Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАЗМИНАВАНЕ
web
Тъжна беше едната му ръка
розите, които носеше,
охлузваха кървящи чела о тротоара.
Тъжна беше и другата му ръка
черният цилиндър, който носеше,
губеше въздуха си по дългата улица.
Беше така отънял,
че фракът му
изтичаше към земята.
Светъл беше денят
розите попиха във въздуха
и останаха
чак до днес,
когато тя има повод за празник
с дълга рокля и рози,
тъжна е
едната й ръка,
тъжна е
и другата й ръка -
с много цветен въздух по пръстите...
© Таня Бъчварова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.06.2005, № 6 (67)
Стихотворението получава Трета награда на конкурса
"Магията Любов" (2005), Казанлък.
|