изтичат 90 000 барела петрол. Установено е, че взривът е в резултат от планиран терористичен акт, извършен в плавателен съд (лодка) пълен с експлозиви. На борда на танкера има 25-членен екипаж, от който 12 българи и 8 французи. 38-годишният българин Атанас Атанасов загива, а други 12 са били ранени. Почеркът на този атентат е същия както срещу американския ескадрен миноносец “Коул”.

* 12 октомври 2002 г.
Взривени са два препълнени нощни клуба - “Барът на Пради” и “Сари клуб” в популярния курорт “Кута бийч” на остров Бали, Индонезия. Загиват над 200 души от 20 националности, повечето от които австралийски туристи. Ранени са 132-ма души.

* 21 октомври 2002 г.
Тежко въоръжени чеченски терористи нахлуват в Театъра на културата в Москва по време на спектакъла “Норд-Ост” и вземат над 700 души заложници (600 зрители и 100 души актьорски състав и обслужващ персонал). Сред тях е имало 62-ма чужденци. След акцията на спецчастите на ОМОН над 150 души от заложниците са загинали от използвания при атаката газ.

* 8 юли 2003 г.
Самолет “Boeing - 737” - единствената собствена машина на компанията “Sudan Airways”, изпълняващ полет Порт Судан - Хартум, се разбива малко след излитането си от летището. Загиват всичките 104 пътници и 11-членният екипаж. Оцелява само едно дете в добро общо състояние. Сред пътниците е имало граждани на Франция и Малайзия. Макар официалната версия за причината да е техническа неизправност, има съмнение за терористичен акт.

* 11 март 2004 г.
Два експресни влака са взривени на жп гари в центъра на Мадрид, Испания, в т.ч. на централната жп гара “Аточа”. В резултат на 13-те взрива общият брой на загиналите е 193 души, а 1463 са ранените.

* 25 август 2004 г.
Самолет “Ту-154” на авиокомпанията "Сибир", изпълняващ рейс по маршрута Москва (летище Домодедово) - Сочи с 46 души на борда е взривен от терорист-камикадзе над гр. Ростов на Дон, Русия. Целта на терористите е била да се удари лятната резиденция на Президента Владимир Путин в Сочи, който в момента е бил на почивка там. Същият ден друг руски самолет “Ту-134” на авиокомпанията "Волга-Авия", изпълняващ полет от същото летище за гр. Волгоград с общо 34 души на борда, е взривен над гр. Тула, като целта на терористите е била удар по друг “голям” град. Общият брой на загиналите при двата атентата е 89 души.

* 1 септември 2004 г.
В училището в гр. Беслан в Северна Осетия (Русия) при откриване на учебната година терористи убиват 370 души, от които 160 деца и контратерористи.

Черният списък може да бъде продължен, но не това е най-важното. По-важното е какви изводи могат и трябва да се направят от това ужасно явление на съвременния свят.

Първият извод е, че макар че при някои от терористичните актове безспорно има причини от личен или групов характер с цел национална независимост, автономия или сваляне на режими, а така също и от междуетнически характер, главната причина е дълбокият разлом между жизнения стандарт на богатите и не толкова богатите страни в света. Ето само няколко причини богатите страни да са по-богати:

Първо, използване на безплатна работна сила (роби) чрез насилствено “доставяне” в САЩ от редица африкански страни главно от Брега на слоновата кост (Кот д' Ивоар) и Ангола в продължение на почти два века. За периода от 1619 до 1865 г., когато официално е отменено робството, в САЩ са доведени 600 - 650 000 африкански роби.

Второ, използване на природните ресурси на десетки колониални страни в света в продължение на десетилетия от страна на Англия, Франция, Белгия, Холандия, Германия, Италия, Испания и др.

Трето, отсъствие на военни действия на територията на някои страни като САЩ, Канада, Швейцария и др. през цялата история на тяхното съществуване като суверенни държави.

Четвърто, привличането на голям брой емигранти, които с многократно по-ниското заплащане на своя труд в сравнение с коренните жители, дават мощен тласък за икономическото развитие на приемащите страни - САЩ, Канада, а след Втората световна война - Германия, Франция, Испания, Португалия, Италия, Белгия, Холандия и др. Така например за периода 1820-1960 г. само в САЩ са емигрирали около 42 милиона души, като от тях 34 милиона до 1921 г. Особено голям принос за икономическия просперитет на посочените по-горе страни имат няколкото милиона имигранти през последните 15 години главно от страните на Източна и Югоизточна Европа. Преобладаващата част от тези имигранти са високообразовани и висококвалифицирани специалисти в най-различни области и най-вече в областта на електрониката и информационните технологии. По такъв начин приемащите страни, независимо от многобройните ограничения, имащи понякога твърде унизителен характер, получават “сиво вещество” в готов вид, без да са вложили нито цент за неговото създаване, а в същото време му отреждат неравностойно заплащане.

Пето, нито една от съвременните богати индустриални страни не е била обект на мащабни експерименти от рода на социални революции, които да задържат тяхното социално и най-вече икономическо развитие за десетилетия напред - твърде важна причина за развитието им в условията на реално действаща пазарна икономика.

Шесто, комерсиализирането на процесите на глобализация на международните икономически отношения, налагани последователно от богатите страни, е друга основна причина за повсеместното обедняване на човечеството. И действително, ако през 1960 г. съотношението на доходите на 20 % от най-богатите към тези на най-бедните е било 1:30, към 2000 г. то нараства над 2,5 пъти и достига 1:78” (Аладжов 2004).

В тази връзка следва да се припомни предупреждението на Директора на Международния валутен фонд (МВФ) Хорст Кьолер, който още през 1999 г., далеч преди атентатите от 11 септември 2001 г. казва, че екстремното социално неравенство при разпределянето на доходите, ще се превърне в заплаха за политическата стабилност в света. Критиката му обаче спира дотук и той премълчава, че именно представената от него и поддържана от икономически водещите държави МВФ, както и Световната банка (СБ) и Световната търговска организация (СТО) са основните причинители за икономическия упадък и за обедняването на света. Или както пише цитираният по-горе автор Иван Аладжов, анализиращ връзката между комерсиалната глобализация и международния тероризъм, “Най-големи опустошения върху икономиката на слаборазвитите и развиващите се страни предизвиква либерализирането на капиталовите им пазари”. И по-нататък “Стига се до абсурда бедните страни да финансират богатите, а те да ги рефинансират с кредити и да печелят от лихвите де факто от собствените капитали на развиващите се страни. Един път попаднали в клопката на задължнялостта, за потърпевшите държави е почти невъзможно да се измъкнат от нея”.

Седмо, не по-малко деструктивен елемент на комерсиалната глобализация е въвеждането на т.нар. свободна търговия, защото зад това добре звучащо понятие не се крие нищо друго освен едностранна политика на индустриалните държави, преследващи строго егоцентрични техни интереси. МВФ, СБ, САЩ и ЕС оказват масиран натиск върху по-слабо развитите държави да либерализират (отворят) вътрешните си пазари за безпрепятствения внос на техни стоки. И по-нататък ”Неоспорим е фактът, че равния шанс при неравностойни конкуренти означава сигурна гибел за по-слабия и, че досега в нито една държава в света, която е либерализирала импорта си, не се е реализирало обещанието за стопански напредък”.

Причините страните от Втория свят да са бедни са същите като посочените по-горе, но с обратен знак.

Въпреки че изтъкнатата по-горе главна причина се споделя от почти всички експерти и анализатори по проблема, повечето политици от Клуба на богатите индустриални държави упорито отказват да я признаят. Те се придържат, макар и неофициално, към тезата, че тероризмът е борба между ислямския и християнския свят, т.е. борба между религиите или казано с думите на американския политолог Самюел Хънтингтън “сблъсък на цивилизациите”.

В подкрепа на казаното по-горе бих искал да цитирам извода, който прави Иван Аладжов, анализирайки политиката на “захарчето и камшика” (моркова и тоягата), приложена към една държава като Индонезия от страна на богатите държави, макар че примерът важи с пълна сила и за много други държави от Втория свят. “Причинната връзка между икономическата катастрофа, сполетяла страната, и разпространяващия се ислямски фундаментализъм не може да бъде доказана, но че разграбването на безценица несъмнено е озлобило младежите и ги е направило възприемчиви към идеята на фундаменталистите, това не може да бъде отречено. Цялата омраза от алчността на Запада кулминира в терористичните атентати на о. Бали от октомври 2002 г. срещу невинни западни туристи”.

Вторият извод, който произтича от първия, е, че тероризмът като явление ще продължи да ескалира по честота, форми, мащаби и география на проявление, т.е. ще придобива все по-глобален характер, докато не бъдат направени радикални стъпки и усилия за премахване на главната причина за неговия генезис. А дотогава на международния тероризъм следва да се даде статут на война - Четвъртата по ред в света след Студената. В тази връзка напълно уместните думи на американския писател Нелсън Демил (2004), който казва, че “в сравнение със студената война и ядрения Армагедон, тероризмът беше (е и ще бъде - б.а.) кошмар върху слонски задник”.

В новата и най-нова българска история има няколко акта на насилие, някои от които определено имат терористичен характер.

* 17 май 1876 г.
На австрийския пътнически и пощенски параход “Радецки” при рейса му по река Дунав на 16 и 17 май 1876 г. от различни румънски пристанища се качват 200 души четници (бунтовници), предрешени като градинари, които уж пътуват за Европа. На 17 май по заповед на техния войвода - големия български поет Христо Ботев - те се преобличат в специална бунтовническа униформа и завладяват парахода. Христо Ботев заставя неговия капитан Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг до село Козлодуй, за да слезе неговата чета. След това корабът продължава по своя маршрут, а четниците тръгват на юг, за да се присъединят към въстаналите българи, които вече са вдигнали въстание известно като Априлско срещу петстотингодишното турско робство.

* 15-18 април 1903 г.
Група българи (П. Шатев, Д. Мечев, И. Тръчков, М. Арсов, К. Кирков, Й. Попйорданов-Орце, Ил. Богданов, Вл. Пингов, Цв. Трайков) извършват серия от бомбени атентати срещу различни обекти в българския град - Солун, който тогава е бил в пределите на Отоманската империя. На 15 април е взривен френския пътнически параход “Гвадалкивир” при излизането му от солунското пристанище. Вечерта на същия ден се извършва атентат на жп линията Солун - Истанбул, без човешки жертви. На 16 април след прекъсване на осветлението и водоснабдяването на града Й. Попйорданов вдига във въздуха сградата на солунския клон на “Банка Отоман”, под която атентаторите предварително са прокопали тунел. Следват още няколко бомбени взрива на 17 и 18 април на различни места в Солун без човешки жертви и сериозни материални щети.

Главна цел на солунските атентатори е била да предизвика намесата на европейските държави за подобряване положението на поробеното население от Турция в Македония и Одринско.

* 21 август 1903 г.
Група български революционери под ръководството на Яне Сандански по пътя от Банско за Горна Джумая (днешния Благоевград) вземат за заложница американската мисионерка мис Елена Стоун и нейната придружителка - българката Катерина Цилка. Целта им е била да получат откуп необходим, за въоръжението на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), която е водила борба за освобождаването на Македония и връщането й в пределите на българската държава. След продължителни преговори откупът от 14 500 златни турски лири организацията получава на 18 януари 1904 г. в гр. Банско, след което заложниците са освободени. Тази акция допринася много за популяризирането на делото на ВМОРО далеч извън пределите на Турция, за което спомага и самата мис Стоун със своите беседи в САЩ.

* 16 април 1925 г.
Главното кубе на съборната църква “Св. Неделя” в София е взривено от терористи-комунисти членове на военния отдел (секция) на ЦК на БКП по време на заупокойна литургия (опело) на застреляния предишния ден от същата организация генерал Константин Георгиев. Под развалините намират смъртта си 123 души невинни жертви, а 269 души са ранени. Целта на този безусловно терористичен акт е бил свалянето на конституционния монархически режим на българския цар Борис ІІІ.

* 30 юни 1948 г.
Един ден след откриване на първата българска вътрешна въздушна линия София - Бургас, самолет “Юнкерс” се подготвя за редовен полет по маршрута София - Варна - Бургас - София с екипаж Любен Шкорполов (командир), Борис Ганев (втори пилот), Панайот Мазнев (борден механик) и Недялко Недялков (радист). Сред пътниците е съвипускникът на Б. Ганев от пилотската школа в Божурище (край София), Страшимир Колев Михалакев. Същият доскоро е бил военно аташе към българското посолство в Букурещ, но е отзован оттам и си търси работа. С него летят дъщеря му, бившият офицер от царската армия Грънчаров и адвокатът Балсамов със семейството си. Първите две отсечки от маршрута (София - Варна и Варна - Бургас), минават безпроблемно и никой от екипажа и пътниците не забелязва нещо подозрително и тревожно. Някъде над гр. Ямбол Страшимир Михалакев и Грънчаров влизат с взлом в пилотската кабина и без предупреждение застрелват с пистолет радиста Недялко Недялков, който пръв прави опит да неутрализира похитителите. След като застрелва втория пилот Борис Ганев на дясната седалка, Михалакев го избутва, поема управлението и насочва самолета към летище Истанбул, Турция. Там похитителите и придружаващите ги лица се предават на турските власти (Василев 1993: 99). Този случай е четвъртият в историята на въздухоплаването в света и първият след Втората световна война.

Третият извод е, че вероятността войната с международния тероризъм да бъде спечелена някога клони към нула, независимо от огромните финансови, материални и човешки ресурси, които се отделят и ще се отделят за нея. Причините са повече от ясни.

  • “Врагът” най-често е анонимен, териториално диспергиран, добре организиран и поради това е трудно разкриваем;

  • “Врагът” е много по-изобретателен по форми и методи на действие, използва най-високите достижения на военната техника и най-вече на информационните технологии;

  • “Врагът” е непредсказуем по време и място на действие;

  • Най-сетне, “врагът” има кауза: ликвидиране на най-голямата несправедливост на съвременния свят - богатите страни да стават по-богати, а бедните - още по-бедни или отхвърляне на натрапена чужда зависимост, или окупация от най-чист вид. За нейното постигане ще посветят живота си хора с много по-високо интелектуално равнище от страни, принадлежащи към Втория свят - задния двор на съвременната цивилизация, в сравнение с известните досега полуграмотни терористи-камикадзета.

Конкретна и несъмнено резултатна стъпка светът да се избави завинаги от надвисналия над нас, над нашите деца и техните деца дамоклев меч и да се освободи от сковаващия параноичен страх се свежда до следното:

* Незабавно и безусловно опрощаване на дълговете на страните от Втория свят към различните клубове (Парижки, Лондонски и пр.), т.е. към страните от Клуба на богатите, така както впрочем беше направено за някои страни, пострадали на 26 декември 2004 г. от най-голямата в човешката история природна и хуманитарна катастрофа (около 280 000 жертви), разразила се в резултат на цунами по крайбрежието на Индийския океан. Този пример е красноречиво доказателство, че 15-те страни кредиторки от Парижкия клуб са в състояние да се разделят с част от своето богатство. Но, главният въпрос тук е защо трябва да се чака поредната голяма катастрофа, особено ако тя бъде предизвикана от човешкия фактор, за да се разбере, че процесът на глобализация означава освен друго, и постоянна, действена и ефективна солидарност и най-вече справедливост в нашето “Глобално село”, т.е. съвременния свят.

* Драстично съкращаване на военните бюджети на богатите страни и насочването им към страните от Втория свят чрез строга система за тяхното ефективно използване. След разпадането на Съветския съюз (“Империята на злото” по определението на Роналд Рейгън), респ. Варшавския договор, средствата, отделяни за военните ведомства на много от богатите страни, както и на Русия непрекъснато нарастват. Защо, след като главната заплаха вече я няма? За 2004 г. общият военен бюджет само на 48 държави в света възлиза на около 862 милиарда долара като само на 15-те държави от Клуба на богатите той възлиза на около 600 милиарда долара, от които 400 милиарда долара са на САЩ (Център б.г.). Ако причината за експоненциалното нарастване на военните бюджети на големите играчи на световната политическа сцена е борбата срещу световния тероризъм, то тя може да бъде обезсилена като реално и искрено се направят усилия и стъпки постепенно да се съкрати до разумни и приемливи граници дистанцията в жизненото равнище между страните от двата свята.

Изложеното по-горе има за цел да аргументира една възможна макар и теоретична проява на терористични актове, непознати и ненадминати досега по внезапност, синхронност, мащаби, география и най-вече по брой на човешките жертви и размери на нанесените материални щети.

15 февруари 2005 г.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Аладжов 2004: Аладжов, Иван. Комерсиалната глобализация и международния тероризъм. // Ново време, 2004, № 4 (април). <http://www.novovreme.com/article.php?id=369> (09.03.2005).

Демил 2004: Демил, Нелсън. Полет 800. София: ИК “БАРД”, 2004.

Василев 1993: Василев, Димитър. Самолети под прицел. Бургас: ДФ “Понтика-принт”, 1993, 99 с.

Център б.г.: Center for Defense Information. <http://www.cdi.org> (09.03.2005).

 

 

© Тодор Кръстев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.03.2005, № 3 (64)